Симон дьо Бовоар: Разлика между версии
обект в уикиданни, + 2 картинки |
{{Личност; форматиране: 3x тире-числа, 2x кавички, 5 интервала, параметър, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{писател |
|||
| име |
| име-оригинал = Simone de Beauvoir |
||
| |
| категория = философ |
||
| описание |
| описание = френска писателка и философ |
||
| |
| портрет = Simone de Beauvoir2.png |
||
| портрет-описание = През 1967 година |
|||
⚫ | |||
| място |
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]] |
||
⚫ | |||
| работил = [[писател]] |
|||
| националност |
| националност = {{Франция}} |
||
| |
| вложки = |
||
{{Личност/Философ |
|||
⚫ | |||
| категория = философ |
|||
⚫ | |||
| |
| регион = [[Западна философия]] |
||
| |
| епоха = [[Философия на XX век]] |
||
| школа = [[Екзистенциализъм]], [[феминизъм]] |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | | повлиян |
||
| текстове = „Вторият пол“ |
|||
| повлиян-показване = |
|||
| образование = [[Парижки университет]] |
|||
| повлиял = [[Джудит Бътлър|Бътлър]], [[Албер Камю|Камю]], [[Жан-Пол Сартър|Сартър]], [[Бети Фридан|Фридан]] |
|||
⚫ | | повлиян = [[Рене Декарт|Декарт]], [[Мери Уолстънкрафт|Уолстънкрафт]], [[Имануел Кант|Кант]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], [[Едмунд Хусерл|Хусерл]], [[Сьорен Киркегор|Киркегор]], [[Мартин Хайдегер|Хайдегер]], [[Карл Маркс|Маркс]], [[Фридрих Ницше|Ницше]], [[Жан-Пол Сартър|Сартър]], [[Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад|Сад]] |
||
| повлиял-показване = |
|||
| |
| повлиял = [[Джудит Бътлър|Бътлър]], [[Албер Камю|Камю]], [[Жан-Пол Сартър|Сартър]], [[Бети Фридан|Фридан]] |
||
}} {{Личност/Писател |
|||
| деца = |
|||
| категория = философ |
|||
| подпис = Simone de Beauvoir (signature).jpg |
|||
| |
| период = 1943 – 1981 г. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
}} |
|||
| брак = [[Жан-Пол Сартър]] (без брак) |
|||
}} |
}} |
||
'''Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар''' ({{lang-fr|Simone-Ernestine-Lucie-Marie Bertrand de Beauvoir}}) е [[френски|френска]] [[писател]]ка, [[феминизъм|феминистка]] и [[философ]], автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. |
'''Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар''' ({{lang-fr|Simone-Ernestine-Lucie-Marie Bertrand de Beauvoir}}) е [[френски|френска]] [[писател]]ка, [[феминизъм|феминистка]] и [[философ]], автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. Тя е най-известна с трактата ''Вторият пол'', публикуван през [[1949]] г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „[[Гостенката]]“ и „[[Мандарините]]“. Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа [[Жан-Пол Сартър]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Младост === |
=== Младост === |
||
Симон дьо Бовоар е родена на [[9 януари]] [[1908]] година в [[Париж]]. Тя е най-голямата дъщеря на Жорж Бертран дьо Бовоар, юрист, който в миналото се е опитвал да стане актьор,<ref name = "IEP Biography">{{cite web | last = Mussett | first = Shannon |
Симон дьо Бовоар е родена на [[9 януари]] [[1908]] година в [[Париж]]. Тя е най-голямата дъщеря на Жорж Бертран дьо Бовоар, юрист, който в миналото се е опитвал да стане актьор,<ref name = "IEP Biography">{{cite web | last = Mussett | first = Shannon | year = 2010 | url = http://www.iep.utm.edu/beauvoir/ | title = Simone de Beauvoir (1908 – 1986) | work = iep.utm.edu | publisher = Internet Encyclopedia of Philosophy | accessdate = 2011-11-23 | lang = en}}</ref> и Франсоаз Брасьор, дъщеря на богат банкер и силно религиозна католичка. Две години по-късно се ражда по-малката ѝ сестра Елен. По време на Първата световна война семейството губи голяма част от състоянието си, но с мъка се опитва да поддържа общественото си положение, като майката настоява двете ѝ дъщери да учат в престижно манастирско училище. Като дете самата Симон е много религиозна, като дори обмисля да стане [[монах]]иня, но на четиринадесетгодишна възраст преживява криза на вярата и остава [[Атеизъм|атеистка]] до края на живота си.<ref>{{cite web | last = Thurman | first = Judith | year = 2010 | url = http://www.nytimes.com/2010/05/30/books/excerpt-introduction-second-sex.html | title = Introduction to Simone de Beauvoir’s ‘The Second Sex’ | work = nytimes.com | publisher = The New York Times | accessdate = 2011-11-23 | lang = en}}</ref> |
||
Симон дьо Бовоар се развива рано в интелектуално отношение, окуражавана от баща си.{{hrf|Bair|1990|60}} След като полага матура по математика и философия през 1925 година, тя започва да учи математика в Католическия институт и литература и езици в Института „Света Мария“. След това следва философия в [[Сорбона]]та, където пише дипломна работа върху [[Готфрид Лайбниц]] под ръководството на [[Леон Брюншвик]]. Стажа си за придобиване на учителска правоспособност преминава в едно и също училище с [[Морис Мерло-Понти]] и [[Клод Леви-Строс]]. |
Симон дьо Бовоар се развива рано в интелектуално отношение, окуражавана от баща си.{{hrf|Bair|1990|60}} След като полага матура по математика и философия през 1925 година, тя започва да учи математика в Католическия институт и литература и езици в Института „Света Мария“. След това следва философия в [[Сорбона]]та, където пише дипломна работа върху [[Готфрид Лайбниц]] под ръководството на [[Леон Брюншвик]]. Стажа си за придобиване на учителска правоспособност преминава в едно и също училище с [[Морис Мерло-Понти]] и [[Клод Леви-Строс]]. |
||
Ред 35: | Ред 39: | ||
[[File:Sartre and de Beauvoir at Balzac Memorial.jpg|160px|left|thumb|Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар до статуята на Балзак от Роден, 1920 г.]] |
[[File:Sartre and de Beauvoir at Balzac Memorial.jpg|160px|left|thumb|Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар до статуята на Балзак от Роден, 1920 г.]] |
||
През октомври 1929 година Симон дьо Бовоар вече има трайна връзка с Жан-Пол Сартър и той ѝ предлага да се оженят.{{hrf|Bair|1990|155 |
През октомври 1929 година Симон дьо Бовоар вече има трайна връзка с Жан-Пол Сартър и той ѝ предлага да се оженят.{{hrf|Bair|1990|155 – 156}} Това така и не става, според по-късни изявления на Дьо Бовоар, по финансови причини.{{hrf|Bair|1990|156}} Дьо Бовоар така и не се омъжва и няма деца, но до края на живота му поддържа връзката си със Сартър, макар че двамата не живеят заедно.<ref name=Schneir>{{cite book | last = Schneir | first = Miriam | title = Feminism in Our Time | year = 1994 | publisher = Vintage Books | page = 5 | isbn = 0-679-74508-4 | lang = en}}</ref> През тези години и двамата имат и други паралелни връзки, а Дьо Бовоар е и открито [[Бисексуалност|бисексуална]].<ref>{{cite web | url = http://www.guardian.co.uk/world/2005/jun/10/gender.politicsphilosophyandsociety | location = London | publisher = The Guardian | work = guardian.co.uk | first = Lisa | last = Appignanesi | title = Our relationship was the greatest achievement of my life | date = 10 June 2005 | year = 2005 | lang = en}}</ref> |
||
Известно е, че Сартър и Дьо Бовоар винаги обменят информация за произведенията си преди тяхното публикуване, и днес изследователите спорят за това до каква степен те са повлияли един на друг в книги, като „Битие и Нищо“ на Сартър и „Гостенката“ на Дьо Бовоар. Въпреки това съвременните изследвания на творчеството на Дьо Бовоар се фокусират върху други влияния върху него, като това на [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] и [[Готфрид Лайбниц]].{{hrf|Bergoffen|2010}} |
Известно е, че Сартър и Дьо Бовоар винаги обменят информация за произведенията си преди тяхното публикуване, и днес изследователите спорят за това до каква степен те са повлияли един на друг в книги, като „Битие и Нищо“ на Сартър и „Гостенката“ на Дьо Бовоар. Въпреки това съвременните изследвания на творчеството на Дьо Бовоар се фокусират върху други влияния върху него, като това на [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] и [[Готфрид Лайбниц]].{{hrf|Bergoffen|2010}} |
||
Ред 51: | Ред 55: | ||
Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява [[Хегел]]овите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че ''в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта''. За да стане [[субект]] всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в [[обект]]. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа. |
Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява [[Хегел]]овите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че ''в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта''. За да стане [[субект]] всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в [[обект]]. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа. |
||
В по-голямата част от ''Вторият пол'' Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. |
В по-голямата част от ''Вторият пол'' Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена – може би най-прочутото твърдение на Бовоар. |
||
[[File:Sartre's grave.jpg|160px|rigth|thumb|Гробът на Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар в Монпарнас]] |
[[File:Sartre's grave.jpg|160px|rigth|thumb|Гробът на Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар в Монпарнас]] |
||
Ред 69: | Ред 73: | ||
** ''Всички са смъртни'', София: Народна култура, 1986 |
** ''Всички са смъртни'', София: Народна култура, 1986 |
||
* 1954: ''Les Mandarins'' |
* 1954: ''Les Mandarins'' |
||
** ''Мандарините'' (откъс в списание |
** ''Мандарините'' (откъс в списание „Летописи“) |
||
* 1966: ''Les Belles Images'' |
* 1966: ''Les Belles Images'' |
||
** ''Лъскави картинки'', София: Фама, 2008 |
** ''Лъскави картинки'', София: Фама, 2008 |
||
Ред 83: | Ред 87: | ||
* 1949: ''Le Deuxième Sexe'' |
* 1949: ''Le Deuxième Sexe'' |
||
** ''Вторият пол'', том I, Колинс-5 |
** ''Вторият пол'', том I, Колинс-5 |
||
** ''Вторият пол'', том II, ''Преживеният опит'', Колинс-5, |
** ''Вторият пол'', том II, ''Преживеният опит'', Колинс-5, 1996 |
||
* 1955: ''Privilèges'' |
* 1955: ''Privilèges'' |
||
* 1957: ''La Longue Marche'' |
* 1957: ''La Longue Marche'' |
||
Ред 94: | Ред 98: | ||
== Цитирани източници == |
== Цитирани източници == |
||
* {{cite book | last = Bair | first = Deirdre | year = 1990 | title = Simone de Beauvoir: A Biography | publisher = Summit Books | location = New York | isbn = 0-671-60681-6 | lang = en}} |
* {{cite book | last = Bair | first = Deirdre | year = 1990 | title = Simone de Beauvoir: A Biography | publisher = Summit Books | location = New York | isbn = 0-671-60681-6 | lang = en}} |
||
* {{cite web | last = Bergoffen | first = Debra | year = 2010 | url = http://plato.stanford.edu/archives/fall2010/entries/beauvoir/ | title = Simone de Beauvoir | work = The Stanford Encyclopedia of Philosophy | publisher = plato.stanford.edu |
* {{cite web | last = Bergoffen | first = Debra | year = 2010 | url = http://plato.stanford.edu/archives/fall2010/entries/beauvoir/ | title = Simone de Beauvoir | work = The Stanford Encyclopedia of Philosophy | publisher = plato.stanford.edu | lang = en}} |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 102: | Ред 106: | ||
* Debra Bergoffe, [http://plato.stanford.edu/entries/beauvoir/ Биография на Бовоар на сайта Stanford Encyclopedia of Philosophy] {{икона|en}} |
* Debra Bergoffe, [http://plato.stanford.edu/entries/beauvoir/ Биография на Бовоар на сайта Stanford Encyclopedia of Philosophy] {{икона|en}} |
||
* Shannon Mussett, [http://www.iep.utm.edu/beauvoir/ Биография на Бовоар на сайта Internet Encyclopedia of Philosophy] {{икона|en}} |
* Shannon Mussett, [http://www.iep.utm.edu/beauvoir/ Биография на Бовоар на сайта Internet Encyclopedia of Philosophy] {{икона|en}} |
||
* [http://www.bbc.co.uk/programmes/b010dp15 |
* [http://www.bbc.co.uk/programmes/b010dp15 „Simone De Beauvoir“, Great Lives, BBC Radio 4, 22 April 2011] {{икона|en}} |
||
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118507877|LCCN=n80005123|VIAF=2466221|ISNI=0000 0001 2098 4228|SUDOC=026713144|BNF=cb11890854p}} |
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118507877|LCCN=n80005123|VIAF=2466221|ISNI=0000 0001 2098 4228|SUDOC=026713144|BNF=cb11890854p}} |
||
{{СОРТКАТ:Бовоар, Симон дьо}} |
{{СОРТКАТ:Бовоар, Симон дьо}} |
||
⚫ | |||
[[Категория:Френски философи]] |
[[Категория:Френски философи]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Съвременни философи]] |
[[Категория:Съвременни философи]] |
||
[[Категория:Екзистенциализъм]] |
[[Категория:Екзистенциализъм]] |
Версия от 14:05, 11 юни 2016
Симон дьо Бовоар Simone de Beauvoir | |
френска писателка и философ | |
През 1967 година | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
Религия | атеизъм |
Националност | Франция |
Учила в | Парижки университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на XX век |
Школа | Екзистенциализъм, феминизъм |
Интереси | Етика на неопределеността, феминистка етика, екзистенциален феминизъм |
Текстове | „Вторият пол“ |
Повлияна | |
Повлияла | Бътлър, Камю, Сартър, Фридан |
Литература | |
Псевдоним | Le Castor[1] |
Период | 1943 – 1981 г. |
Жанрове | Роман |
Течение | атеизъм, Феминизъм, Екзистенциализъм |
Известни творби | „Гостенката“, „Мандарините“ |
Повлияна | Жан-Пол Сартр, Алфред Адлер[2] |
Семейство | |
Съпруг | Жан-Пол Сартър (без брак) |
Партньор | Жан-Пол Сартр |
Подпис | |
Уебсайт | |
Симон дьо Бовоар в Общомедия |
Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар (Шаблон:Lang-fr) е френска писателка, феминистка и философ, автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. Тя е най-известна с трактата Вторият пол, публикуван през 1949 г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „Гостенката“ и „Мандарините“. Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа Жан-Пол Сартър.
Биография
Младост
Симон дьо Бовоар е родена на 9 януари 1908 година в Париж. Тя е най-голямата дъщеря на Жорж Бертран дьо Бовоар, юрист, който в миналото се е опитвал да стане актьор,[3] и Франсоаз Брасьор, дъщеря на богат банкер и силно религиозна католичка. Две години по-късно се ражда по-малката ѝ сестра Елен. По време на Първата световна война семейството губи голяма част от състоянието си, но с мъка се опитва да поддържа общественото си положение, като майката настоява двете ѝ дъщери да учат в престижно манастирско училище. Като дете самата Симон е много религиозна, като дори обмисля да стане монахиня, но на четиринадесетгодишна възраст преживява криза на вярата и остава атеистка до края на живота си.[4]
Симон дьо Бовоар се развива рано в интелектуално отношение, окуражавана от баща си.[5] След като полага матура по математика и философия през 1925 година, тя започва да учи математика в Католическия институт и литература и езици в Института „Света Мария“. След това следва философия в Сорбоната, където пише дипломна работа върху Готфрид Лайбниц под ръководството на Леон Брюншвик. Стажа си за придобиване на учителска правоспособност преминава в едно и също училище с Морис Мерло-Понти и Клод Леви-Строс.
Макар и да не е официално записана там, Симон дьо Бовоар посещава курсове в Екол нормал, подготвяйки се за агрегация по философия, тежък следдипломен изпит във френската образователна система, който служи за съставянето на национална класация на дипломантите. В Екол Нормал тя се запознава със студентите Жан-Пол Сартър, Пол Низан и Рьоне Майо.[3] Комисията за агрегацията с малка разлика дава първото място на Сартър, а Дьо Бовоар остава втора и, едва на 21 години, става най-младият човек, преминал някога изпита.[6]
През октомври 1929 година Симон дьо Бовоар вече има трайна връзка с Жан-Пол Сартър и той ѝ предлага да се оженят.[7] Това така и не става, според по-късни изявления на Дьо Бовоар, по финансови причини.[8] Дьо Бовоар така и не се омъжва и няма деца, но до края на живота му поддържа връзката си със Сартър, макар че двамата не живеят заедно.[9] През тези години и двамата имат и други паралелни връзки, а Дьо Бовоар е и открито бисексуална.[10]
Известно е, че Сартър и Дьо Бовоар винаги обменят информация за произведенията си преди тяхното публикуване, и днес изследователите спорят за това до каква степен те са повлияли един на друг в книги, като „Битие и Нищо“ на Сартър и „Гостенката“ на Дьо Бовоар. Въпреки това съвременните изследвания на творчеството на Дьо Бовоар се фокусират върху други влияния върху него, като това на Георг Вилхелм Фридрих Хегел и Готфрид Лайбниц.[11]
Работа като учителка и първи публикации
След Втората световна война
Последни години
Философия
Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява Хегеловите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта. За да стане субект всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в обект. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа.
В по-голямата част от Вторият пол Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена – може би най-прочутото твърдение на Бовоар.
Признание и награди
- Награда Гонкур, 1954
- Награда на Йерусалим, 1975
- Австрийска държавна награда за европейска литература, 1978
Библиография
Романи
- 1943: L'Invitée
- Гостенката, София: Фама, 2007
- 1945: Le Sang des autres
- Кръвта на другите, София: Колибри, 2014
- 1946: Tous les hommes sont mortels
- Всички са смъртни, София: Народна култура, 1986
- 1954: Les Mandarins
- Мандарините (откъс в списание „Летописи“)
- 1966: Les Belles Images
- Лъскави картинки, София: Фама, 2008
- 1967: La Femme rompue
- Сломената жена, София: Колибри, 2007
- 1979: Quand prime le spirituel
Есета
- 1944: Pyrrhus et Cinéas
- 1947: Pour une morale de l'ambiguïté
- За един морал на нееднозначността, София: Наука и изкуство, 2002
- 1949: Le Deuxième Sexe
- Вторият пол, том I, Колинс-5
- Вторият пол, том II, Преживеният опит, Колинс-5, 1996
- 1955: Privilèges
- 1957: La Longue Marche
- 1970: La Vieillesse
- 1972: Faut-il brûler Sade?
Бележки
- ↑ jn19990000561 // Посетен на 30 август 2020 г.
- ↑ Alfred Adler et la philosophie // с. 103.
- ↑ а б Mussett, Shannon. Simone de Beauvoir (1908 – 1986) // iep.utm.edu. Internet Encyclopedia of Philosophy, 2010. Посетен на 2011-11-23. (на английски)
- ↑ Thurman, Judith. Introduction to Simone de Beauvoir’s ‘The Second Sex’ // nytimes.com. The New York Times, 2010. Посетен на 2011-11-23. (на английски)
- ↑ Bair 1990, с. 60.
- ↑ Menand, Louis. Stand By Your Man // newyorker.com. The New Yorker, 2005. Посетен на 2011-11-23. (на английски)
- ↑ Bair 1990, с. 155 – 156.
- ↑ Bair 1990, с. 156.
- ↑ Schneir, Miriam. Feminism in Our Time. Vintage Books, 1994. ISBN 0-679-74508-4. p. 5. (на английски)
- ↑ Appignanesi, Lisa. Our relationship was the greatest achievement of my life // guardian.co.uk. The Guardian, 10 June 2005. (на английски)
- ↑ Bergoffen 2010.
Цитирани източници
- Bair, Deirdre. Simone de Beauvoir: A Biography. New York, Summit Books, 1990. ISBN 0-671-60681-6. (на английски)
- Bergoffen, Debra. Simone de Beauvoir // The Stanford Encyclopedia of Philosophy. plato.stanford.edu, 2010. (на английски)
Външни препратки
- Биография на Бовоар на сайта Books and Writers ((en))
- Debra Bergoffe, Биография на Бовоар на сайта Stanford Encyclopedia of Philosophy ((en))
- Shannon Mussett, Биография на Бовоар на сайта Internet Encyclopedia of Philosophy ((en))
- „Simone De Beauvoir“, Great Lives, BBC Radio 4, 22 April 2011 ((en))
|