Бариерата (филм): Разлика между версии

Бариерата
	Бариерата
Режисьори	Христо Христов
Сценаристи	Павел Вежинов
В ролите	Инокентий Смоктуновски
Оператор	Атанас Тасев
Премиера	1979 г.
Времетраене	148 минути
Език	български език
Външни препратки
	IMDb

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:32, 27 юни 2016

„Бариерата“ е български игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Христо Христов, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Атанас Тасев. Създаден е по повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка.

Състав

Актьорски състав

Роля	Изпълнител
Антони Манев	Инокентий Смоктуновски Български дублаж: Коста Цонев
Доротея	Ваня Цветкова
Следователят	Иван Кондов
Др. Юрукова	Мария Димчева
Съпругата	Евгения Баракова
Мащехата	Румяна Първанова
	Панайот Янев
	Димитър Георгиев
	Костанца Кирова
	Георги Стоянов
	Любомир Бъчваров
	Дора Стаева

Технически екип

Сценарий	Павел Вежинов
Режисьор	Христо Христов
Оператор	Атанас Тасев
Редактор	Александър Карасимеонов
Монтаж	Елена Димитрова
Музика	Кирил Цибулка
Звук	Людмила Махалнишка
Художник	Стефан Савов
Грим	Мария Търкаланова
Костюми	Весела Кирчева
Дублаж	Мариус Фридманов
Комбинирани снимки	Иван Манев
Втори оператор	Иван Иванов
Асистент-режисьори	Богдан Будинов Соня Василева Снежана Тасева
Асистент-оператори	Иво Фурнаджиев Жоро Недялков Владимир Бонев
Организатори	Борислав Симов Стефан Киров
Техници по записа	Георги Владишки Илко Илиев
Осветление	Антим Борисов Едуард Тошев Веселин Андонов
Асистенти	Добринка Минова Росица Пеева Елеонора Езра
Фотограф	Станка Цонкова
Гардероб	Милка Сиракова
Реквизит	Никола Таков
Кран	Цветан Марков
Директор	Кирил Киров
Във филма е използвана музика от:	Мотиви от Албинони
Distributed by	БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ Студия за игрални филми „БОЯНА“ Творчески колектив „МЛАДОСТ“ /Copyright © 1979/

Сюжет

Композиторът Антони Манев (Инокентий Смоктуновски)- разведен и крайно отегчен, води самотен и изолиран живот докато не се появява младата Доротея (Ваня Цветкова). Тя бързо го въвлича в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, свят, в който дори да полетиш е възможно.

Твърди бързо след като я подслонява за една вечер в дома си, Манев я издирва и се среща с д-р Юрукова, която е отговорна за Доротея в психиатрията. Несъмнено обремененото й минало, свързано със семейството й, както и нейните налудничави разбирания го стъписват, но той й намира нова работа и я приема в дома си. Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което има своите необичайности, например това да чува нотите в главата си, да мисли, че хората произлизат от птиците и да иска да полети като тях. Една вечер тя решава, че Антони е готов заедно да се отправят към звездите. Въпросът дали са летели наистина или просто са си го внушили остава отворен. В резултат на това обаче Манев се плаши и бяга извън София. Връща се след два дни, но нея я няма. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради, може би след последният си полет отвъд невъзможното…

„Бариерата” разказва една история за лудостта, внушена като различие, като една от малкото пукнатини в обществената матрица от еднообразни, неразличими елементи. Полетът на Доротея е полет отвъд примирението с условните човешки разбирания, полет над ограниченията и нормите. Обикновеното е тягостно за душата, тя се намира в един затвор на съзнанието, който не й позволява да открие това, което се крие отвъд стените му. Срещайки Доротея, Манев частично проглежда за различното. Той първо го осмисля като нещо неправилно, но и ирационално, необяснимо. В последствие разбира, че именно тази позицията е по-скоро израз на невежество, на страх от това, което не разбираш. Защо умира Доротея? Може би защото осъзнава, че Антони не може да премине бариерата на здравия разум и посредствеността и да повярва в изключителното.

Награди

„Сребърен медал“ от Международния филмов фествал в Москва през 1979.
СБФД’79- награда за операторска работа; за женска роля на Ваня Цветкова; награда за музика.
ФБИФ Варна’80- голямата награда „Златна роза”; награда за женска роля на Ваня Цветкова.

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бариерата.

„Бариерата“ в Internet Movie Database
„Бариерата“ в сайта bgmovies.org

Шаблон:Българско кино-мъниче

↑ www.imdb.com // Посетен на 21 май 2016 г.

[wikidata-0e9da42eccc1d604b89e11971866454b2756b320-v6-1] www.imdb.com // Посетен на 21 май 2016 г.

[1]

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 }}
-'''„Бариерата“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 1979 година на режисьора [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]], по сценарий на [[Павел Вежинов]]. Оператор е [[Атанас Тасев]]. Създаден е по повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов. Музиката във филма е композирана от [[Кирил Цибулка]].
+=== '''„Бариерата“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 1979 година на режисьора [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]], по сценарий на [[Павел Вежинов]]. Оператор е [[Атанас Тасев]]. Създаден е по повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов. Музиката във филма е композирана от [[Кирил Цибулка]]. ===
 ==Състав==
@@ Ред 152: / Ред 152: @@
 | [[Студия за игрални филми „Бояна“|БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Творчески колектив „МЛАДОСТ“]]<br>/Copyright © [[1979]]/
 |}
+== Сюжет ==
+Композиторът Антони Манев [[Инокентий Смоктуновски|(Инокентий Смоктуновски]])- разведен и крайно отегчен, води самотен и изолиран живот докато не се появява младата Доротея [[Ваня Цветкова|(Ваня Цветкова]]). Тя бързо го въвлича в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, свят, в който дори да полетиш е възможно.
+Твърди бързо след като я подслонява за една вечер в дома си, Манев я издирва и се среща с д-р Юрукова, която е отговорна за Доротея в психиатрията. Несъмнено обремененото й минало, свързано със семейството й, както и нейните налудничави разбирания го стъписват, но той й намира нова работа и я приема в дома си. Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което има своите необичайности, например  това да чува нотите в главата си, да мисли, че хората произлизат от птиците и да иска да полети като тях.  Една вечер тя решава, че Антони е готов  заедно  да се отправят към звездите. Въпросът дали са летели наистина или просто са си го внушили остава отворен. В резултат на това обаче Манев се плаши и бяга извън София. Връща се след два дни, но нея я няма. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради, може би след последният си полет отвъд невъзможното…
+„Бариерата” разказва  една история за лудостта, внушена като различие, като една от малкото пукнатини в обществената  матрица от еднообразни, неразличими елементи. Полетът на Доротея е полет отвъд примирението с условните човешки разбирания, полет над ограниченията и нормите. Обикновеното е тягостно за душата, тя се намира в един затвор на съзнанието, който не й позволява да открие това, което се крие отвъд стените му. Срещайки Доротея, Манев частично проглежда за различното. Той първо го осмисля като нещо неправилно, но и ирационално, необяснимо. В последствие разбира, че именно  тази позицията е по-скоро израз на невежество, на страх от това, което не разбираш. Защо умира Доротея? Може би защото осъзнава, че Антони не може да премине бариерата на здравия разум и посредствеността и да  повярва в изключителното.
 == Награди ==