Илко Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илко Илиев
български музикант
Роден
Илко Стефанов Илиев

Националност българин
Образование Национална музикална академия
Музикална кариера
Стил джаз

Илко Стефанов Илиев е български музикант.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 юли 1945 г. в Горна Оряховица. Започва да се занимава с музика още в родния си град. От 1959 г. живее в Габрово. През 1964 г., заедно с ръководения от него Ученически оркестър към Текстилен техникум – Габрово печели златен медал на Републикански фестивал за средношколската и студентска младеж в София. През същата година свири и в първия професионален щатен оркестър на града – оркестър „КО“, който е създаден през 1960 г. През 1967 г. прави първите си стъпки като професионален музикант в Духовия оркестър в Габрово. Участва в IX Световен младежки фестивал в София през 1968 г. с Естрадния оркестър към Общински народен съвет – Габрово. Получава златен медал от Републиканския фестивал на художествената самодейност през 1969 г. с Биг-бенда на габровските музиканти. През 1973 г. завършва специалност Саксофон и кларинет с отличие в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория в София. Има правоспособност за естраден изпълнител, солист – водаческа категория. От 1977 г. е назначен в „Оркестър Габрово“. Участва като изпълнител и аранжор в прегледите на джазовите оркестри в България в периода 1977 – 1984 г. През 1981 г. участва в XI Международен Диксиленд фестивал в Дрезден, Германия като част от „Диксиленд – Габрово“, който се преименува на „Суинг Дикси бенд Габрово“. През 1985 г. свири на Джаз-фестивали в Прага, Чехословакия, а през 1986 г. в Париж, Франция.[1]

През 1982 г. се поставя началото на джаз среща в Габрово, като Илко Илиев и живеещият в Германия габровец Георги Хинов уговарят участието на първия чужд оркестър – „Елб Медоу Ремблърс“ от Дрезден. По-късно джаз срещата се превръща във фестивал – Диксиленд парад в Габрово. По това време записва свои песни в Българско национално радио и студио „Балкантон“. Става хоноруван ръководител на Естраден оркестър – Севлиево и пише музика за пиесата на Калин Илиев „Приятели“. Заедно с габровския музикант Недко Коларов свирят и играят в нея. Участва в записите на единствената плоча на Суинг Дикси бенд Габрово (1987).[1]

От лятото на 1987 г. работи във Варна. Пише музика за театрални постановки на Държавния куклен театър, свири и аранжира за новосъздадения щатен оркестър „Биг бенд – Варна“. В края на 1980-те – началото на 1990-те година пише музиката и за постановки на Габровския куклен театър. С театъра представят „Спящата красавица“ в Лодз. През 1990 и 1992 г. участва на Диксиленд парада със свой оркестър „Биг смайлс бенд“. Става водач и аранжор на нова Биг-бенд формация „Б 15+“ през 1993 г., която просъществува до 1996 г. Това е първият в страната частен, самоиздържащ се оркестър с биг-бендово звучене.[1]

В края на 1990-те години свири с редица изявени български музиканти – на 80-годишния юбилей на Димитър Ганев (1998), в концертите на сборен Софийски Биг-бенд с диригент Георги Борисов и солисти Йълдъз Ибрахимова и Васил Петров (1999). През 2002 г. участва в предаването Jazz Time на Българска национална телевизия с оркестъра на Георги Борисов – „Суперсакс“ и през същата година повтарят концерта в Салон на изкуствата – Националния дворец на културата в София.[1]

Автор е на „Българска сюита за кларинет и оркестър“, чиято премиера е през 1999 г. с Камерен оркестър – Габрово, както и на два аудио компактдиска – „Очакване“ (2002) и „By Ilko“ (2004). Композира „Фантазия за пиано и струнни инструменти“ (2008), написана под влияние на теоретични разработки от книгата на Христо Питев „Композиция със свободни елементи и форма“. Премиерата ѝ е през 2011 г. През 2012 г. пиесата печели финансиране от фонд „Популяризиране и развитие на българското културно наследство и творчество“ на „Музикаутор“ – София и е записана от Габровски камерен оркестър със солист Бистра Мамулева и диригент Иван Стоянов.[1]

Той е автор и на две издадени книги: „Справочник на английската терминология в популярната, танцовата и джазова музика“ (1996), „Тъга по слънчева вода“ (2005).През 1990 г. сключва първия си договор и заминава да работи като музикант в Италия. С оркестъра към италианския цирк „Мойра Орфей“ участва в заснимането на три филма на телевизия Rai Due за световни циркови артисти (януари 2000). Дирижира Новогодишните спектакли на италианския цирк „Медрано“ (2007 – 2009), свири на среща с папа Бенедикт XVI (януари 2009). От 2008 г. сформира оркестър Jazz Classic Band и ръководи неговото участие в първото издание на Дикси джаз фест – Велико Търново през юни 2008 г.[1]

Личният му архив се съхранява във фонд 1624 в Държавен архив – Габрово. Той се състои от 87 архивни единици от периода 1945 – 2015 г.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Награден е със „Сребърна лира“ (1983) и Златна лира (2010) от Съюза на музикалните дейци в България за високи художествени постижения. През май 2014 г. е награден с Почетен знак на Община Габрово за активна и разностранна творческа дейност в областта на музиката и за принос в утвърждаване авторитета на габровската музикална култура.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Илко Стефанов Илиев. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 30 април 2019 г. (на български)