Бариерата (филм)

Бариерата
Режисьори	Христо Христов
Сценаристи	Павел Вежинов
В ролите	Инокентий Смоктуновски
Оператор	Атанас Тасев
Премиера	1979 г.
Времетраене	148 минути
Език	български език
Външни препратки
IMDb

Състав

Актьорски състав

Роля	Изпълнител
Антони Манев	Инокентий Смоктуновски Български дублаж: Коста Цонев
Доротея	Ваня Цветкова
Следователят	Иван Кондов
Др. Юрукова	Мария Димчева
Съпругата	Евгения Баракова
Мащехата	Румяна Първанова
	Панайот Янев
	Димитър Георгиев
	Костанца Кирова
	Георги Стоянов
	Любомир Бъчваров
	Дора Стаева

Технически екип

Сценарий	Павел Вежинов
Режисьор	Христо Христов
Оператор	Атанас Тасев
Редактор	Александър Карасимеонов
Монтаж	Елена Димитрова
Музика	Кирил Цибулка
Звук	Людмила Махалнишка
Художник	Стефан Савов
Грим	Мария Търкаланова
Костюми	Весела Кирчева
Дублаж	Мариус Фридманов
Комбинирани снимки	Иван Манев
Втори оператор	Иван Иванов
Асистент-режисьори	Богдан Будинов Соня Василева Снежана Тасева
Асистент-оператори	Иво Фурнаджиев Жоро Недялков Владимир Бонев
Организатори	Борислав Симов Стефан Киров
Техници по записа	Георги Владишки Илко Илиев
Осветление	Антим Борисов Едуард Тошев Веселин Андонов
Асистенти	Добринка Минова Росица Пеева Елеонора Езра
Фотограф	Станка Цонкова
Гардероб	Милка Сиракова
Реквизит	Никола Таков
Кран	Цветан Марков
Директор	Кирил Киров
Във филма е използвана музика от:	Мотиви от Албинони
Distributed by	БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ Студия за игрални филми „БОЯНА“ Творчески колектив „МЛАДОСТ“ /Copyright © 1979/

Сюжет

Композиторът Антони Манев (Инокентий Смоктуновски)- разведен и крайно отегчен, води самотен и изолиран живот докато не се появява младата Доротея (Ваня Цветкова). Тя бързо го въвлича в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, свят, в който дори да полетиш е възможно.

Твърди бързо след като я подслонява за една вечер в дома си, Манев я издирва и се среща с д-р Юрукова, която е отговорна за Доротея в психиатрията. Несъмнено обремененото й минало, свързано със семейството й, както и нейните налудничави разбирания го стъписват, но той й намира нова работа и я приема в дома си. Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което има своите необичайности, например  това да чува нотите в главата си, да мисли, че хората произлизат от птиците и да иска да полети като тях.  Една вечер тя решава, че Антони е готов  заедно да се отправят към звездите. Въпросът дали са летели наистина или просто са си го внушили остава отворен. В резултат на това обаче Манев се плаши и бяга извън София. Връща се след два дни, но нея я няма. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради, може би след последният си полет отвъд невъзможното…

„Бариерата” разказва  една история за лудостта, внушена като различие, като една от малкото пукнатини в обществената  матрица от еднообразни, неразличими елементи. Полетът на Доротея е полет отвъд примирението с условните човешки разбирания, полет над ограниченията и нормите. Обикновеното е тягостно за душата, тя се намира в един затвор на съзнанието, който не й позволява да открие това, което се крие отвъд стените му. Срещайки Доротея, Манев частично проглежда за различното. Той първо го осмисля като нещо неправилно, но и ирационално, необяснимо. В последствие разбира, че именно  тази позицията е по-скоро израз на невежество, на страх от това, което не разбираш. Защо умира Доротея? Може би защото осъзнава, че Антони не може да премине бариерата на здравия разум и посредствеността и да  повярва в изключителното.

"Бариерата" в контекста на времето си

До 1989-та година киното у нас несъмнено е свързано със социалистическата идеология. След закона на кинокултурата от 1946 г. се налага пълен централизиран държавен контрол. В изкуството се прилага принципа на народността, като се типизират персонажите, а до някаква степен и сюжетите носят един и същи пролетарски маниер. През 70-те и 80-те този процес на политическа пропаганда още продължава.  Политическата и обществена обстановка у нас тогава е подходяща за появата на такива филми. В тях централна е личността на Тодор Живков и изграждането на един митологизиран негов образ. Така наречените „филми-образци” са имали един вид образователна функция, организирали са се дори колективни посещения на кинопрожекции. През този период има висока производителност и жанрово разнообразие  и извън социалистическата тематика.  Екранизациите на романи са изключително популярни. Направени са филми върху “ Под игото” , “ Тютюн” , “Железният светилник ”,  “ Крадецът на праскови“ , “ Шибил ”,  „Бай Ганьо”, “Козият рог” и други.  Като безспорен майстор се утвърждава  Христо Христов, наред с Рангел Вълчанов, Георги Дюлгеров, Георги Христов и др. Сред филмовите адаптации „Бариерата” се откроява със своя модерен поглед върху човека и неговия вътрешен свят. Спечеленият сребърен медал от фестивалът в Москва също допринася за привличането на интереса към филма. Образът на Доротея е новаторски женски образ, извън стереотипната редицата от домакини и съпруги, които обикновено са на заден фон, който е непроблематизиран. Героинята е в сблъсък с конформистките нравствени норми, социалното лицемерие и духовната ограниченост, полага усилия да превъзмогне наличното битие, живеейки в един свой независим свят.

Награди

• „Сребърен медал“ от Международния филмов фествал в Москва през 1979.
• СБФД’79-  награда за операторска работа; за женска роля на Ваня Цветкова; награда за музика.
• ФБИФ Варна’80-  голямата награда „Златна роза”; награда за женска роля на Ваня Цветкова.

Външни препратки

• „Бариерата“ в Internet Movie Database
• „Бариерата“ в сайта bgmovies.org