Ваня Петкова: Разлика между версии
м Шаблон:Дсг → Шаблон:Дата на смърт и години |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| описание = българска поетеса |
| описание = българска поетеса |
||
| псевдоним = |
| псевдоним = |
||
⚫ | |||
| наставка = а |
|||
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1944|07|10|1}} |
|||
⚫ | |||
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|2009|04|26|1944|07|10|1}} |
|||
| място на смърт = [[Първомай]], [[Република България|България]] |
| място на смърт = [[Първомай]], [[Република България|България]] |
||
| работил = |
| работил = |
||
Ред 30: | Ред 27: | ||
}} |
}} |
||
'''Ваня Петкова (Хатиджа Садик)''' е българска [[поет]]еса и преводач от руски език, украински, арабски език, [[арменски език|арменски]], [[сръбски език|сръбски]] |
'''Ваня Петкова (Хатиджа Садик)''' е българска [[поет]]еса и преводач от [[руски език|руски]], [[украински език|украински]], [[арабски език|арабски]], [[арменски език|арменски]], [[сръбски език|сръбски]], [[испански език|испански]] и [[френски език]].<ref name="геб">{{геб|9|3382}}</ref> Член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]], на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]] и на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Родена е на [[10 юли]] [[1944]] г. в София. Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност [[славянска филология]] в [[Софийски университет]]. През 1974 |
Родена е на [[10 юли]] [[1944]] г. в София. Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност [[славянска филология]] в [[Софийски университет]]. През 1974 – 1975 година специализира [[испански език]] в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в [[Хавана]]. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „[[Славейче]]“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „[[Литературен фронт]]“. Преводач в българското посолство в [[Хартум]] през 1969 – 1970 година. През 1968 г. под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.<ref name="геб"/><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=351465 Почина поетесата Ваня Петкова], Дарик нюз, 26 април 2009.</ref> |
||
Прави множество поетични рецитали в България и чужбина. |
Прави множество поетични рецитали в България и чужбина. |
||
Почива на [[26 април]] [[2009]] г. |
Почива на [[26 април]] [[2009]] г. в [[Първомай]].<ref name="геб"/> |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Ред 60: | Ред 57: | ||
* 1988 – „Земетресение“, |
* 1988 – „Земетресение“, |
||
* 1989 – „Прощаване“, |
* 1989 – „Прощаване“, |
||
* 2005 – „Страсти“, ISBN |
* 2005 – „Страсти“, ISBN 954-9548-02-3 |
||
* 2006 – „Грешница – 1“ – римейк |
* 2006 – „Грешница – 1“ – римейк |
||
* 2008 – „Грешница – 2“ – римейк |
* 2008 – „Грешница – 2“ – римейк |
||
* 2009 – „Пиратски стихове“ – посветена на любимия ѝ внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп. |
* 2009 – „Пиратски стихове“ – посветена на любимия ѝ внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп. |
||
* 2009 – „Златната ябълка“ |
* 2009 – „Златната ябълка“ – последен превод от украински, любовна лирика. |
||
* 2010 – „Арменска песен“ на Ваня Петкова – на два езика. Излезе нова стихосбирка на Ваня Петкова. „Арменска песен“ се появи в двуезично издание с марката на „Демакс“ и съдействието на Арменското посолство. Премиерата е на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата журналистката и преводач [[Оля Ал-Ахмед]] е съставител и автор на предговора, художественото оформлението е на 14-годишния внук на Ваня Петкова |
* 2010 – „Арменска песен“ на Ваня Петкова – на два езика. Излезе нова стихосбирка на Ваня Петкова. „Арменска песен“ се появи в двуезично издание с марката на „Демакс“ и съдействието на Арменското посолство. Премиерата е на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата журналистката и преводач [[Оля Ал-Ахмед]] е съставител и автор на предговора, художественото оформлението е на 14-годишния внук на Ваня Петкова – Юсеф Ал-Ахмед. |
||
* 2012 – „И ние сме България“ – серия новели и романи. |
* 2012 – „И ние сме България“ – серия новели и романи. |
||
</div> |
</div> |
||
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“, „Златната ябълка“ и „Арменска песен“.<ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/30733/ |
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“, „Златната ябълка“ и „Арменска песен“.<ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/30733/Погребват-в-бяло-поетесата-Ваня-Петкова- „Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова“], в-к „Стандарт“, 28 април 2009.</ref> Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език. |
||
== Посмъртно признание == |
== Посмъртно признание == |
||
Една от основните забележителности на село [[Езерово (Област Пловдив)]] в Родопите е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата-музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата |
Една от основните забележителности на село [[Езерово (Област Пловдив)]] в Родопите е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата-музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата – [[Оля Ал-Ахмед]], журналист и преводач от руски, английски и арабски език, която има голям принос в културния живот на селото и в региона. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 82: | Ред 79: | ||
* Елена Борисова ([[НБУ]]), [http://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/issues/autumn2010/literature-autumn2010/616-eborisova-autumn2010 „Грешната песен на Ваня Петкова“], Littera et lingua, Есен 2010 |
* Елена Борисова ([[НБУ]]), [http://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/issues/autumn2010/literature-autumn2010/616-eborisova-autumn2010 „Грешната песен на Ваня Петкова“], Littera et lingua, Есен 2010 |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Петкова, Ваня}} |
{{СОРТКАТ:Петкова, Ваня}} |
||
[[Категория:Български поети]] |
[[Категория:Български поети]] |
Версия от 07:54, 14 януари 2017
Ваня Петкова | |
българска поетеса | |
Родена | 10 юли 1944 г. |
---|---|
Починала | 26 април 2009 г. |
Националност | България |
Жанр | стихотворение |
Награди | „Георги Джагаров“ (2005) |
Подпис | |
Ваня Петкова в Общомедия |
Ваня Петкова (Хатиджа Садик) е българска поетеса и преводач от руски, украински, арабски, арменски, сръбски, испански и френски език.[1] Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.
Биография
Родена е на 10 юли 1944 г. в София. Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност славянска филология в Софийски университет. През 1974 – 1975 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969 – 1970 година. През 1968 г. под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.[1][2]
Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.
Почива на 26 април 2009 г. в Първомай.[1]
Библиография
Ваня Петкова е автор на стихосбирките:
- 1965 – „Солени ветрове“,
- 1967 – „Куршуми в пясъка“,
- 1967 – „Привличане“,
- 1967 – „Грешница“,
- 1968 – „Нунче, внучката на дядо Качи“
- 1970 – „Предсказание“,
- 1972 – „Черната гълъбица“,
- 1973 – „Кестенова любов“,
- 1973 – „Оли, Оли, Охлювче“
- 1976 – „Обратна река“,
- 1979 – „Обет за мълчание“,
- 1980 – „Venceremos“ – лирически есета за Куба,
- 1980 – „Синята книга“,
- 1981 – „Триптих“,
- 1984 – „Гръм“,
- 1984 – „Цигански романс“,
- 1988 – „Земетресение“,
- 1989 – „Прощаване“,
- 2005 – „Страсти“, ISBN 954-9548-02-3
- 2006 – „Грешница – 1“ – римейк
- 2008 – „Грешница – 2“ – римейк
- 2009 – „Пиратски стихове“ – посветена на любимия ѝ внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп.
- 2009 – „Златната ябълка“ – последен превод от украински, любовна лирика.
- 2010 – „Арменска песен“ на Ваня Петкова – на два езика. Излезе нова стихосбирка на Ваня Петкова. „Арменска песен“ се появи в двуезично издание с марката на „Демакс“ и съдействието на Арменското посолство. Премиерата е на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата журналистката и преводач Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, художественото оформлението е на 14-годишния внук на Ваня Петкова – Юсеф Ал-Ахмед.
- 2012 – „И ние сме България“ – серия новели и романи.
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“, „Златната ябълка“ и „Арменска песен“.[3] Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.
Посмъртно признание
Една от основните забележителности на село Езерово (Област Пловдив) в Родопите е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата-музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата – Оля Ал-Ахмед, журналист и преводач от руски, английски и арабски език, която има голям принос в културния живот на селото и в региона.
Източници
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3382.
- ↑ Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009.
- ↑ „Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова“, в-к „Стандарт“, 28 април 2009.
Външни препратки
- Ваня Петкова в Литературен свят
- „Арменска песен“ на Ваня Петкова, сп. „Европа 2001“, кн. 2, 2013
- Елена Борисова (НБУ), „Грешната песен на Ваня Петкова“, Littera et lingua, Есен 2010
|