Старо Железаре: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 37: | Ред 37: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references />http://btvnovinite.bg/article/lifestyle/staro-zhelezare-seloto-na-lichnostite.html<nowiki/>{{Мъниче селища в България}} |
|||
<references /> |
|||
{{Мъниче селища в България}} |
|||
{{Община Хисаря}} |
{{Община Хисаря}} |
||
[[Категория:Община Хисаря]] |
[[Категория:Община Хисаря]] |
Версия от 20:21, 11 март 2017
Старо Железаре | |
Читалището в Старо Железаре | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 405 души[1] (15 март 2024 г.) 11,8 души/km² |
Землище | 34,209 km² |
Надм. височина | 294 m |
Пощ. код | 4165 |
Тел. код | 03174 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 68967 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Хисаря Ива Вълчева (БСП за България; 2023) |
Кметство – кмет | Старо Железаре Илия Тонов (БСП) |
Старо Железаре в Общомедия |
Старо Железаре е село в Южна България. То се намира в община Хисаря, област Пловдив.
География
История
До 1934 г. село Старо Железаре се нарича Демирджилери (Демирджилере).[2], но е било населено само с българи.
Селото има народен представител на Първото Велико народно събрание в местността Оборище през 1876 г, Танчо Стоянов Кривчов, както и опълченец в Руско-Турската Освободителна Война през 1877-78 г, Нанко Цочев Минчев.
При избухването на Балканската война в 1912 година, селото дава мнозина войници за редовната българска армия, а един човек от Демирджилере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] Много старожелезарци воюват в Първата и Втората световни войни. На входа на църквата в селото има паметна плоча с имената на загиналите във войните за обединението на България.
Културни и природни забележителности
На Чолакова могила при Старо Железаре се намира Тракийска обсерватория – съоръжение от побити в кръг каменни блокове. Отстои на около 10 км югоизточно от тракийския култов храм при Старосел и на 12 км от град Хисаря.
Състои се от 24 вертикални каменни плочи, две от които липсват. Плочите са с различни размери. Наредени са в правилна окръжност. По всяка вероятност са използвани от тракийското племе одриси. След преустановяване използването на съоръжението, то е засипано с почва. Върху изравнената площадка над него бяха открити керамични фрагменти от съдове, които се датират към началото на V в. пр. Хр. След това е довършен насипът до получаване на съвременната форма на могилата. Съоръжението се датира в VI в пр. Хр. Това е единственият такъв обект, от типа Стоунхендж в района на Горна Тракия. /досега са намирани само в Източни Родопи и Странджа/.
Археолого-астрономическите проучвания доказват, че този кромлех /астрономическа обсерватория/ се е използвал за измерване на годишния цикъл, равноденствията и слънцестоенето, които са играли важна роля в обредния и стопански календар на древните траки. Наблюденията на различните фази от движението на Бога-Слънце е било задължение на жреците. А всички останали са му отдавали почит чрез масовата мистериална обредност – поднасяне на дарове и жертви.
Старо Железаре е своебразна арт-галерия на открито – къщите и оградите им в селото са изрисувани с графити представящи световни знаменитости и жители на селото. Автори са Венцислав Пирянков, чиито родови корени са в Старо Железаре, и съпругата му Катажина.[4]
Редовни събития
Събор на 24 май.
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
- ↑ Фидел Кастро, Меркел и английската кралица седнаха по дуварите заедно с местните жители, „Марица“
http://btvnovinite.bg/article/lifestyle/staro-zhelezare-seloto-na-lichnostite.htmlШаблон:Мъниче селища в България
|