Реселец: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 62.73.84.167 (б.), към версия на Vodnokon4e Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
Важен административен център в средновековна България, през първите векове на османското владичество Реселец е вилает – документи за това има в турските регистри от 1430 година. Населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици. Реселец е седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричат Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград. През 17 век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е известно и с водениците си. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи. |
Важен административен център в средновековна България, през първите векове на османското владичество Реселец е вилает – документи за това има в турските регистри от 1430 година. Населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици. Реселец е седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричат Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград. През 17 век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е известно и с водениците си. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи. |
||
⚫ | |||
== Религии == |
<!-- == Религии == --> |
||
[[File:Saint George Church in Reselets.JPG|thumb|Българска Православна Църква Св.Георги Победоносец в Реселец]] |
[[File:Saint George Church in Reselets.JPG|thumb|Българска Православна Църква Св. Георги Победоносец в Реселец]] |
||
[[File:Iskar near Reselets.JPG|thumb|[[Мост]]ът над река [[Искър]] край Реселец]] |
[[File:Iskar near Reselets.JPG|thumb|[[Мост]]ът над река [[Искър]] край Реселец]] |
||
⚫ | |||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
Ред 38: | Ред 37: | ||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
Храмовият празник на селото се чества на 6 май (Гергьовден), а съборът на село Реселец се състои всяка година на 7 май. |
Храмовият празник на селото се чества на 6 май (Гергьовден), а съборът на село Реселец се състои всяка година на 7 май. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.sabori.bg/other_fest_art/view.html?oid=36059 Единственият по рода си празник на водния лук. В края на септември или началото на октомври /петък/ мало и голямо се събира в центъра на червенобрежкото село Реселец – столицата на... водния лук.] |
* [http://www.sabori.bg/other_fest_art/view.html?oid=36059 Единственият по рода си празник на водния лук. В края на септември или началото на октомври /петък/ мало и голямо се събира в центъра на червенобрежкото село Реселец – столицата на... водния лук.] |
||
* [http://bestbgtrips.com/bg/екопътека-тектонски-гребен-калето-с-реселец Екопътека Тектонски гребен Калето – с. Реселец] |
* [http://bestbgtrips.com/bg/екопътека-тектонски-гребен-калето-с-реселец Екопътека Тектонски гребен Калето – с. Реселец] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{Община Червен бряг}} |
{{Община Червен бряг}} |
||
{{Мъниче селища в България}} |
|||
[[Категория:Села в област Плевен]] |
[[Категория:Села в област Плевен]] |
Версия от 22:10, 7 декември 2017
Реселец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1005 души[1] (15 март 2024 г.) 30,9 души/km² |
Землище | 32,598 km² |
Надм. височина | 299 m |
Пощ. код | 5993 |
Тел. код | 06578 |
МПС код | ЕН |
ЕКАТТЕ | 62503 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Плевен |
Община – кмет | Червен бряг Атанас Атанасов (ССД; 2023) |
Кметство – кмет | Реселец Петко Христов (независим) |
Реселец в Общомедия |
Реселѐц е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.
История
Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през 14 век (1336 – 1372) оцелелите жители на селището, намиращо се недалеч над днешния Реселец, се разселват. Част от тях основават днешното село. С произхода на името е свързана легенда за живота на девойка от селото, която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на османската власт и се се хвърлила от скала с още едно момиче – нейната сестричка. Оттогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили, кръстили на името на другото момиче Добрана – „Добранин дол“.
Важен административен център в средновековна България, през първите векове на османското владичество Реселец е вилает – документи за това има в турските регистри от 1430 година. Населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици. Реселец е седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричат Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград. През 17 век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е известно и с водениците си. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи.
Културни и природни забележителности
На около километър край селото се намира природният феномен „Калето“. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30 – 40 m, който е пропаднал с около 60 m. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по пътека между тях. Това е едно от малкото места в България, където се среща скорпион. Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може и да се слезе на жп спирка Реселец (линията София-Горна Оряховица-Варна-Русе, но там спират само пътнически влакове) и да се ходи пеш 3 km. В непосредствена близост е природната забележителност „Реселешки кукли“ – група от скални фигури.
Реселешка сватба с обичая „повратки". Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е обичай, съхранен в Реселец. Празник на водния лук – в края на септември или началото на октомври. Празникът е включен в културния календар на община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба-конкурс на ястия с воден лук.
Скалните кукли „Купените“
Намират се непосредствено до село Реселец. Издигат се на 30 – 40 м над река Белило по десния ѝ бряг и са защитени като природна забележителност през 1972 г. Това е една от най-красивите варовикови формации в България и представляват скални пирамиди, които отчетливо се открояват на фона на растителността в основата им и около тях. На цвят са от кремаво до светлосиво, а в структурно отношение са плътни, здрави, с дебелина 30 – 150 м. Образували са се преди около 70 млн. години в нормално солено плитко и топло море и са резултат от действието на атмосферните води върху голите варовикови склонове. В състава им участват добре запазени вкаменелости на черупчест детртус, бриозои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и рядко амонити.[2]
Личности
- Мако Даков (1920 – 2006) – политик от БКП
- Василка Хинкова (1927) – българска писателка
- Николай Маринов – политик
Редовни събития
Храмовият празник на селото се чества на 6 май (Гергьовден), а съборът на село Реселец се състои всяка година на 7 май.
Източници
Външни препратки
- Единственият по рода си празник на водния лук. В края на септември или началото на октомври /петък/ мало и голямо се събира в центъра на червенобрежкото село Реселец – столицата на... водния лук.
- Екопътека Тектонски гребен Калето – с. Реселец
|