Рихард Дедекинд: Разлика между версии
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
м допълване в инфо-кутия, форматиране, вътр. препратки; форматиране: интервал, кавички, нов ред, тире, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Рихард Дедекинд |
| име = Рихард Дедекинд |
||
| име-оригинал = |
| име-оригинал = Julius Wilhelm Richard Dedekind |
||
| категория = математик |
| категория = математик |
||
| описание = германски математик |
| описание = германски математик |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| роден-място = [[Брауншвайг (град)|Брауншвайг]], [[Германия]] |
| роден-място = [[Брауншвайг (град)|Брауншвайг]], [[Германия]] |
||
| починал-място = [[Брауншвайг (град)|Брауншвайг]], [[Германия]] |
| починал-място = [[Брауншвайг (град)|Брауншвайг]], [[Германия]] |
||
| националност = {{Германия}} |
|||
| вложки = {{Личност/Учен | категория = математик |
| вложки = {{Личност/Учен | категория = математик |
||
| област = [[Математика]] |
| област = [[Математика]] |
||
| образование = |
| образование = [[Гьотингенски университет]] |
||
| учил-при = |
| учил-при = [[Мориц Стерн]], [[Карл Фридрих Гаус]] |
||
| работил-в = |
| работил-в = [[Гьотингенски университет]] |
||
| студенти = |
| студенти = |
||
| публикации = |
| публикации = |
||
| известен-с = |
| известен-с = |
||
| повлиян = [[Бернхард Риман]], [[Петер Густав Льожон Дирихле|Петер Дирихле]], [[Ернст Кумер]] |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = }} |
| повлиял = }} |
||
}} |
}} |
||
'''Рихард Дедекинд''' (пълно име {{lang-de|Julius Wilhelm Richard Dedekind}}) е германски [[математик]], |
'''Рихард Дедекинд''' (пълно име {{lang-de|Julius Wilhelm Richard Dedekind}}) е [[германски]] [[математик]], известен с трудовете си по [[абстрактна алгебра]], [[алгебрична теория на числата]] и основите на [[реално число|реалните числа]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
⚫ | Роден е на [[6 октомври]] [[1831]] година в [[Брауншвайг]], Германия, най-малкото от четирите деца в семейството на Юлиус Левин Улрих Дедекинд. През 1848 постъпва в колежа Каролинум в Брауншвайг, където баща му е администратор и където получава солидно [[математика|математическо]] образование. През 1850 г. постъпва в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]], където изучава теория на числата при [[Мориц Стерн]] и вече много възрастния [[Карл Фридрих Гаус]]. Защитава [[докторат]] през 1852 г. на тема „Върху теорията на ойлеровите интеграли“ (''„Über die Theorie der Eulerschen Integrale“''). Там е студент на [[Петер Густав Льожон Дирихле|Дирихле]], с когото стават близки приятели. |
||
Дедекинд е най-малкото от четирите деца на Юлиус Левин Улрих Дедекинд. Роден е, прекарва по-голямата част от живота си и умира в немското градче [[Брауншвайг (град)|Брауншвайг]]. Като възрастен никога не е използвал имената си Юлиус Вилхелм. |
|||
⚫ | В средата на [[19 век]] водещият център за математически изследвания в Германия не е Гьотингенският, а [[Берлински университет|Берлинският университет]]. Това кара Дедекинд да замине за две години в [[Берлин]], където той и съвременникът му [[Бернхард Риман]] се хабилитират през 1854 г. След това Дедекинд се връща в Гьотинген като [[доцент]], като преподава [[теория на вероятностите|вероятности]] и [[геометрия]]. Същевременно продължава да попълва празнотите в математическите си познания, като изучава [[елиптична функция|елиптичните]] и [[абелева функция|абелевите функции]]. Дедекинд е първият преподавател в Гьотинген, който чете курс по [[Теория на Галоа|теорията на Галоа]], както и сред първите осъзнали основополагащото значение на понятието [[група (алгебра)|група]] в [[алгебра]]та и [[аритметика]]та. |
||
⚫ | |||
⚫ | През 1858 г. започва да преподава в политехническата школа в [[Цюрих]], но се връща в родния си Брауншвайг през 1862 г., когато Колеж Каролинум е повишен в технологичен институт (''Technische Hochschule''), за да не го напусне никога повече. Оттегля се в пенсия през 1894 г., но продължава да публикува резултати и да преподава от време на време. Рихард Дедекинд никога не сключва брак. |
||
⚫ | В средата на [[19 век]] |
||
⚫ | |||
⚫ | През 1858 г. започва да преподава в политехническата школа в [[Цюрих]], но се връща в родния си Брауншвайг през 1862 г., когато Колеж Каролинум е повишен в технологичен институт (''Technische Hochschule''), за да не го напусне никога повече. Оттегля се в пенсия през 1894 г., но продължава да публикува резултати и да преподава от време на време. Рихард Дедекинд никога не |
||
Умира на [[12 февруари]] [[1916]] година в Брауншвайг на 84-годишна възраст. |
|||
⚫ | |||
== Приноси == |
== Приноси == |
||
Сред безспорните приноси на Дедекинд е аксиоматизацията на алгебрата и въвеждането на множество математически понятия като: |
Сред безспорните приноси на Дедекинд е аксиоматизацията на алгебрата и въвеждането на множество математически понятия като: |
||
* [[идеал (теория на пръстените)|идеал]] и [[главен идеал]] (през 1870 г.) |
* [[идеал (теория на пръстените)|идеал]] и [[главен идеал]] (през 1870 г.); |
||
* [[изображение (алгебра)|изображение]] на множество (в труда му ''„Was sind und was sollen die Zahlen“'' от 1887 г.) |
* [[изображение (алгебра)|изображение]] на множество (в труда му ''„Was sind und was sollen die Zahlen“'' от 1887 г.); |
||
* [[поле (алгебра)|поле]] (понятието се среща в лекциите му от 1857 |
* [[поле (алгебра)|поле]] (понятието се среща в лекциите му от 1857 – 58 г., но паралелно е въведено и от [[Леополд Кронекер|Кронекер]]); |
||
* [[пръстен (алгебра)|пръстен]] (понятието е въведено от Дедекинд, а името му ''ring'' дава [[Давид Хилберт|Хилберт]]). |
* [[пръстен (алгебра)|пръстен]] (понятието е въведено от Дедекинд, а името му ''ring'' дава [[Давид Хилберт|Хилберт]]). |
||
Заедно с [[Карл Вайерщрас]] и [[Георг Кантор]] поставя основите на теорията да [[ирационално число|ирационалните числа]]. <ref>'' |
Заедно с [[Карл Вайерщрас]] и [[Георг Кантор]] поставя основите на теорията да [[ирационално число|ирационалните числа]]. <ref>''„Математически термини“'', Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 10:15, 27 март 2018
Рихард Дедекинд Julius Wilhelm Richard Dedekind | |
германски математик | |
Роден |
6 октомври 1831 г.
|
---|---|
Починал | 12 февруари 1916 г.
|
Погребан | Брауншвайг, Федерална република Германия |
Националност | Германия |
Учил в | Гьотингенски университет[1] Хумболтов университет на Берлин[2] |
Научна дейност | |
Област | Математика |
Учил при | Мориц Стерн, Карл Фридрих Гаус |
Работил в | Гьотингенски университет |
Повлиян | Бернхард Риман, Петер Дирихле, Ернст Кумер |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Рихард Дедекинд в Общомедия |
Рихард Дедекинд (пълно име Шаблон:Lang-de) е германски математик, известен с трудовете си по абстрактна алгебра, алгебрична теория на числата и основите на реалните числа.
Биография
Роден е на 6 октомври 1831 година в Брауншвайг, Германия, най-малкото от четирите деца в семейството на Юлиус Левин Улрих Дедекинд. През 1848 постъпва в колежа Каролинум в Брауншвайг, където баща му е администратор и където получава солидно математическо образование. През 1850 г. постъпва в Гьотингенския университет, където изучава теория на числата при Мориц Стерн и вече много възрастния Карл Фридрих Гаус. Защитава докторат през 1852 г. на тема „Върху теорията на ойлеровите интеграли“ („Über die Theorie der Eulerschen Integrale“). Там е студент на Дирихле, с когото стават близки приятели.
В средата на 19 век водещият център за математически изследвания в Германия не е Гьотингенският, а Берлинският университет. Това кара Дедекинд да замине за две години в Берлин, където той и съвременникът му Бернхард Риман се хабилитират през 1854 г. След това Дедекинд се връща в Гьотинген като доцент, като преподава вероятности и геометрия. Същевременно продължава да попълва празнотите в математическите си познания, като изучава елиптичните и абелевите функции. Дедекинд е първият преподавател в Гьотинген, който чете курс по теорията на Галоа, както и сред първите осъзнали основополагащото значение на понятието група в алгебрата и аритметиката.
През 1858 г. започва да преподава в политехническата школа в Цюрих, но се връща в родния си Брауншвайг през 1862 г., когато Колеж Каролинум е повишен в технологичен институт (Technische Hochschule), за да не го напусне никога повече. Оттегля се в пенсия през 1894 г., но продължава да публикува резултати и да преподава от време на време. Рихард Дедекинд никога не сключва брак.
През 1880 г. е избран за член на академиите на Берлин и Рим, а на френската академия на науките – през 1900 г. Доктор хонорис кауза на университетите в Осло, Цюрих и Брауншвайг.
Умира на 12 февруари 1916 година в Брауншвайг на 84-годишна възраст.
Приноси
Сред безспорните приноси на Дедекинд е аксиоматизацията на алгебрата и въвеждането на множество математически понятия като:
- идеал и главен идеал (през 1870 г.);
- изображение на множество (в труда му „Was sind und was sollen die Zahlen“ от 1887 г.);
- поле (понятието се среща в лекциите му от 1857 – 58 г., но паралелно е въведено и от Кронекер);
- пръстен (понятието е въведено от Дедекинд, а името му ring дава Хилберт).
Заедно с Карл Вайерщрас и Георг Кантор поставя основите на теорията да ирационалните числа. [3]
Източници
- ↑ 18233
- ↑ www-history.mcs.st-andrews.ac.uk // Посетен на 6 октомври 2017 г.
- ↑ „Математически термини“, Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984
Външни препратки
- ((en)) Биография на Рихард Дедекинд, MacTutor History of Mathematics archive
- ((en)) Есета по теория на числата на Дедекинд, Проект Гутенберг
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Richard Dedekind в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |