Богомил (село): Разлика между версии
→Бележки: Хазър Баба сам построява гробницата си в Богомил - http://marshruti.com |
м в.пр. -->век пр.; козметични промени |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
Нямаме данни за възникването на селото. Може да се предполага, че е възникнало около имението на Хазър баба, и след изтеглянето на турците по време на Руско-турската война се е развило като отделно селище от настанилите се тук българи. |
Нямаме данни за възникването на селото. Може да се предполага, че е възникнало около имението на Хазър баба, и след изтеглянето на турците по време на Руско-турската война се е развило като отделно селище от настанилите се тук българи. |
||
== Религии == |
== Религии == |
||
* [[Православно християнство]]. |
* [[Православно християнство]]. |
||
== Обществени институции == |
== Обществени институции == |
||
* Кметството на Богомил е в съседното село [[Коларово (Област Хасково)|Коларово]]. |
* Кметството на Богомил е в съседното село [[Коларово (Област Хасково)|Коларово]]. |
||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
* Турска гробница ([[тюрбе]]), превърната |
* Турска гробница ([[тюрбе]]), превърната в християнска църква. Строена през [[15 век]] със строителни материали от римско време, тя има [[мрамор]]ни колони на входа. |
||
* Местното предание разказва, че от връх Теке [[Крали Марко]] е хвърлил голям камък, забил се до с. [[Овчарово (Област Хасково)|Овчарово]]. Камъкът днес е природна забележителност, известна под името "Чучул камък".Обозначен е като "МЕНХИР" |
* Местното предание разказва, че от връх Теке [[Крали Марко]] е хвърлил голям камък, забил се до с. [[Овчарово (Област Хасково)|Овчарово]]. Камъкът днес е природна забележителност, известна под името "Чучул камък".Обозначен е като "МЕНХИР" и е туристическа дестинация. |
||
. Най-забележителният паметник в землището на селото е текето, запазено, макар и в недобро състояние. Интересно е, че след Освобождението текето е превърнато в християнски храм, като преддверието му е затворено и превърнато в апсида, а един от ажурните прозорци е бил превърнат във врата. По стените и днес личат още стенописи на украса и кръстове. След като текето е върнато към предишното му състояние, църковните книги и утвар били прибрани от местните хора и засега не могат да бъдат открити. През 1959 г. на текето е върнато старото предназначение и са поправени внесените конструктивни изменения. Интересно е, че в градежа на сградата са използвани както камъни, така и тухли, които приличат на тези от античността – дебели са около 4-5 см, и в градежа са свързвани с дебел пласт бял хоросан. Много е възможно или на самото място или някъде близо да е имало античен градеж. Това е твърде възможно, като се има предвид, че наблизо, през м. Гюрджика, е минавал античен път. В землището на селището живот е имало още от тракийската епоха — на височината Теке баир (Текелията), между Богомил и Овчарово, е имало късноантични крепости и селища от ранножелязната епоха (XII-VI |
. Най-забележителният паметник в землището на селото е текето, запазено, макар и в недобро състояние. Интересно е, че след Освобождението текето е превърнато в християнски храм, като преддверието му е затворено и превърнато в апсида, а един от ажурните прозорци е бил превърнат във врата. По стените и днес личат още стенописи на украса и кръстове. След като текето е върнато към предишното му състояние, църковните книги и утвар били прибрани от местните хора и засега не могат да бъдат открити. През 1959 г. на текето е върнато старото предназначение и са поправени внесените конструктивни изменения. Интересно е, че в градежа на сградата са използвани както камъни, така и тухли, които приличат на тези от античността – дебели са около 4-5 см, и в градежа са свързвани с дебел пласт бял хоросан. Много е възможно или на самото място или някъде близо да е имало античен градеж. Това е твърде възможно, като се има предвид, че наблизо, през м. Гюрджика, е минавал античен път. В землището на селището живот е имало още от тракийската епоха — на височината Теке баир (Текелията), между Богомил и Овчарово, е имало късноантични крепости и селища от ранножелязната епоха (XII-VI век пр.н.е.), тракийската и римската епохи. Пак там е открита и гръцка червенофигурна керамика, което подсказва за интензивни търговски отношения с древните гръцки градове по Егейския бряг. Много интересни са и непроучените данни за съществуването на каменен кръг от забити камъни на баира Юрени, между Богомил и Овчарово, което също говори за един много дълъг поселищен живот тук. За фолклорната култура на Село Богомил също се знае малко. Интересен фактът, че селото е участвало в правенето през есента на курбан на Курбан мост, край новата винарна. В случаи на засушаване хората са излизали в м. Кекебаир, за да правят молебен за дъжд, а в празнични дни се събирали на Хорището, където ставали празничните хора. Срещу тях, на полегатия склон, имало големи брястове, край които се събирали хората |
||
== Редовни събития == |
|||
<!-- == Личности == --> |
|||
<!-- == Литература == --> |
|||
== Други == |
|||
<!-- === Кухня === --> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Ред 49: | Ред 40: | ||
{{Община Харманли}} |
{{Община Харманли}} |
||
⚫ | |||
[[Категория:Села в област Хасково]] |
[[Категория:Села в област Хасково]] |
||
⚫ |
Версия от 00:29, 17 септември 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Богомил.
Богомил | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 15 души[1] (15 март 2024 г.) |
Землище | — [2] km² |
Надм. височина | 312 m |
Пощ. код | 6460 |
Тел. код | 03767 |
МПС код | Х |
ЕКАТТЕ | 04724 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Хасково |
Община – кмет | Харманли Мария Киркова (ГЕРБ; 2015) |
Богомил е село в Южна България. То се намира в община Харманли, област Хасково.
География
Село Богомил е разположено в подножието на Сакар планина и се радва на мек климат. Поминък осигуряват лозовите масиви и бадемовите градини.През 2007-2008 година бадемовите градини се изкорениха и на тяхно място се правят лозови масиви .
История
Старото име на селото е Текето, има връх на това име в Сакар планина непосредствено над селото. Село Богомил е в българските предели от 1885 г. след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Старото име на селото е Текето, а новото получава през 1906 г., когато с указ 462 от 21 декември същата година е преименувано. Селото е разположено в запад-югозападните склонове на Сакар планина и лежи до самия път, свързващ Харманли с Тополовград. Вероятно старото си име е получило от изграденото през 1541 г. тюрбе на Хазър баба. Според оскъдните данни, с които се разполага, текето е построено от самия Хазър баба, който по-късно бил погребан в него. Смята се, че той е живял или в село Българин или на мястото на селото Богомил, и е владеел голяма част от земите и селата наоколо. Нямаме данни за възникването на селото. Може да се предполага, че е възникнало около имението на Хазър баба, и след изтеглянето на турците по време на Руско-турската война се е развило като отделно селище от настанилите се тук българи.
Религии
Обществени институции
- Кметството на Богомил е в съседното село Коларово.
Културни и природни забележителности
- Турска гробница (тюрбе), превърната в християнска църква. Строена през 15 век със строителни материали от римско време, тя има мраморни колони на входа.
- Местното предание разказва, че от връх Теке Крали Марко е хвърлил голям камък, забил се до с. Овчарово. Камъкът днес е природна забележителност, известна под името "Чучул камък".Обозначен е като "МЕНХИР" и е туристическа дестинация.
. Най-забележителният паметник в землището на селото е текето, запазено, макар и в недобро състояние. Интересно е, че след Освобождението текето е превърнато в християнски храм, като преддверието му е затворено и превърнато в апсида, а един от ажурните прозорци е бил превърнат във врата. По стените и днес личат още стенописи на украса и кръстове. След като текето е върнато към предишното му състояние, църковните книги и утвар били прибрани от местните хора и засега не могат да бъдат открити. През 1959 г. на текето е върнато старото предназначение и са поправени внесените конструктивни изменения. Интересно е, че в градежа на сградата са използвани както камъни, така и тухли, които приличат на тези от античността – дебели са около 4-5 см, и в градежа са свързвани с дебел пласт бял хоросан. Много е възможно или на самото място или някъде близо да е имало античен градеж. Това е твърде възможно, като се има предвид, че наблизо, през м. Гюрджика, е минавал античен път. В землището на селището живот е имало още от тракийската епоха — на височината Теке баир (Текелията), между Богомил и Овчарово, е имало късноантични крепости и селища от ранножелязната епоха (XII-VI век пр.н.е.), тракийската и римската епохи. Пак там е открита и гръцка червенофигурна керамика, което подсказва за интензивни търговски отношения с древните гръцки градове по Егейския бряг. Много интересни са и непроучените данни за съществуването на каменен кръг от забити камъни на баира Юрени, между Богомил и Овчарово, което също говори за един много дълъг поселищен живот тук. За фолклорната култура на Село Богомил също се знае малко. Интересен фактът, че селото е участвало в правенето през есента на курбан на Курбан мост, край новата винарна. В случаи на засушаване хората са излизали в м. Кекебаир, за да правят молебен за дъжд, а в празнични дни се събирали на Хорището, където ставали празничните хора. Срещу тях, на полегатия склон, имало големи брястове, край които се събирали хората
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Богомил е разположено в землището на село Коларово
http://marshruti.com/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/hazir-baba/
Външни препратки
|