Църковен събор в Лампсак: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Църковният събор в Лампсак''' е [[поместен събор|поместен и православен]] от 1235 г. Не е установено точно в кои дни е проведен, но |
'''Църковният събор в Лампсак''' е [[поместен събор|поместен и православен]] от 1235 г. Не е установено точно в кои дни е проведен, но същият има и политически измерения – решено е в рамките на православния свят, т.е. след т.нар. [[Източно-западна схизма]], да се учреди нова и пета по ред с [[Диптих (религия)|диптих]] [[патриаршия]] – [[Търновска патриаршия]]. <ref>[http://mirchev.bg/vd03.php ИСТОРИЧЕСКИ ПОЛАГАЩО СЕ ДОСТОЙНСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – ПРИЗИВ от името на православния български народ], Михаил Мирчев, 10 ноември 2015</ref> |
||
Решението на църковния събор е в рамките на източноправославния свят и е голям дипломатически успех за българския владетел по това време – [[Иван Асен II]], който и като следствие от този акт се сдобива с титлата „[[цар]]“. От този исторически период датират и първите наченки на последвалата концепция за „[[Трети Рим]]“ на всеправославния славянски свят. Търновската патриаршия е първата славянска, а и въобще по това време европейска православна патриаршия, |
Решението на църковния събор е в рамките на източноправославния свят и е голям дипломатически успех за българския владетел по това време – [[Иван Асен II]], който и като следствие от този акт се сдобива с титлата „[[цар]]“. От този исторически период датират и първите наченки на последвалата концепция за „[[Трети Рим]]“ на всеправославния славянски свят. Търновската патриаршия е първата славянска, а и въобще по това време европейска православна патриаршия, [[Константинопол]] по това време е столица на [[Латинска империя]]. <ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5104788 Искаме си петото място в църковната листа], Труд, 11 ноември 2015 г.</ref> |
||
Съборът в [[Лампсак]] става възможен поради политическата и военната недостатъчност на [[Никейска империя|Никейската империя]] сама да си върне владението над [[Новия Рим]]. След [[битка при Клокотница|битката при Клокотница]], основен балкански а и въобще възможен съюзник на [[Никея]] се явява [[Търново]]. Съборът се провежда след даденото съгласие пред специалния пратеник в [[Левант]]а на българския владетел – [[Растко Неманич]]. Растко взема за съборния общоправославен акт съгласието на апостолическите [[Александрийска патриаршия]], [[Антиохийска патриаршия]] и [[Йерусалимска патриаршия]]. Според българския историк [[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], баща на втората съпруга [[Елена (Иван Асен I)|Елена]] на [[Иван Асен I]] е [[Стефан Неманя]], т.е. Неманя е вуйчо на първия български цар на [[Втората българска държава]] <ref>{{cite book |last= Койчева |first= Елена |authorlink= Елена Койчева |title= Първите кръстоносни походи и Балканите, стр. 131 |year= 2004 |publisher= Векове, ISBN 954-91167-5-1}}</ref> |
Съборът в [[Лампсак]] става възможен поради политическата и военната недостатъчност на [[Никейска империя|Никейската империя]] сама да си върне владението над [[Новия Рим]]. След [[битка при Клокотница|битката при Клокотница]], основен балкански, а и въобще възможен съюзник на [[Никея]], се явява [[Търново]]. Съборът се провежда след даденото съгласие пред специалния пратеник в [[Левант]]а на българския владетел – [[Растко Неманич]]. Растко взема за съборния общоправославен акт съгласието на апостолическите [[Александрийска патриаршия]], [[Антиохийска патриаршия]] и [[Йерусалимска патриаршия]]. Според българския историк [[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], баща на втората съпруга [[Елена (Иван Асен I)|Елена]] на [[Иван Асен I]] е [[Стефан Неманя]], т.е. Неманя е вуйчо на първия български цар на [[Втората българска държава]] <ref>{{cite book |last= Койчева |first= Елена |authorlink= Елена Койчева |title= Първите кръстоносни походи и Балканите, стр. 131 |year= 2004 |publisher= Векове, ISBN 954-91167-5-1}}</ref> |
||
Политическият съюз е скрепен с династичен брак между [[Елена Асенина]] и [[Теодор II Ласкарис]], |
Политическият съюз е скрепен с династичен брак между [[Елена Асенина]] и [[Теодор II Ласкарис]], съответно между династиите [[Асеневци]] и [[Ласкариди]]. |
||
== Съвременни измерения == |
== Съвременни измерения == |
||
Версия от 20:21, 8 октомври 2018
Църковният събор в Лампсак е поместен и православен от 1235 г. Не е установено точно в кои дни е проведен, но същият има и политически измерения – решено е в рамките на православния свят, т.е. след т.нар. Източно-западна схизма, да се учреди нова и пета по ред с диптих патриаршия – Търновска патриаршия. [1]
Решението на църковния събор е в рамките на източноправославния свят и е голям дипломатически успех за българския владетел по това време – Иван Асен II, който и като следствие от този акт се сдобива с титлата „цар“. От този исторически период датират и първите наченки на последвалата концепция за „Трети Рим“ на всеправославния славянски свят. Търновската патриаршия е първата славянска, а и въобще по това време европейска православна патриаршия, Константинопол по това време е столица на Латинска империя. [2] Съборът в Лампсак става възможен поради политическата и военната недостатъчност на Никейската империя сама да си върне владението над Новия Рим. След битката при Клокотница, основен балкански, а и въобще възможен съюзник на Никея, се явява Търново. Съборът се провежда след даденото съгласие пред специалния пратеник в Леванта на българския владетел – Растко Неманич. Растко взема за съборния общоправославен акт съгласието на апостолическите Александрийска патриаршия, Антиохийска патриаршия и Йерусалимска патриаршия. Според българския историк Петър Петров, баща на втората съпруга Елена на Иван Асен I е Стефан Неманя, т.е. Неманя е вуйчо на първия български цар на Втората българска държава [3]
Политическият съюз е скрепен с династичен брак между Елена Асенина и Теодор II Ласкарис, съответно между династиите Асеневци и Ласкариди.
Съвременни измерения
На 10 ноември 2015 г. – 256 български академични учени, университетски преподаватели, интелектуалци, публицисти, поети, писатели и общественици от различни професии и обществени сфери излизат с призив към Вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски за възстановяване на диптиха на БПЦ във всеправославния свят. След като президента Росен Плевнелиев удостоява с орден „Стара планина“ – I степен Вартоломей, избухва грандиозен скандал.[4][5]
Източници
- ↑ ИСТОРИЧЕСКИ ПОЛАГАЩО СЕ ДОСТОЙНСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – ПРИЗИВ от името на православния български народ, Михаил Мирчев, 10 ноември 2015
- ↑ Искаме си петото място в църковната листа, Труд, 11 ноември 2015 г.
- ↑ Койчева, Елена. Първите кръстоносни походи и Балканите, стр. 131. Векове, ISBN 954-91167-5-1, 2004.
- ↑ Указ № 216 от 4 ноември 2015 г. Обн. ДВ. бр. 88 от 13 ноември 2015 г.
- ↑ Борисов: Не приех Вартоломей заради поведението му спрямо България, Стандарт, 12 ноември 2015 г.