Наркотично вещество: Разлика между версии
м Защити „Наркотично вещество“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 13:05, 14 януари 2019 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 13:05, 14 януари 2019 (UTC))) |
Редакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
== Статистика == |
== Статистика == |
||
През |
През 2012 г. в България умират 24 души от свръхдоза наркотици, което е 4,8 души на милион население. Средното за [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Норвегия]] и [[Турция]] е 17,1. Почти 25% от населението на Европейския съюз, Норвегия и Турция е ползвало наркотици някога през живота си, като най-често използваният нелегален наркотик е кокаинът, а в България – [[екстази]].<ref name="dnevnik2309427">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2014/05/27/2309427_bulgariia_e_sravnitelno_nazad_sred_stranite_v_es_po/ | заглавие = България е сравнително назад сред страните в ЕС по употреба на наркотици | достъп_дата = 28 май 2014 | дата = 27 май 2014 | труд = www.dnevnik.bg | издател = [[Икономедиа]] АД}}</ref> |
||
На територията на Европейския съюз, Норвегия и Турция през 2012 г. са заловени:<ref name="dnevnik2309427" /> |
На територията на Европейския съюз, Норвегия и Турция през 2012 г. са заловени:<ref name="dnevnik2309427" /> |
||
* 4977 kg хероин, от които 285 kg в България; |
* 4977 kg хероин, от които 285 kg в България; |
||
* 71 540 kg кокаин, от които 115 kg в България. |
* 71 540 kg кокаин, от които 115 kg в България. |
||
=== България === |
|||
През 2008 г. в България 74 души умират от свръхдоза, но към 2015 г. смъртните случаи са спаднали на 17. Повечето смъртни случаи са констатирани у индивиди на възраст между 30 и 39 г., като в 88% от случаите това са мъже. Мнозинството от наркоманите, постъпващи на лечение, са пристрастени към [[опиоид]]и и се лекуват основно чрез [[метадон]]ова терапия.<ref name="bgreport2017">[http://www.emcdda.europa.eu/system/files/publications/4503/TD0416909ENN.pdf Bulgaria – Country Drug Report 2017]</ref> |
|||
През 2015 г. са конфискувани 1176 kg [[канабис]], 265 kg [[хероин]], 43 kg [[амфетамин]]и и 30 kg [[метамфетамин]]и. Средната чистота на хероина е 65%, на амфетамините – 70%, а на [[кокаин]]а – 75,5%.<ref name="bgreport2017"/> |
|||
Употребата на канабиса сред младите (15 – 34 г.) към 2015 г. е 8,3%, а на [[MDMA]] – 2,9%.<ref name="bgreport2017"/> |
|||
== Ефекти == |
== Ефекти == |
Версия от 23:57, 13 февруари 2019
Наркотични вещества (наркотици) са група фармакологични вещества, които действат предимно върху централната нервна система и при внасяне в организма предизвикват ступор, който може да се чувства като успокоение или наркотичен сън. Терминът наркотик се смята, че идва от гръцкия лекар Гален и се отнася към вещества, които притъпяват сетивата и усещанията и/или произвеждат състояние на вцепененост, скованост или лека парализа. Гален отбелязва корена от мандрагора и опиума като основни представители на наркотичните вещества[1].
В българския политически и юридически контекст терминът наркотик обхваща широк кръг от най-различни субстанции, чието използване или притежаване е или напълно криминализирано, или строго регулирано. В този смисъл понятието включва и вещества, които не са наркотици от фармакологична гледна точка, тъй като не предизвикват наркоза, например стимулантите. Такива са редица растителни вещества и техни производни като тютюн (нерегулиран), алкохол (нерегулиран), канабис, кокаин, опиум и негови деривати, между които пантопон, морфин, хероин, кодеин, а също и други препарати, употребявани в медицината, като сънотворните средства (веронал, луминал, барбамил и други производни на барбитуровата киселина).
Противно на тази законова практика и на популярните митове обаче, много от тези съставки технически не са наркотици. Така например канабис, ЛСД и други психеделични дроги химически не принадлежат към групата на наркотиците и техните ефекти са различни. Също така, всички стероиди не спадат към наркотичните вещества.[2]
Заради политиката на преследване и „война срещу наркотиците“ и създадения от редица официални лица негативен образ на термина „наркотик“, медици започват да използват по-прецизното определение „опиоиден аналгетик“, за наркотичните вещества, които имат свойства, подобни на морфин.
През 2004 г. тогавашното правителство на България (съставено от коалиция между НДСВ и ДПС) отменя правото на „лична доза“ на потребителите на незаконни наркотици и оттогава притежаването на всяко количество наркотик се наказва с пълната сила на закона докато в някои държави (Чехия от 1 януари 2011 ...има право да притежава за лично ползване до 15 г марихуана, до 4 таблетки екстази, 2 г амфетамин ...и така нататък [1]) има определена доста голяма доза за всички видове използвани вещества за която няма наказателна отговорност а само административна.
Статистика
През 2012 г. в България умират 24 души от свръхдоза наркотици, което е 4,8 души на милион население. Средното за Европейския съюз, Норвегия и Турция е 17,1. Почти 25% от населението на Европейския съюз, Норвегия и Турция е ползвало наркотици някога през живота си, като най-често използваният нелегален наркотик е кокаинът, а в България – екстази.[3]
На територията на Европейския съюз, Норвегия и Турция през 2012 г. са заловени:[3]
- 4977 kg хероин, от които 285 kg в България;
- 71 540 kg кокаин, от които 115 kg в България.
България
През 2008 г. в България 74 души умират от свръхдоза, но към 2015 г. смъртните случаи са спаднали на 17. Повечето смъртни случаи са констатирани у индивиди на възраст между 30 и 39 г., като в 88% от случаите това са мъже. Мнозинството от наркоманите, постъпващи на лечение, са пристрастени към опиоиди и се лекуват основно чрез метадонова терапия.[4]
През 2015 г. са конфискувани 1176 kg канабис, 265 kg хероин, 43 kg амфетамини и 30 kg метамфетамини. Средната чистота на хероина е 65%, на амфетамините – 70%, а на кокаина – 75,5%.[4]
Употребата на канабиса сред младите (15 – 34 г.) към 2015 г. е 8,3%, а на MDMA – 2,9%.[4]
Ефекти
Ефектите на наркотичните вещества зависят от дозата, начина, по който влизат в човешкото тяло, а също и очакванията на консумиращия ги. Отделно от тяхната клинична употреба за лечение на болка, кашлица или остра диария, наркотичните вещества имат свойството да произвеждат състояния на блаженство и еуфория, а също да редуцират агресия и тревожност. Последното води до широката им употреба като развлекателни дроги и свойството да произвежда зависимост у някои от ползващите ги.
Рискове
Вследствие на немарлива, невнимателна или прекомерна употреба на наркотични вещества може да се увеличи рискът от инфекции и болести, или да се стигне до предозиране и смърт. Тези наркотични препарати могат да се отпуснат само чрез жълта рецепта.
Вижте още
- Опиум
- Опиати
- Опиумни войни (пояснение)
- Конвенция на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества
Източници
- ↑ J. Richard Stracke. The Laud Herbal Glossary // Посетен на 2007-06-10.)
- ↑ Inciardi, James A. The War on Drugs II. Mountain View, California, Mayfield Publishing Company, 1992. ISBN 1559340169. с. 22.
- ↑ а б България е сравнително назад сред страните в ЕС по употреба на наркотици // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 27 май 2014. Посетен на 28 май 2014.
- ↑ а б в Bulgaria – Country Drug Report 2017
Външни препратки
- Дрогите – Министерство на здравеопазването – Национална програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България 2001 – 2005
- Наркотици е-обучение – Подробна информация за видовете наркотици, рискове, превенция и др. под формата на уроци.
- Списък с детайлно описание на повечето наркотични вещества (на английски) [2]
- Сайт на мадридския професор Антонио Ескоотадо на много езици, вкл. руски и английски – [3] / негова книга на български [4]
- Един от най-пълните сайтове, посветени на връзката между хората и дрогите – http://www.erowid.org/
- Разпоредби за наркотиците, както те биват дефинирани в законите на Република България [5]