Иван Касабов (революционер): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:); козметични промени
Ред 17: Ред 17:
Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната [[Даскалоливница]] в [[Елена]] при [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], а по-късно в [[Белград]], където следва [[право]]. В началото на 60-те години на [[XIX век]] се сближава с [[Георги Раковски]] и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на [[Първа българска легия|Първата българска легия]]. След провала на легията заминава във [[Виена]], където завършва право. По-късно се установява в [[Румъния]]. Там учителства и практикува [[адвокат]]ската си професия.
Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната [[Даскалоливница]] в [[Елена]] при [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], а по-късно в [[Белград]], където следва [[право]]. В началото на 60-те години на [[XIX век]] се сближава с [[Георги Раковски]] и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на [[Първа българска легия|Първата българска легия]]. След провала на легията заминава във [[Виена]], където завършва право. По-късно се установява в [[Румъния]]. Там учителства и практикува [[адвокат]]ската си професия.


В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „[[Народност (1867 – 1869)|Народност]]“, активен участник в „[[Българско общество (организация)|Българското общество]]“ и „[[Млада България (организация)|Млада България]]“. Със създаването на [[БРЦК]] той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в [[Букурещ]] помага нерядко на преследвани от румънската полиция български [[Хъш|хъшове]]. През 1892 г. завършва право в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]].<ref>{{cite book | last = Костов | first = Александър | year = 2004 | title = България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914) | publisher = Арт Медия Комюникейшънс | location = София | pages = 94 | isbn = 954-91634-1-5}}</ref>
В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „[[Народност (1867 – 1869)|Народност]]“, активен участник в „[[Българско общество (организация)|Българското общество]]“ и „[[Млада България (организация)|Млада България]]“. Със създаването на [[БРЦК]] той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в [[Букурещ]] помага нерядко на преследвани от румънската полиция български [[хъш]]ове. През 1892 г. завършва право в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]].<ref>{{cite book | last = Костов | first = Александър | year = 2004 | title = България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914) | publisher = Арт Медия Комюникейшънс | location = София | pages = 94 | isbn = 954-91634-1-5}}</ref>


Деец е на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]]. През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Поповското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>
Деец е на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]]. През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Поповското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>
Ред 27: Ред 27:


{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}
{{DEFAULTSORT:Касабов, Иван}}
{{СОРТКАТ:Касабов, Иван}}
[[Категория:Български революционери]]
[[Категория:Български революционери]]
[[Категория:Дейци на ТЦБК]]
[[Категория:Дейци на ТЦБК]]

Версия от 22:45, 2 април 2019

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Касабов.

Иван Касабов
български революционер
1878, снимка Коста Н. Размов
1878, снимка Коста Н. Размов

Роден
1837 г.
Починал
19 юни 1911 г. (74 г.)
Народен представител в:
УС   

Иван Христов Касабов е български революционер, юрист и публицист. Той е един от водачите на Тайния централен български комитет в Букурещ (1866 – 1868). От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.

Биография

Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната Даскалоливница в Елена при Иван Момчилов, а по-късно в Белград, където следва право. В началото на 60-те години на XIX век се сближава с Георги Раковски и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на Първата българска легия. След провала на легията заминава във Виена, където завършва право. По-късно се установява в Румъния. Там учителства и практикува адвокатската си професия.

В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „Българското общество“ и „Млада България“. Със създаването на БРЦК той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в Букурещ помага нерядко на преследвани от румънската полиция български хъшове. През 1892 г. завършва право в Брюкселския свободен университет.[1]

Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Поповското дружество.[2]

Умира в София през 1911 г.

Бележки

  1. Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.