Иван Касабов (революционер): Разлика между версии

Иван Касабов
	Иван Касабов
български революционер
	1878, снимка Коста Н. Размов
Роден	1837 г. Лясковец, Османска империя
Починал	19 юни 1911 г. (74 г.) София, България
	Народен представител в:; УС

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 22:45, 2 април 2019

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Касабов.

Иван Христов Касабов е български революционер, юрист и публицист. Той е един от водачите на Тайния централен български комитет в Букурещ (1866 – 1868). От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.

Биография

Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната Даскалоливница в Елена при Иван Момчилов, а по-късно в Белград, където следва право. В началото на 60-те години на XIX век се сближава с Георги Раковски и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на Първата българска легия. След провала на легията заминава във Виена, където завършва право. По-късно се установява в Румъния. Там учителства и практикува адвокатската си професия.

В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „Българското общество“ и „Млада България“. Със създаването на БРЦК той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в Букурещ помага нерядко на преследвани от румънската полиция български хъшове. През 1892 г. завършва право в Брюкселския свободен университет.^[1]

Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Поповското дружество.^[2]

Умира в София през 1911 г.

Бележки

↑ Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.

[1] Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.

[2] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.

[1]

[2]

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната [[Даскалоливница]] в [[Елена]] при [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], а по-късно в [[Белград]], където следва [[право]]. В началото на 60-те години на [[XIX век]] се сближава с [[Георги Раковски]] и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на [[Първа българска легия|Първата българска легия]]. След провала на легията заминава във [[Виена]], където завършва право. По-късно се установява в [[Румъния]]. Там учителства и практикува [[адвокат]]ската си професия.
-В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „[[Народност (1867 – 1869)|Народност]]“, активен участник в „[[Българско общество (организация)|Българското общество]]“ и „[[Млада България (организация)|Млада България]]“. Със създаването на [[БРЦК]] той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в [[Букурещ]] помага нерядко на преследвани от румънската полиция български [[Хъш|хъшове]]. През 1892 г. завършва право в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]].<ref>{{cite book | last = Костов | first = Александър | year = 2004 | title = България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914) | publisher = Арт Медия Комюникейшънс | location = София | pages = 94 | isbn = 954-91634-1-5}}</ref>
+В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „[[Народност (1867 – 1869)|Народност]]“, активен участник в „[[Българско общество (организация)|Българското общество]]“ и „[[Млада България (организация)|Млада България]]“. Със създаването на [[БРЦК]] той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в [[Букурещ]] помага нерядко на преследвани от румънската полиция български [[хъш]]ове. През 1892 г. завършва право в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]].<ref>{{cite book | last = Костов | first = Александър | year = 2004 | title = България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914) | publisher = Арт Медия Комюникейшънс | location = София | pages = 94 | isbn = 954-91634-1-5}}</ref>
 Деец е на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]]. През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Поповското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>
@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 {{Портал|Македония}}
-{{DEFAULTSORT:Касабов, Иван}}
+{{СОРТКАТ:Касабов, Иван}}
 [[Категория:Български революционери]]
 [[Категория:Дейци на ТЦБК]]