Хасидизъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-he}} => {{lang|he}}
мРедакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
'''Хасидизмът''' ({{lang|he|חסידות}} – набожен, благочестив) е [[юдеи|юдей]]ско [[пиетизъм|пиетистично]] движение.
'''Хасидизмът''' ({{lang|he|חסידות}} – набожен, благочестив) е [[юдеи|юдей]]ско [[пиетизъм|пиетистично]] движение.


Началото на движението поставя [[равин]]ът [[Израел бен Елиезер]] през [[18 век]]. То получава широко разпространение в [[Жеч Посполита]], т.е. в [[Полша]] и [[Литва]], както и в прилежащи райони. Хасидите, последователите на движението, приемат за [[месия]] [[Шабатай Цви]].
Началото на движението поставя равинът [[Баал Шем Тов]] през 18 век. То получава широко разпространение в [[Жечпосполита]], т.е. в [[Полша]] и [[Литва]], както и в прилежащи райони. Хасидите, последователите на движението, приемат за [[месия]] [[Шабатай Цви]].


== Разпространение ==
== Разпространение ==

Версия от 11:29, 14 април 2019

Хасиди

Хасидизмът (на иврит: חסידות – набожен, благочестив) е юдейско пиетистично движение.

Началото на движението поставя равинът Баал Шем Тов през 18 век. То получава широко разпространение в Жечпосполита, т.е. в Полша и Литва, както и в прилежащи райони. Хасидите, последователите на движението, приемат за месия Шабатай Цви.

Разпространение

След Втората световна война оцелели след холокоста хасиди масово емигрират във Великобритания, САЩ и Израел.

Цел и същност

Целта на движението е да се възстанови благочестивото духовно преклонение пред бога и близостта с всевишния. Според хасидите бог присъства в целия човек и той според проповедите изпитва радост от това присъствие, граничещо с физическа близост. Хасидите отхвърлят мрачните аскетични настроения и се отдават на екстатични танци и песни съпровождащи мистичното възвисяване. Харизматичното духовно лидерство се предава от един на друг цадик (праведник). Мистично настроените хасиди считат за осветено своето духовно учителство, а това не винаги е в съзвучие с официалния авторитет на равините.

Литература

Притчи на хасидски мъдреци са събрани в „Хасидски разкази“ на Мартин Бубер.

Източници

Вижте също