Лясковски манастир: Разлика между версии
м fixlink |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Сграда |
{{Сграда |
||
| име = Лясковски манастир{{Br}} „Св. св. Петър и Павел“ |
| име = Лясковски манастир{{Br}} „Св. св. Петър и Павел“ |
||
| картинка-описание = |
| картинка-описание = |
||
| карта = България |
| карта = България |
||
| lat_deg = 43.017 |
| lat_deg = 43.017 |
||
| lon_deg = 25.783 |
| lon_deg = 25.783 |
||
| вид = [[православен]] [[манастир]] |
| вид = [[православен]] [[манастир]] |
||
| страна = България |
| страна = България |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
| технически параметри = |
| технически параметри = |
||
| съвременен статут = |
| съвременен статут = |
||
| съвременно състояние = действащ |
| съвременно състояние = действащ женски |
||
| сайт ={{URL|https://petropavlovskimona.wixsite.com/petropavlovski |
| сайт ={{URL|https://petropavlovskimona.wixsite.com/petropavlovski}} |
||
}} |
}} |
||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
От 1902 до 1912 г. Петропавловският манастир е превърнат в приют за душевно болни. |
От 1902 до 1912 г. Петропавловският манастир е превърнат в приют за душевно болни. |
||
Старата църква на манастира била украсена със стенна живопис през 1662 г.<ref>Стефанов, П. Герасим ІІ Какавелас – Търновски митрополит и Константинополски патриарх през ХVІІ в. – В: 300 години Чипровско въстание (принос към историята на българите през XVII в.). С., 1988, 155 |
Старата църква на манастира била украсена със стенна живопис през 1662 г.<ref>Стефанов, П. Герасим ІІ Какавелас – Търновски митрополит и Константинополски патриарх през ХVІІ в. – В: 300 години Чипровско въстание (принос към историята на българите през XVII в.). С., 1988, 155 – 156.</ref> Голямото [[Земетресение в Горна Оряховица и Велико Търново 1913|земетресение в Горна Оряховица през 1913 г.]] и избухналият след него пожар разрушават храма, източното манастирско крило и още няколко постройки. Устояват само новите сгради на семинарията. Впоследствие, след продължителна реставрация, манастирът отново е възстановен. |
||
В периода 1918 – 1922 г. тук се заселват 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастирът става девически. От 1925 до 1928 г. функционира църковно-певческо училище. През 1937 г. манастирът се превръща в дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945 г. През 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство. |
В периода 1918 – 1922 г. тук се заселват 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастирът става девически. От 1925 до 1928 г. функционира църковно-певческо училище. През 1937 г. манастирът се превръща в дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945 г. През 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство. |
||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
== Описание == |
== Описание == |
||
Лясковският манастир днес представлява комплекс от съборен храм „Св. св. апостоли Петър и |
Лясковският манастир днес представлява комплекс от съборен храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, два параклиса – „Покров Богородичен“ и „Света Троица“, кула-камбанария, както и жилищни и стопански сгради. Освен сградата на Духовната семинария останалите постройки са строени след [[Земетресение в Търновско (1913)|земетресението от 1913 г.]] В една от стаите на семинарията се намира параклисът „Покров Богородичен“. В основите на кулата-камбанария е намерен езически олтар, служил на римския гарнизон. До нея е долепен параклисът „Св. Троица“. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
| Ред 58: | Ред 58: | ||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
* Тулешков, Н. – Архитектура на българските манастири, изд. |
* Тулешков, Н. – Архитектура на българските манастири, изд. „Техника“, София, 1988 г. |
||
* Чавръков, Г. – Български манастири, изд. |
* Чавръков, Г. – Български манастири, изд. „Хайни“, София, 2002 г. |
||
{{commonscat|Lyaskovets monastery}} |
{{commonscat|Lyaskovets monastery}} |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [https://petropavlovskimona.wixsite.com/petropavlovski Официален сайт на Петропавловски манастир] |
* [https://petropavlovskimona.wixsite.com/petropavlovski Официален сайт на Петропавловски манастир] |
||
* [http://svetimesta.com/ |
* [http://svetimesta.com/Манастири/Lyaskovо-Monastery-of-St-Peter-and-Paul Лясковски манастир] – в svetimesta.com |
||
* [http://www.bulgariamonasteries.com/liaskovski_manastir.html Лясковски манастир] – в bulgariamonasteries.com |
* [http://www.bulgariamonasteries.com/liaskovski_manastir.html Лясковски манастир] – в bulgariamonasteries.com |
||
* [http://lyaskovets.net/tm_articles/d1_tm3_articles_02_monastery.html Манастирът Св. св. Петър и Павел] – в lyaskovets.net |
* [http://lyaskovets.net/tm_articles/d1_tm3_articles_02_monastery.html Манастирът Св. св. Петър и Павел] – в lyaskovets.net |
||
* |
* [http://pravoslavieto.com/manastiri/ljaskovski/index.htm Лясковски манастир „Св. св. Петър и Павел“] |
||
{{Портал|Православие|България}} |
{{Портал|Православие|България}} |
||
Версия от 18:37, 5 май 2019
| Лясковски манастир „Св. св. Петър и Павел“ | |
 | |
  Лясковски манастир „Св. св. Петър и Павел“ Местоположение в България | |
| Вид | православен манастир |
|---|---|
| Местоположение |  Лясковец, България |
| Изграждане | 12 век |
| Състояние | действащ женски |
| Сайт | petropavlovskimona.wixsite.com/petropavlovski |
| Лясковски манастир „Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия | |
Лясковският манастир „Св. св. Петър и Павел“ е български православен девически манастир, част от Великотърновската епархия.
Местоположение
Разположен е на 1,5 km южно от Лясковец и на около 6 km североизточно от Велико Търново. Разположен е на надморска височина 493 м, над Лясковец, върху скали в северната част на Арбанашкото плато.
История
Манастирът е изграден през 12 век вероятно след преустройството на малка крепост. Проучвания на района доказват, че на това място преди това е съществувал и малък римски кастел. Според местното предание земите около днешния манастир били владение на братята Асен и Петър. При обявяването на въстанието за освобождаване на България от византийско владичество през 1185 г., те дали оброк, ако въстанието е успешно да изградят манастир.
В края на 14 век манастирът е разрушен от османските нашественици. Няколко пъти той е възстановяван и отново разграбван и опожаряван. Едно от възстановяванията му е било през 1662 г. с помощта на местното българско население. В този период Търновската епархия, в която се намира манастирът, е била подвластна на гръцката Цариградска патриаршия. Поради тази причина е управляван от гръцки владика, който изгонва българските монаси и настанява гръцки игумен и монаси. Това продължава до провъзгласяването на самостоятелната Българска църква през 1870 г., а гърците били изгонени.
По време на османското владичество Лясковският манастир поддържал активни духовни връзки с Русия и с руските манастири. Свидетелство за това е подареното от руския цар Петър I през 1708 г. четириевангелие, обковано с позлатени корици. Същото днес се пази в Църковния историко-археологически музей в София.
Манастирът е тясно свързан с няколко забележителни исторически събития свързани с национално-освободителните борби на българския народ.
- През 1700 г. вдовицата Мара и синът ѝ Стоян, заедно с известния влашки воевода Мирчо, подготвили в манастира въстание срещу Османската империя. Съзаклятник е бил игуменът на манастира Софроний. Въстанието днес е известно като Мариното въстание.
- В 1856 г. Капитан Дядо Никола Филиповски повежда от манастира тринадесет четници към Габровския балкан.
- На 15 юни 1862 г. хаджи Ставрий организира тук буна (Хаджиставревата буна) със седемдесет души.
След тези събития манастирът запустява за няколко години поради факта, че игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф са заточени в Диарбекир, а монасите – затворени. През април 1869 г. Васил Левски тайно пристига в Лясковския манастир и основава в Лясковец революционен комитет, а през 1872 преминава отново с Ангел Кънчев. Манастирът често е давал убежище на апостолите на Великотърновския революционен окръг: отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро, Христо Иванов-Големия.
През 1874 г. Браницкият епископ Климент открива първото българско богословско училище, което по-късно прераства в Духовна семинария и продължава дейността си до 1885 година.
През 1878 г. славянският благотворителен комитет урежда в манастира сиропиталище за пострадалите с управител Добри Войников.
По време на Стомболовия режим (1893 г.) тук е заточен Васил Друмев.
От 1902 до 1912 г. Петропавловският манастир е превърнат в приют за душевно болни.
Старата църква на манастира била украсена със стенна живопис през 1662 г.[1] Голямото земетресение в Горна Оряховица през 1913 г. и избухналият след него пожар разрушават храма, източното манастирско крило и още няколко постройки. Устояват само новите сгради на семинарията. Впоследствие, след продължителна реставрация, манастирът отново е възстановен.
В периода 1918 – 1922 г. тук се заселват 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастирът става девически. От 1925 до 1928 г. функционира църковно-певческо училище. През 1937 г. манастирът се превръща в дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945 г. През 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство.
През 1980 г. е изградена и днешната камбанария.
Описание
Лясковският манастир днес представлява комплекс от съборен храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, два параклиса – „Покров Богородичен“ и „Света Троица“, кула-камбанария, както и жилищни и стопански сгради. Освен сградата на Духовната семинария останалите постройки са строени след земетресението от 1913 г. В една от стаите на семинарията се намира параклисът „Покров Богородичен“. В основите на кулата-камбанария е намерен езически олтар, служил на римския гарнизон. До нея е долепен параклисът „Св. Троица“.
Бележки
- ↑ Стефанов, П. Герасим ІІ Какавелас – Търновски митрополит и Константинополски патриарх през ХVІІ в. – В: 300 години Чипровско въстание (принос към историята на българите през XVII в.). С., 1988, 155 – 156.
Библиография
- Тулешков, Н. – Архитектура на българските манастири, изд. „Техника“, София, 1988 г.
- Чавръков, Г. – Български манастири, изд. „Хайни“, София, 2002 г.
Външни препратки
- Официален сайт на Петропавловски манастир
- Лясковски манастир – в svetimesta.com
- Лясковски манастир – в bulgariamonasteries.com
- Манастирът Св. св. Петър и Павел – в lyaskovets.net
- Лясковски манастир „Св. св. Петър и Павел“
