Покрит мост (Ловеч): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Ted Masters (беседа | приноси) м форматиране: 8x тире-числа, 6lokavica, тире, точка (ползвайки Advisor) |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| по-горен = |
| по-горен = |
||
| по-долен = |
| по-долен = |
||
| конструкция = непрекъсната греда |
| конструкция = непрекъсната греда |
||
| материал = стоманобетон |
| материал = стоманобетон |
||
Ред 19: | Ред 18: | ||
| височина-под = <!-- Максимална височина на транспортните средства, преминаващи под моста, ако има такива --> |
| височина-под = <!-- Максимална височина на транспортните средства, преминаващи под моста, ако има такива --> |
||
| срок = <!-- Проектен експлоатационен срок, например 100 години --> |
| срок = <!-- Проектен експлоатационен срок, например 100 години --> |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
| проектант = Колю Фичето (транспортен и пешеходен)<br/> арх. Стефан Олеков и инж. Цветков (транспортен и пешеходен)<br/> арх. Христо Златев и инж. А. Малеев (пешеходен) |
| проектант = Колю Фичето (транспортен и пешеходен)<br/> арх. Стефан Олеков и инж. Цветков (транспортен и пешеходен)<br/> арх. Христо Златев и инж. А. Малеев (пешеходен) |
||
| строител = <!-- Организация и/или хора, ръководили строителството --> |
| строител = <!-- Организация и/или хора, ръководили строителството --> |
||
Ред 26: | Ред 24: | ||
| заменил = по-стар дървен мост |
| заменил = по-стар дървен мост |
||
| собственик = [[Община Ловеч]] |
| собственик = [[Община Ловеч]] |
||
| карта = България |
| карта = България |
||
| гео-ширина = 43.1324279 |
| гео-ширина = 43.1324279 |
||
Ред 32: | Ред 29: | ||
}} |
}} |
||
'''Покритият мост в Ловеч''' е [[покрит мост]] над река [[Осъм]] в [[Ловеч]]. Свързва новата част на града с [[Архитектурно-исторически резерват „Вароша“|Архитектурно-историческия резерват „Вароша“]]. Единственият по рода си на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. В [[Европа]] съществуват множество подобни мостове |
'''Покритият мост в Ловеч''' е [[покрит мост]] над река [[Осъм]] в [[Ловеч]]. Свързва новата част на града с [[Архитектурно-исторически резерват „Вароша“|Архитектурно-историческия резерват „Вароша“]]. Единственият по рода си на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. В [[Европа]] съществуват множество подобни мостове – в [[Люцерн]], [[Флоренция]], [[Басано дел Грапа]], [[Ерфурт]], Бад-Зекинген, [[Страсбург]], [[Бат]] и др. Покритият мост е официалният символ на Ловеч. |
||
== Покритият мост == |
== Покритият мост == |
||
Ред 43: | Ред 40: | ||
''„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“''. |
''„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“''. |
||
Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. <ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 3 |
Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. <ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 3 – 4</ref> |
||
=== Мост на Колю Фичето === |
=== Мост на Колю Фичето === |
||
[[Файл:Lovech-original-bridge-of-Kolyu-Ficheto.jpg|ляво|мини|300п|Mостът на Кольо Фичето]] |
[[Файл:Lovech-original-bridge-of-Kolyu-Ficheto.jpg|ляво|мини|300п|Mостът на Кольо Фичето]] |
||
През 1874 |
През 1874 – 1876 г. българският строител [[Никола Фичев]] (познат още като '''Уста Колю Фичето'''), построява прочутия покрит мост.<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, С. 5</ref> В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и е изграден на 5 каменни устоя с височина 4.50 м и ширина 3.50 м (от [[пясъчник]] от близкото с. [[Радювене]]), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 8 – 9</ref> Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2.50/2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери. |
||
На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. |
На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. |
||
Ред 53: | Ред 50: | ||
=== Мост на архитект Стефан Олеков === |
=== Мост на архитект Стефан Олеков === |
||
[[Файл:Pokrit_most_Lovech_1972.jpg|ляво|мини|300п|Мостът на архитект Стефан Олеков]] |
[[Файл:Pokrit_most_Lovech_1972.jpg|ляво|мини|300п|Мостът на архитект Стефан Олеков]] |
||
На мястото на изгоремия мост през 1926 |
На мястото на изгоремия мост през 1926 – 1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4.25 м, два тротоара по 0.80 м и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление. |
||
=== Мост на архитект Христо Златев === |
=== Мост на архитект Христо Златев === |
||
През 1981 |
През 1981 – 1982 г., по проект на архитект Христо Златев и инженер А. Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид – реплика, която напомня оригинала на Кольо Фичето (пешеходен)<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 43</ref>. Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 3 работилници, 9 магазинчета и две сладкарници<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л, 2007, с. 44</ref>. Целият мост е топлоизолиран и е с изградено електроподово отопление. Всеки магазин е със собствен електромер. Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 66: | Ред 66: | ||
* Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, РИМ-Ловеч, Л., 2007 |
* Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, РИМ-Ловеч, Л., 2007 |
||
* [[Петко Еврев|Еврев П.]], Отново за Покрития мост в Ловеч. в. „Народна култура“, бр. 32/7 август 1981 |
* [[Петко Еврев|Еврев П.]], Отново за Покрития мост в Ловеч. в. „Народна култура“, бр. 32/7 август 1981 |
||
{{commonscat|Covered bridge, Lovech}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Покрити мостове|Ловеч]] |
[[Категория:Покрити мостове|Ловеч]] |
Версия от 09:07, 12 май 2019
Покрит мост (Ловеч) | |
Мостът на архитект Христо Златев | |
Основни данни | |
---|---|
Предназначение | пешеходен покрит мост |
Пресича | река Осъм |
Местоположение | Ловеч, България |
Технически данни | |
Конструкция | непрекъсната греда |
Материал | стоманобетон |
Обща дължина | 106 m |
Брой отвори | 3 |
История | |
Построен | 1874 – 1876, 1926 – 1931, 1981 – 1982 |
Проектант | Колю Фичето (транспортен и пешеходен) арх. Стефан Олеков и инж. Цветков (транспортен и пешеходен) арх. Христо Златев и инж. А. Малеев (пешеходен) |
Заменил | по-стар дървен мост |
Експлоатация | |
Собственик | Община Ловеч |
Карта | |
Покрит мост (Ловеч) в Общомедия |
Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват множество подобни мостове – в Люцерн, Флоренция, Басано дел Грапа, Ерфурт, Бад-Зекинген, Страсбург, Бат и др. Покритият мост е официалният символ на Ловеч.
Покритият мост
Първото сведения за съществуването на покрит мост (транспортен и пешеходен) в Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г.:
„Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“.
През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в град Ловеч записва:
„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“.
Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. [1]
Мост на Колю Фичето
През 1874 – 1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Колю Фичето), построява прочутия покрит мост.[2] В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и е изграден на 5 каменни устоя с височина 4.50 м и ширина 3.50 м (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2.50/2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.
На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи.
Мост на архитект Стефан Олеков
На мястото на изгоремия мост през 1926 – 1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4.25 м, два тротоара по 0.80 м и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.
Мост на архитект Христо Златев
През 1981 – 1982 г., по проект на архитект Христо Златев и инженер А. Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид – реплика, която напомня оригинала на Кольо Фичето (пешеходен)[4]. Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 3 работилници, 9 магазинчета и две сладкарници[5]. Целият мост е топлоизолиран и е с изградено електроподово отопление. Всеки магазин е със собствен електромер. Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.
Вижте също
Източници
Литература
- Енциклопедия България в 7 тома, т.3 (И-Л), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г., Ловешки покрит мост
- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987, Покритият мост в Ловеч, с. 406
- Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, РИМ-Ловеч, Л., 2007
- Еврев П., Отново за Покрития мост в Ловеч. в. „Народна култура“, бр. 32/7 август 1981