Покрит мост (Ловеч): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rerum.Novarum (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
м форматиране: 8x тире-числа, 6lokavica, тире, точка (ползвайки Advisor)
Ред 8: Ред 8:
| по-горен =
| по-горен =
| по-долен =
| по-долен =

| конструкция = непрекъсната греда
| конструкция = непрекъсната греда
| материал = стоманобетон
| материал = стоманобетон
Ред 19: Ред 18:
| височина-под = <!-- Максимална височина на транспортните средства, преминаващи под моста, ако има такива -->
| височина-под = <!-- Максимална височина на транспортните средства, преминаващи под моста, ако има такива -->
| срок = <!-- Проектен експлоатационен срок, например 100 години -->
| срок = <!-- Проектен експлоатационен срок, например 100 години -->
| построен = 1874 – 1876, 1926 – 1931, 1981 – 1982

| построен = 1874-1876, 1926-1931, 1981-1982
| проектант = Колю Фичето (транспортен и пешеходен)<br/> арх. Стефан Олеков и инж. Цветков (транспортен и пешеходен)<br/> арх. Христо Златев и инж. А. Малеев (пешеходен)
| проектант = Колю Фичето (транспортен и пешеходен)<br/> арх. Стефан Олеков и инж. Цветков (транспортен и пешеходен)<br/> арх. Христо Златев и инж. А. Малеев (пешеходен)
| строител = <!-- Организация и/или хора, ръководили строителството -->
| строител = <!-- Организация и/или хора, ръководили строителството -->
Ред 26: Ред 24:
| заменил = по-стар дървен мост
| заменил = по-стар дървен мост
| собственик = [[Община Ловеч]]
| собственик = [[Община Ловеч]]

| карта = България
| карта = България
| гео-ширина = 43.1324279
| гео-ширина = 43.1324279
Ред 32: Ред 29:
}}
}}


'''Покритият мост в Ловеч''' е [[покрит мост]] над река [[Осъм]] в [[Ловеч]]. Свързва новата част на града с [[Архитектурно-исторически резерват „Вароша“|Архитектурно-историческия резерват „Вароша“]]. Единственият по рода си на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. В [[Европа]] съществуват множество подобни мостове - в [[Люцерн]], [[Флоренция]], [[Басано дел Грапа]], [[Ерфурт]], Бад-Зекинген, [[Страсбург]], [[Бат]] и др. Покритият мост е официалният символ на Ловеч.
'''Покритият мост в Ловеч''' е [[покрит мост]] над река [[Осъм]] в [[Ловеч]]. Свързва новата част на града с [[Архитектурно-исторически резерват „Вароша“|Архитектурно-историческия резерват „Вароша“]]. Единственият по рода си на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. В [[Европа]] съществуват множество подобни мостове – в [[Люцерн]], [[Флоренция]], [[Басано дел Грапа]], [[Ерфурт]], Бад-Зекинген, [[Страсбург]], [[Бат]] и др. Покритият мост е официалният символ на Ловеч.


== Покритият мост ==
== Покритият мост ==
Ред 43: Ред 40:
''„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“''.
''„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“''.


Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. <ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 3-4</ref>
Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. <ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 3 – 4</ref>


=== Мост на Колю Фичето ===
=== Мост на Колю Фичето ===
[[Файл:Lovech-original-bridge-of-Kolyu-Ficheto.jpg|ляво|мини|300п|Mостът на Кольо Фичето]]
[[Файл:Lovech-original-bridge-of-Kolyu-Ficheto.jpg|ляво|мини|300п|Mостът на Кольо Фичето]]
През 1874-1876 г. българският строител [[Никола Фичев]] (познат още като '''Уста Колю Фичето'''), построява прочутия покрит мост.<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, С. 5</ref> В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4.50 м и ширина 3.50 м (от [[пясъчник]] от близкото с. [[Радювене]]), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 8-9</ref> Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2.50/2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.
През 1874 – 1876 г. българският строител [[Никола Фичев]] (познат още като '''Уста Колю Фичето'''), построява прочутия покрит мост.<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, С. 5</ref> В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и е изграден на 5 каменни устоя с височина 4.50 м и ширина 3.50 м (от [[пясъчник]] от близкото с. [[Радювене]]), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 8 – 9</ref> Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2.50/2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.


На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи.
На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи.
Ред 53: Ред 50:
=== Мост на архитект Стефан Олеков ===
=== Мост на архитект Стефан Олеков ===
[[Файл:Pokrit_most_Lovech_1972.jpg|ляво|мини|300п|Мостът на архитект Стефан Олеков]]
[[Файл:Pokrit_most_Lovech_1972.jpg|ляво|мини|300п|Мостът на архитект Стефан Олеков]]
На мястото на изгоремия мост през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4.25 м, два тротоара по 0.80 м и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.
На мястото на изгоремия мост през 1926 – 1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4.25 м, два тротоара по 0.80 м и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.


=== Мост на архитект Христо Златев ===
=== Мост на архитект Христо Златев ===
През 1981-1982 г., по проект на архитект Христо Златев и инженер А. Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид – реплика, която напомня оригинала на Кольо Фичето (пешеходен)<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 43</ref>. Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 3 работилници, 9 магазинчета и две сладкарници<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л, 2007, с. 44</ref>. Целият мост е топлоизолиран и е с изградено електроподово отопление.Всеки магазин е със собствен електромер. Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.
През 1981 – 1982 г., по проект на архитект Христо Златев и инженер А. Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид – реплика, която напомня оригинала на Кольо Фичето (пешеходен)<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 43</ref>. Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 3 работилници, 9 магазинчета и две сладкарници<ref>Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л, 2007, с. 44</ref>. Целият мост е топлоизолиран и е с изградено електроподово отопление. Всеки магазин е със собствен електромер. Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.

== Вижте също ==
* [[Покрит мост]]


== Източници ==
== Източници ==
Ред 66: Ред 66:
* Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, РИМ-Ловеч, Л., 2007
* Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, РИМ-Ловеч, Л., 2007
* [[Петко Еврев|Еврев П.]], Отново за Покрития мост в Ловеч. в. „Народна култура“, бр. 32/7 август 1981
* [[Петко Еврев|Еврев П.]], Отново за Покрития мост в Ловеч. в. „Народна култура“, бр. 32/7 август 1981
{{commonscat|Covered bridge, Lovech}}

== Вижте също ==
* [[Покрит мост]]


[[Категория:Покрити мостове|Ловеч]]
[[Категория:Покрити мостове|Ловеч]]

Версия от 09:07, 12 май 2019

Покрит мост (Ловеч)
Мостът на архитект Христо Златев
Мостът на архитект Христо Златев
Основни данни
Предназначениепешеходен покрит мост
Пресичарека Осъм
Местоположение ЛовечБългария
Технически данни
Конструкциянепрекъсната греда
Материалстоманобетон
Обща дължина106 m
Брой отвори3
История
Построен1874 – 1876, 1926 – 1931, 1981 – 1982
ПроектантКолю Фичето (транспортен и пешеходен)
арх. Стефан Олеков и инж. Цветков (транспортен и пешеходен)
арх. Христо Златев и инж. А. Малеев (пешеходен)
Заменилпо-стар дървен мост
Експлоатация
СобственикОбщина Ловеч
Карта
43.1324° с. ш. 24.7165° и. д.
Местоположение в България
Покрит мост (Ловеч) в Общомедия

Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват множество подобни мостове – в Люцерн, Флоренция, Басано дел Грапа, Ерфурт, Бад-Зекинген, Страсбург, Бат и др. Покритият мост е официалният символ на Ловеч.

Покритият мост

Първото сведения за съществуването на покрит мост (транспортен и пешеходен) в Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г.:

„Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“.

През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в град Ловеч записва:

„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“.

Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. [1]

Мост на Колю Фичето

Mостът на Кольо Фичето

През 1874 – 1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Колю Фичето), построява прочутия покрит мост.[2] В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и е изграден на 5 каменни устоя с височина 4.50 м и ширина 3.50 м (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м, височина 7 м, ширината 10 м (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2.50/2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.

На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи.

Мост на архитект Стефан Олеков

Мостът на архитект Стефан Олеков

На мястото на изгоремия мост през 1926 – 1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4.25 м, два тротоара по 0.80 м и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.

Мост на архитект Христо Златев

През 1981 – 1982 г., по проект на архитект Христо Златев и инженер А. Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид – реплика, която напомня оригинала на Кольо Фичето (пешеходен)[4]. Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 3 работилници, 9 магазинчета и две сладкарници[5]. Целият мост е топлоизолиран и е с изградено електроподово отопление. Всеки магазин е със собствен електромер. Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.

Вижте също

Източници

  1. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 3 – 4
  2. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, С. 5
  3. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 8 – 9
  4. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2007, с. 43
  5. Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л, 2007, с. 44

Литература

  • Енциклопедия България в 7 тома, т.3 (И-Л), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г., Ловешки покрит мост
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987, Покритият мост в Ловеч, с. 406
  • Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, РИМ-Ловеч, Л., 2007
  • Еврев П., Отново за Покрития мост в Ловеч. в. „Народна култура“, бр. 32/7 август 1981