Западен отряд: Разлика между версии
м месец; козметични промени |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Западен отряд''' е войсково съединение на Действуващата Руска армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. |
'''Западен отряд''' е войсково съединение на Действуващата Руска армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. |
||
Западният отряд е създаден в края на юни 1877 г. Включва |
Западният отряд е създаден в края на юни 1877 г. Включва 11-ти армейски корпус, Кавказка казашка бригада, 34-ти Донски казашки полк и др. Общия състав е 35 000 офицери и войници и 108 оръдия. Командир е генерал-лейтенант [[Николай Криденер]]. Задачата на отряда е овладяването на Никопол, Плевен, осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към Стара планина. |
||
В началото на войната бързо [[Битка при Никопол (1877)|превзема Никопол]]. Поради противодействието на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] |
В началото на войната бързо [[Битка при Никопол (1877)|превзема Никопол]]. Поради противодействието на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] с командир [[Осман паша]] е въвлечен в многократни [[Обсада на Плевен|боеве при Плевен]]. Провежда от движение неуспешна първа атака на града. |
||
При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от |
При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от 4-и армейски корпус и стрелкова бригада. Общо 12 батальона, 8 ескадрона и 68 оръдия, под командването на генерал-лейтенант [[Алексей Шаховски]]. |
||
При подготовката на третата атака в състава му са включени части на |
При подготовката на третата атака в състава му са включени части на 3-та румънска дивизия, 4-та румънска дивизия с командир генерал [[Александру Чернат]], сборен отряд с командир генерал-майор [[Александър Имеретински]] и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 офицери и войници и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал [[Карол I]], а началник на щаба е генерал-лейтенант [[Павел Зотов]] (фактически командир). |
||
След неуспеха на атаката на 4 |
След неуспеха на атаката на 4 ноември 1877 г. военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 офицери и войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]], началник на щаба е генерал-майор Александър Имеретински. Създаден е щаб на отряда в село Згалево в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка: |
||
* 1-ви с командир генерал Александру Чернат, |
|||
⚫ | Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при [[Битка при Телиш|Телиш]], [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и на запад от |
||
* 2-ри с командир генерал-лейтенат Николай Криденер, |
|||
⚫ | |||
* 3-ти с командир генерал-лейтенант Павел Зотов, |
|||
* 4-ти с командир генерал-майор [[Михаил Скобелев]], |
|||
* 5-ти с командир генерал-лейтенант [[Василий Каталей]], |
|||
* 6-ти с командир генерал-лейтенант [[Иван Ганецки]]. |
|||
⚫ | Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при [[Битка при Телиш|Телиш]], [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и на запад от река Вит. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при селата Гривица, Пелишат и Згалево. Заема с бой изгодни позиции при ''Зелените хълмове''. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за [[Обсада на Плевен|пробив в блокадата]], Западната османска армия се предава с целия си състав. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната. |
||
⚫ | След капитулацията на Западната османска армия, Западният отряд престава да съществува като войсково съединение. Частите му са включени в състава на [[Западен отряд на Гурко|Западния отряд (Гурко)]], [[Южен отряд|Южния отряд]], [[Ловчанско-Севлиевски отряд|Ловчанско-Севлиевския отряд]] и резерва на Действуващата Руска армия. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Освободителната война 1877-1878, С., 1978 |
* Генов Ц. Освободителната война 1877-1878, С., 1978. |
||
* Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956 |
* Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956. |
||
* Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 48. |
|||
[[Категория:Руски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]] |
[[Категория:Руски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]] |
||
[[Категория:Руски отряди]] |
[[Категория:Руски отряди]] |
Версия от 18:36, 1 януари 2020
Западен отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).
Западният отряд е създаден в края на юни 1877 г. Включва 11-ти армейски корпус, Кавказка казашка бригада, 34-ти Донски казашки полк и др. Общия състав е 35 000 офицери и войници и 108 оръдия. Командир е генерал-лейтенант Николай Криденер. Задачата на отряда е овладяването на Никопол, Плевен, осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към Стара планина.
В началото на войната бързо превзема Никопол. Поради противодействието на Западната османска армия с командир Осман паша е въвлечен в многократни боеве при Плевен. Провежда от движение неуспешна първа атака на града.
При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от 4-и армейски корпус и стрелкова бригада. Общо 12 батальона, 8 ескадрона и 68 оръдия, под командването на генерал-лейтенант Алексей Шаховски.
При подготовката на третата атака в състава му са включени части на 3-та румънска дивизия, 4-та румънска дивизия с командир генерал Александру Чернат, сборен отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 офицери и войници и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал Карол I, а началник на щаба е генерал-лейтенант Павел Зотов (фактически командир).
След неуспеха на атаката на 4 ноември 1877 г. военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 офицери и войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен, началник на щаба е генерал-майор Александър Имеретински. Създаден е щаб на отряда в село Згалево в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка:
- 1-ви с командир генерал Александру Чернат,
- 2-ри с командир генерал-лейтенат Николай Криденер,
- 3-ти с командир генерал-лейтенант Павел Зотов,
- 4-ти с командир генерал-майор Михаил Скобелев,
- 5-ти с командир генерал-лейтенант Василий Каталей,
- 6-ти с командир генерал-лейтенант Иван Ганецки.
Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при Телиш, Горни Дъбник и на запад от река Вит. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при селата Гривица, Пелишат и Згалево. Заема с бой изгодни позиции при Зелените хълмове. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за пробив в блокадата, Западната османска армия се предава с целия си състав. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната.
След капитулацията на Западната османска армия, Западният отряд престава да съществува като войсково съединение. Частите му са включени в състава на Западния отряд (Гурко), Южния отряд, Ловчанско-Севлиевския отряд и резерва на Действуващата Руска армия.
Източници
- Генов Ц. Освободителната война 1877-1878, С., 1978.
- Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956.
- Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 48.