Евтропий (консул 387 г.): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век след н.е. ---> век.; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност|историк
{{Биография инфо
| име = Евтропий
| име = Евтропий
| портрет =
| портрет =
Ред 10: Ред 10:


Евтропий е ''magister epistularum'' при император [[Констанций II]]. През 363 г. участва в [[Сасанидско царство|персийския поход]] на император [[Юлиан Апостат|Юлиан]]. При [[Валент (Римска империя)|Валент]] служи като ''magister memoriae''.
Евтропий е ''magister epistularum'' при император [[Констанций II]]. През 363 г. участва в [[Сасанидско царство|персийския поход]] на император [[Юлиан Апостат|Юлиан]]. При [[Валент (Римска империя)|Валент]] служи като ''magister memoriae''.

През 380 г. е [[преториански префект]] на [[Илирия]] и през 387 г. [[Консул (Древен Рим)|консул]] заедно с император [[Валентиниан II]].
През 380 г. е [[преториански префект]] на [[Илирия]] и през 387 г. [[Консул (Древен Рим)|консул]] заедно с император [[Валентиниан II]].


Евтропий пише на [[латински]] ''Breviarium ab urbe condita'' в 10 кратки книги по времето на Валент.
Евтропий пише на [[латински]] ''Breviarium ab urbe condita'' в 10 кратки книги по времето на Валент.

Произведението е за [[Древен Рим|римската история]] от митичното създаване на [[Рим]] през 753 пр.н.е. до император Валент (364 г.).
Произведението е за [[Древен Рим|римската история]] от митичното създаване на [[Рим]] през 753 пр.н.е. до император Валент (364 г.).

Евтропий използва за произведението си [[Livius Epitome]] на [[Тит Ливий]], [[Светоний]], [[Полибий]] и личните си наблюдения.
Евтропий използва за произведението си [[Livius Epitome]] на [[Тит Ливий]], [[Светоний]], [[Полибий]] и личните си наблюдения.


През 380 г. произведението е преведено на гръцки.
През 380 г. произведението е преведено на гръцки.

Използвано е от по-късните автори, като анонимните автори на [[Epitome de Caesaribus]] и [[Historia Augusta]]. [[Йероним]], [[Касиодор]] и [[Йорданес]]. [[Павел Дякон]] и [[Ландулф Сагакс]] продължават ''Breviarium'' в [[средновековие]]то (до средата на 6 век и до ранния 9 век). През 19 век е обичано ученическо четиво.
Използвано е от по-късните автори, като анонимните автори на [[Epitome de Caesaribus]] и [[Historia Augusta]]. [[Йероним]], [[Касиодор]] и [[Йорданес]]. [[Павел Дякон]] и [[Ландулф Сагакс]] продължават ''Breviarium'' в [[средновековие]]то (до средата на 6 век и до ранния 9 век). През 19 век е обичано ученическо четиво.


Ред 22: Ред 26:
* [http://www.gottwein.de/Lat/eutrop/eutrop01.php Breviarium (латински и немски) ]
* [http://www.gottwein.de/Lat/eutrop/eutrop01.php Breviarium (латински и немски) ]
* [http://www.forumromanum.org/literature/eutropius/index.html Breviarium (латински и английски) ]
* [http://www.forumromanum.org/literature/eutropius/index.html Breviarium (латински и английски) ]



{{Римски консули 365—395 г.}}
{{Римски консули 365—395 г.}}
{{нормативен контрол}}

[[Категория:Имперски римски консули]]
[[Категория:Имперски римски консули]]
[[Категория:Римски историци]]
[[Категория:Римски историци]]

Версия от 15:42, 10 януари 2020

Евтропий
Eutropius
римски историк
Роден
между 10-те години на IV век и 335 г.
Починал
около 400 г.
Евтропий в Общомедия

Евтропий (Eutropius; † 390 г.) е римски политик и историк от 4 век.

Евтропий е magister epistularum при император Констанций II. През 363 г. участва в персийския поход на император Юлиан. При Валент служи като magister memoriae.

През 380 г. е преториански префект на Илирия и през 387 г. консул заедно с император Валентиниан II.

Евтропий пише на латински Breviarium ab urbe condita в 10 кратки книги по времето на Валент.

Произведението е за римската история от митичното създаване на Рим през 753 пр.н.е. до император Валент (364 г.).

Евтропий използва за произведението си Livius Epitome на Тит Ливий, Светоний, Полибий и личните си наблюдения.

През 380 г. произведението е преведено на гръцки.

Използвано е от по-късните автори, като анонимните автори на Epitome de Caesaribus и Historia Augusta. Йероним, Касиодор и Йорданес. Павел Дякон и Ландулф Сагакс продължават Breviarium в средновековието (до средата на 6 век и до ранния 9 век). През 19 век е обичано ученическо четиво.

Външни препратки