Александър Дондуков-Корсаков

Тази статия е за руския генерал. За булеварда в София вижте Княз Александър Дондуков (булевард в София).

---

Александър Дондуков-Корсаков
руски офицер и държавник
Роден	24 септември 1820 Санкт Петербург, Руска империя
Починал	27 април 1893 Псковска губерния, Руска империя
Националност	Русия
Награди	орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“
Александър Дондуков-Корсаков в Общомедия

Александър Дондуков­-Корсаков (на руски: Алекса́ндр Миха́йлович Дондуко́в-Корса́ков) е руски княз, офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и създаването на Княжество България.

Биография

Александър Дондуков­-Корсаков е роден на 24 септември 1820 г. в Санкт Петербург в семейството на потомствен дворянин. След завършване на Юридическия факултет в Санкт Петербург се ориентира към военна кариера. Постъпва на военна служба като унтер-офицер в лейбгвардейския кирасирски полк (1841). Произведен е в първо офицерска звание корнет през 1842 г. Служи като офицер за особени поръчения при генерал-адютант Александър Нейдгард и генерал-майор Михаил Воронцов.

Участва във Кавказката война срещу Шамил (1845 – 1851). Награден е със златно оръжие „За храброст“ (1846). Ранен е тежко при военните действия в Кримската война (1853 – 1856). Награден е с орден „Свети Георги“ IV степен (1854). За щурма на Карс е повишен във военно звание генерал-майор от 1855 г.

Назначен е за началник на щаба на Донската казашка войска (1859). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1861 г. и генерал-адютант от 1869 г. Награден е с орден „Свети Александър Невски“ (1875). Генерал-губернатор на Киевска, Подолска и Волинска губернии до 1877 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Командир на 13-ти армейски корпус. Повишен е във военно звание генерал от кавалерията с назначение за командир на Източния отряд (1878).

След смъртта на княз Владимир Черкаски е назначен за императорски комисар в България със задача за да оглави Временното руско управление. Организира изграждането на държавата Княжество България съгласно предписанията на Берлинския договор (1878).

Подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес. Съдейства за изграждането на гимнастическите дружества и недопускане въвеждането на османски гарнизони в Източна Румелия .

Руски императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков

Участва в работата на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Несъмнен е приносът му в изграждането на българското здравеопазване, образование, администрация, войска и др.

Напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания български княз Александър I Батенберг.

След завръщането си в Русия е назначен последователно за генерал-губернатор на Одеса. Губернатор на Кавказ и командир на Кавказкия военен окръг (1882 – 1890). Неговото управление в този район е забележително и със започването на системната употреба на лечебните Кавказки минерални извори. В края на живота си е назначен за член на Държавния съвет (1890 – 1893).

Умира на 15/27 април 1893 г. в с. Полоная, Псковска губерния.

Неговото име носи централен булевард в София – „Княз Александър Дондуков“.

На 28 януари 2003 г. е удостоен е със званието Почетен гражданин на Разград.

Източници

• Кавказкий Узел: Александр Донкуков-Корсаков
• Рулекс.Ру: Александр Михайлович Дондуков-Корсаков
• Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II. Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков-Корсаков. СПб, 1906