Джасинда Ардерн: Разлика между версии
м без многоточие |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
През 2008 г. е избрана за президент на [[IUSY|Международния съюз на социалистическата младеж]]<ref>{{Cite web|url=http://www.stuff.co.nz/dominion-post/news/politics/95327574/Jacinda-Ardern-says-shes-can-handle-it-and-her-path-to-the-top-would-suggest-shes-right|title=Jacinda Ardern says she can handle it and her path to the top would suggest she's right|first=Stacey|last=Kirk|work=The Dominion Post|date=1 август 2017|publisher=Stuff|accessdate=15 август 2017|lang=en}}</ref>. На тази длъжност посещава различни страни, включително Алжир, Йордания, Израел и Китай. Паралелно започва депутатска дейност. През 2017 г. е избрана единодушно за заместник на лидера на Лейбъристката партия след оставката на Анет Кинг. |
През 2008 г. е избрана за президент на [[IUSY|Международния съюз на социалистическата младеж]]<ref>{{Cite web|url=http://www.stuff.co.nz/dominion-post/news/politics/95327574/Jacinda-Ardern-says-shes-can-handle-it-and-her-path-to-the-top-would-suggest-shes-right|title=Jacinda Ardern says she can handle it and her path to the top would suggest she's right|first=Stacey|last=Kirk|work=The Dominion Post|date=1 август 2017|publisher=Stuff|accessdate=15 август 2017|lang=en}}</ref>. На тази длъжност посещава различни страни, включително Алжир, Йордания, Израел и Китай. Паралелно започва депутатска дейност. През 2017 г. е избрана единодушно за заместник на лидера на Лейбъристката партия след оставката на Анет Кинг. |
||
В |
В преддверието на парламентарните избори Ардерн оглавява партията<ref>{{Cite web|url=http://www.nzherald.co.nz/nz/news/article.cfm?c_id=1&objectid=11897447|title=Andrew Little quits: Jacinda Ardern is new Labour leader, Kelvin Davis is deputy|work=NZ Herald|date=1 август 2017|accessdate=1 август 2017}}</ref>. Въпреки отправените към нея агресивни лични нападки, често носещи оттенък на гендерна дискриминация, тя провежда динамична предизборна кампания<ref>{{Cite web|url=https://www.theguardian.com/world/2017/sep/22/the-2017-new-zealand-general-election-will-always-belong-to-jacinda-ardern|title= The 2017 New Zealand general election will always belong to Jacinda Ardern|first=Richard|last=Shaw|work=[[The Guardian]]|date=22 септември 2017|publisher=|accessdate=|lang=en}}</ref>. Под нейно ръководство Лейбъристката партия даже за пръв път от дванадесет години в допитванията изпреварва своя традиционен съперник – Националната партия (рейтингът се покачва от 23% до 43%). Журналистите започват да говорят за ефекта „джасиндамания“, когато още за първите 10 дни от ръководството на Ардерн Лейбъристката партия успява да събере допълнителни дарения на сума около $500 000 за избирателната кампания, към която се присъединяват 3500 доброволци. |
||
На общите парламентарни избори на 23 септември 2017 г. Лейбъристката партия получава 46 места, увеличавайки своето представителство с 14 депутата, но отстъпва на НП начело с Бил Инглиш, която има 56 мандата<ref>{{Cite web|url=http://www.electionresults.govt.nz/electionresults_2017/|title=2017 General Election – Official Results|publisher=Electoral Commission|accessdate=7 октомври 2017}}</ref>. |
На общите парламентарни избори на 23 септември 2017 г. Лейбъристката партия получава 46 места, увеличавайки своето представителство с 14 депутата, но отстъпва на НП начело с Бил Инглиш, която има 56 мандата<ref>{{Cite web|url=http://www.electionresults.govt.nz/electionresults_2017/|title=2017 General Election – Official Results|publisher=Electoral Commission|accessdate=7 октомври 2017}}</ref>. |
||
Версия от 20:17, 7 февруари 2020
| Джасинда Ардерн Jacinda Ardern | |
| новозеландски политик | |
.jpg) 22 януари 2022 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Религия | агностицизъм Мормонизъм |
| Националност |  Нова Зеландия |
| Политика | |
| Партия | Лейбъристка партия |
| Министър-председател | |
| 26 октомври 2017 – | |
| Семейство | |
| Партньор | Кларк Гейфорд |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | |
| Джасинда Ардерн в Общомедия | |
Джасинда Кейт Лорел Ардерн[1] (на английски: Jacinda Kate Laurell Ardern; род. 26 юли 1980 г.) е новозеландски политик, лидер на Лейбъристката партия. Министър-председател на Нова Зеландия от 26 октомври 2017 г.
За първи път е избрана в парламента по партиен списък на парламентарните избори през 2008 г.[2] и представлява окръг Маунт Албърт от 8 март 2017 г.
На парламентарните избори в Нова Зеландия на 23 септември 2017 г. Лейбъристката партия начело с Ардерн получава 46 места, увеличавайки своето представителство с 14 депутата, но отстъпвайки пред Националната партия начело с Бил Инглиш, която има 56 мандата[3]. Обаче партията NZ First заявява, че е готова да образува управляваща коалиция с лейбъристите. Така, на 26 октомври Ардерн е назначена на поста министър-председател на Нова Зеландия[4][5][6].
Биография
.jpg)
Родена е в семейството на полицейски служител. Баща ѝ е с мормонско вероизповедание. През 2005 г. Джасинда скъсва с църквата заради противоречията между мормонската позиция и нейните лични възгледи (по-специално подкрепата ѝ за гей-движението), и днес се самоопределя като агностик.
В политиката се включва под влияние на леля си, отдавнашна привърженичка на лейбъристите, и рано става член на Лейбъристката партия. След като завършва университета Уаикато (на английски: University of Waikato; на маорски: Te Whare Wānanga o Waikato) през 2001 г. с диплома на бакалавър в областта на политическите комуникации, Ардерн започва кариерата си като изследовател в щаба на члена на новозеландския парламент Фил Гоф, а след това – в канцеларията на новозеландския министър-председател Хелен Кларк. По-късно тя работи във Великобритания като политически съветник на министър-председателя Тони Блеър[7] (въпреки че впоследствие подчертава, че е постъпила на тази работа от безизходица).
През 2008 г. е избрана за президент на Международния съюз на социалистическата младеж[8]. На тази длъжност посещава различни страни, включително Алжир, Йордания, Израел и Китай. Паралелно започва депутатска дейност. През 2017 г. е избрана единодушно за заместник на лидера на Лейбъристката партия след оставката на Анет Кинг.
В преддверието на парламентарните избори Ардерн оглавява партията[9]. Въпреки отправените към нея агресивни лични нападки, често носещи оттенък на гендерна дискриминация, тя провежда динамична предизборна кампания[10]. Под нейно ръководство Лейбъристката партия даже за пръв път от дванадесет години в допитванията изпреварва своя традиционен съперник – Националната партия (рейтингът се покачва от 23% до 43%). Журналистите започват да говорят за ефекта „джасиндамания“, когато още за първите 10 дни от ръководството на Ардерн Лейбъристката партия успява да събере допълнителни дарения на сума около $500 000 за избирателната кампания, към която се присъединяват 3500 доброволци.
На общите парламентарни избори на 23 септември 2017 г. Лейбъристката партия получава 46 места, увеличавайки своето представителство с 14 депутата, но отстъпва на НП начело с Бил Инглиш, която има 56 мандата[11].
През октомври 2017 г., на възраст 37 години, тя става най-младата жена в света, която заема поста на глава на правителство. Ардерн става третата в историята жена, станала премиер-министър на Нова Зеландия, след Джени Шипли (1997 – 1999) и Хелен Кларк (1999 – 2008).
Възгледи
В идеологическо отношение Ардерн описва себе си като социалдемократ[12], прогресивистка[13], феминистка[14] (за свой политически кумир назовава Хелен Кларк[15]) и привърженик на републиканската форма на управление[16] (през септември 2017 г. заявява, че желае да проведе дебати за отстраняване на монарха на Нова Зеландия в качеството му на държавен глава (от 1952 г. монарх на Нова Зеландия е кралица Елизабет II).
Като привърженик на работническото движение и на Държавата на всеобщото благоденствие, тя е против намаляването на данъците на лицата с високи доходи и демонтажа на системата за социално осигуряване, прокламирани от Националната партия[17]. Сред нейните приоритети е намаляване на бедността, строителство на социални жилища за 100 хил. семейства и забрана да се купуват недвижими имоти от чужди офшорни компании. Поддържа еднополовите бракове (гласува за законопроекта за равенство на браковете през 2013 г.[18]) и либерализацията на законодателството по въпросите за абортите[19]. Застъпва се за ниско ниво на имиграцията в Нова Зеландия при едновременно увеличение на приема на бежанци[20]. За борба с глобалното затопляне се стреми по законодателен път да подкрепи мерките, водещи до намаляване изхвърлянето на парникови газове[21].
Личен живот
Брачен партньор на Джасинда е Кларк Гейфорд, телевизионен водещ. В края на януари 2018 г. Ардерн обявява, че е бременна и чака дете през юни[22]. На 21 юни 2018 г. се ражда дъщеря им[23][24]. Андерн си взема шест седмици отпуск по майчинство, до 2 август 2018 г. Наричат момичето Нив Те Ароха[25]. Нив е английска форма на ирландското име Niamh, което означава „ярка“; Ароха на майорски е „любов“, а Те Ароха е планина в района на Каимаи, близо до родния град на Ардерн.
Източници
- ↑ New Zealand Hansard – Members Sworn (Volume:651; Page:2) // Parliament of New Zealand.
- ↑ Резултати от изборите през 2008 г.
- ↑ 2017 General Election – Official Results // Electoral Commission. Посетен на 7 октомври 2017.
- ↑ Новый премьер-министр Новой Зеландии, Джасинда Ардерн: намерена снизить налоги // www.teletrade.ru. Посетен на 28 август 2018. (на руски)
- ↑ CNN, James Griffiths,. Who is New Zealand's next Prime Minister Jacinda Ardern? // CNN. Посетен на 28 август 2018.
- ↑ Phipps, Claire. Jacinda Ardern is next prime minister of New Zealand, Winston Peters confirms – as it happened // The Guardian. 19 октомври 2017. 0261 – 3077. Посетен на 28 август 2018. (на английски)
- ↑ People – New Zealand Labour Party // Архивиран от оригинала на 23 декември 2008.
- ↑ Kirk, Stacey. Jacinda Ardern says she can handle it and her path to the top would suggest she's right // The Dominion Post. Stuff, 1 август 2017. Посетен на 15 август 2017. (на английски)
- ↑ Andrew Little quits: Jacinda Ardern is new Labour leader, Kelvin Davis is deputy // NZ Herald. 1 август 2017. Посетен на 1 август 2017.
- ↑ Shaw, Richard. The 2017 New Zealand general election will always belong to Jacinda Ardern // The Guardian. 22 септември 2017. (на английски)
- ↑ 2017 General Election – Official Results // Electoral Commission. Посетен на 7 октомври 2017.
- ↑ Murphy, Tim. What Jacinda Ardern wants // Newsroom. 1 август 2017. Посетен на 15 август 2017.
- ↑ Live: Jacinda Ardern answers NZ's questions // Stuff. 3 август 2017.
- ↑ Ardern, Jacinda. Jacinda Ardern: I am a feminist // Villainesse. 20 май 2015. Посетен на 15 август 2017.
- ↑ Ardern confirmed as new Labour leader // Otago Daily Times. 1 август 2017. Посетен на 15 август 2017. (на английски)
- ↑ Lagan, Bernard. Jacinda Ardern, New Zealand’s contender for PM, says: let’s lose the Queen // The Times, 7 септември 2017. Посетен на 8 септември 2017.
- ↑ Satherley, Dan. High earners don't want tax cuts – Ardern // Newshub. 14 юли 2017. Посетен на 15 август 2017.
- ↑ Marriage equality bill: How MPs voted // Waikato Times. 18 април 2013.
- ↑ English, Little, Ardern on abortion laws // Your NZ. 13 март 2017.
- ↑ Labour’s new leader shakes up New Zealand’s election // The Economist. 14 септември 2017.
- ↑ Grieveson, Lynn. Stark contrast emerges on climate policy // Stuff. 9 август 2017. Посетен на 15 август 2017.
- ↑ Prime Minister Jacinda Ardern announces pregnancy // The New Zealand Herald. 19 януари 2018. Посетен на 21 юни 2018.
- ↑ Prime Minister Jacinda Ardern in labour, at Auckland Hospital with partner Clarke Gayford // New Zealand Herald. 21 юни 2018. Посетен на 21 юни 2018. (на английски)
- ↑ Live: Prime Minister Jacinda Ardern gives birth to baby girl, with Clarke Gayford alongside, at Auckland Hospital // New Zealand Herald. 21 юни 2018. Посетен на 21 юни 2018. (на английски)
- ↑ Watch: PM Jacinda Ardern and Clarke Gayford introduce their daughter Neve // New Zealand Herald. 24 юни 2018. Посетен на 26 юни 2018. (на английски)
Външни препратки
|
