Стайко Филипов
| Стайко Филипов | |
| български анархист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 14 октомври 1960 г.
|
| Псевдоним | Байото |
Стайко Филипов Стайков, с псевдоним Байото, е анархист, дезертьор от армията и анархистки четник, ятак и осведомител на комунистическата Партизанска бригада „Георги Бенковски“[1] и на Тумангеловата чета,[2] също от Копривщица.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стайко Филипов е роден в сиромашко семейство и по тази причина се хваща на работа още от дете. Двадесет годишен отбива редовната си военна служба и се завръща у дома. Работи като горски работник.[1]
Неразделен другар на анархиста Пенчо Видин, двамата през 1916 г. са мобилизирани за участие в Европейската война. Вместо на фронта те се озовават като нелегални в гората.[1] В продължение на три години се укриват от властите. Използват за подслон и каменната колиба в местността Кръста, която по-късно партизаните наричат „Барикадите“.[3]
На 2 април 1919 г. Стайко Филипов е съучредител на местната партийна организация.[1]
Байото участва в бойна група, излязла в местността на връх Буная[4] и затова след погрома на Септемврийското въстание, на 8 септември 1923 г. е арестуван и се озовава при по-рано арестуваните Салчо Василев и Нешо Тумангелов.[1]
Когато през 1924 г. Нешо Тумангелов и Васил Икономов сформират копривщенската анархистка чета, къщата на Байото често служи за нейно убежище. След емиграцията на тази чета той отново е арестуван и задържан за три месеца.[1]
След превземането и кратко продължилото управление на на града от комунистическите партизани на 24 март 1944 г., отново е прибран, бит изтезаван и подлаган на мним разстрел, за да бъде сломен и проговори. Тези усилия на полицаите обаче остават безуспешни.[1]
След 9 септември 1944 г. Стайко Филипов участва в установяването на ОФ и устройството на ТКЗС в града.[1]
Признание
[редактиране | редактиране на кода]В знак на уважение Стайко Филипов, не само поради възрастта си, а и заради личните си достойнства е наричан Байото.[1] В града има и улица „Стайко Филипов“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Теофилов, Петко. В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 43 – 44.
- ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Иван Врачев. Копоривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г. София, ОФ, 1980. с. 281 – 282.
- ↑ Средна гора. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Гара Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
- ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев, Кольо Колев. ОФ. 1980. стр. 280, 285
