Стефан Груев

Стефан Груев
	Стефан Груев
български журналист, писател и общественик
Роден	22 май 1922 г. София, Царство България
Починал	2 май 2006 г. (83 г.) Саутхамптън, САЩ
Учил в	Женевски университет
Литература
Жанрове	репортаж, автобиография
Известни творби	„Корона от тръни“ (1991)
Семейство
Баща	Павел Груев
Съпруга	Лилиан Фокс

Стефан Павлов Груев е български писател и общественик, дългогодишен журналист във френското списание „Пари Мач“, а също работил и в радио „Свободна Европа“, и в българската секция на Би Би Си.

Биография

Баща му Павел Груев е началник на кабинета на цар Борис III и след присъда от Народния съд през 1945 г., е екзекутиран. Майката, братът и сестрата на Стефан Груев са изселени в Добруджа. По това време самият Стефан Груев е в Женева, където следва право в Женевския университет. В продължение на десетилетия Груев остава в чужбина като политически емигрант.^[1]^[2]^[3]

Установява се в Париж, където през 1946 – 1947 година участва в основания от Г. М. Димитров Български националноосвободителен комитет, а след това в Съюза за защита правата на българските граждани, като през 1947 – 1948 г. е сред редакторите на неговото издание „Български народ“.^[4] След това постъпва като репортер в списание „Пари Мач“. Сред личностите, които интервюира, са: Фидел Кастро, Вернер фон Браун и Мерилин Монро.^[3] Между 1957 и 1977 г. завежда бюрото на списанието в Ню Йорк, САЩ. През 1963 година получава американско гражданство.

Груев е автор на осем книги на френски и английски език, три от които са преведени и издадени на български:

„Корона от тръни“, издадена през 1991 г., описва България по време на управлението на цар Борис III в периода между 1918 и 1943 година.
„Проектът Манхатън. Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели“, издадена на английски през 1967 г. и на български през 1998 г., разказ за Проекта Манхатън.
„Моята одисея“, автобиография, преведена от английски език и издадена през 2002 г. от издателство „Обсидиан“, в която авторът разказва за детството, убийството на баща си от т.нар. „Народен съд“, емигрантските му години, работата в Париж за списание „Пари Мач“ и журналистическата си работа.

Прави репортажи в областта на океанографията, на науките за Земята и за произхода на Вселената. Той е и първият българин, стъпил на Южния полюс през 1970 г. като част от американската операция „Дълбок лед“

През 2002 г., по повод своята 80-годишнина, Стефан Груев е награден в България с орден „Мадарски конник“ – I степен, за приносите си в популяризирането на българската култура и история. Съосновател е на Американския университет в Благоевград и е удостоен с титлата „Доктор хонорис кауза“.

Източници

↑ In memory of Stephane and Lil Groueff, my dear uncle and aunt, сайт на Георги Ризов.
↑ „В Ню Йорк почина журналистът, писател и общественик Стефан Груев“, в-к „Дневник“, 3 май 2006.
↑ ^а ^б Stephen Miller, „Stephane Groueff, 83, Bulgarian Journalist and Author in Exile“ Архив на оригинала от 2015-10-05 в Wayback Machine., „The New York Sun“, 22 май 2006. ((en))
↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 220.

Външни препратки

Произведения на Стефан Груев в Моята библиотека
Христо Христов, „Филм: „И в рая има ад“. Документален разказ за живота и дейността на Стефан Груев“, desebg.com, 24 юли 2011

[1] In memory of Stephane and Lil Groueff, my dear uncle and aunt, сайт на Георги Ризов.

[2] „В Ню Йорк почина журналистът, писател и общественик Стефан Груев“, в-к „Дневник“, 3 май 2006.

[nysun.com-3] а ^б Stephen Miller, „Stephane Groueff, 83, Bulgarian Journalist and Author in Exile“ Архив на оригинала от 2015-10-05 в Wayback Machine., „The New York Sun“, 22 май 2006. ((en))

[шарланов-4] Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 220.

[1]

[2]

[3]

[4]