Направо към съдържанието

Таврическа губерния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Таврическа губерния
Таврическая губерния
18021918
      
Герб
Герб
КонтинентЕвропа
СтолицаСимферопол
Официален езикРуски език
Неофициален езикКримскотатарски език
Площ
63 538 km²
Население
По оценка от 19061,6 милиона души
Предшественик
Новоруска губерния
Наследник
Кримска автономна съветска социалистическа република
Таврическа губерния в Общомедия

Таврическа губерния (на руски: Таврическая губерния) е една от административните области на Руската империя, съществувала в периода 1802 – 1918 г. Намирала се е на териториите на днешна Република Крим и Южна Украйна. Столица е бил Симферопол.

Историческа география

[редактиране | редактиране на кода]

През 1783 Екатерина II анексира Кримското ханство към Руската империя и създава Таврическата административна област. Тази област е изоставена при управлението на Павел I, но наследникът му Александър I възстановява административния контрол над нея, основавайки губерния и насърчавайки колонизацията ѝ. Територията на Таврическата губерния е с площ от 40 000 km². В статистиката от 1906 г. се посочва, че общото население е 1,6 милиона души. То е съставено предимно от украинци (42%), руснаци (28%), кримски татари (14%), и малцинствата: германци (5%), евреи (4%), българи (3%), гърци (1%) и др. През 1876 Константин Иречек посочва 41 таврически колонии, населени с български колонисти.[1]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Taurida Governorate в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​