Уолтър Рали
| Уолтър Рали Walter Raleigh | |
| английски пътешественик и писател | |
 Портрет на Уолтър Рали, неизвестен автор, преди 1588 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 29 октомври 1618 г. (стар стил)
Лондон, Англия |
| Погребан | Света Маргарита, Уестминстър, Великобритания |
| Религия | Протестантство |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Семейство | |
| Съпруга | Елизабет Трокмортън |
| Подпис |  |
| Уолтър Рали в Общомедия | |
Сър Уолтър Рали (на английски: Walter Raleigh, произношение: [rɑːli], [ræli] или [rɔːli];[1]), (22 януари 1552 (или 1554) – 29 октомври 1618) е английски придворен, шпионин, изследовател, поет и писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Като младеж Рали служи като доброволец в Хугенотската армия във Франция (1569). През 1572 г. получава бакалавърска степен в Оксфордския университет, където започва да учи преди да замине за Франция и името му е вписано в регистъра на Middle Temple през 1575 г. През 1578 г. Рали и брат му Карю се присъединяват към своя полубрат, сър Хъмфри Гилбърт, в тежко въоръжена флота за плаване в открито море. Бурите и опасностите скоро прекратяват пътешествието. През 1580 г. Рали служи в Ирландия, потушавайки бунта в Мънстър.
Когато се връща в Англия през 1581 г., Рали отива в двора и става любимец на кралица Елизабет I, за което много допринася личното му обаяние. Като кралски любимец му се предоставя монопол върху виното (1583), получава титлата Сър (1585) и обширни имения в Ирландия. Назначен за управител на мините в Корнуол и Девън, Рали се показва като способен управител, но поради стремежа си към политическа власт се отчуждава от много влиятелни хора. През 1587 г. е назначен за капитан на Кралската гвардия – важен пост, тъй като гарантира постоянна близост до Елизабет.
Рали замисля и организира експедициите до Америка, които завършват неуспешно със загубата на остров Роаноук. По-късно Рали става член на Комисията по отбрана срещу Испания, но не е сигурно, че е участвал в морските експедиции срещу Армадата (1588). През 1589 г. Рали напуска двора, вероятно заради конфликт с новия любимец на Елизабет, Робърт Девъро, втори граф на Есекс. В замъка Килкълман той се сприятелява с Едмънд Спенсър, чиято епична поема „Кралицата на феите“, прославяща Елизабет и започната при сър Филип Сидни, е продължена с покровителството на Рали. След скарването на кралицата с Есекс заради брака му, Рали се връща в двора и получава доста облаги, сред които къща в Лондон и имение в Шербърн (1592). Преди това, през 1591 г., е сключил тайно брак с една от придворните дами, Елизабет Трокмортън. Когато Елизабет научава за тайния брак двамата биват затворени в лондонския Тауър. През 1592 г. Рали е пуснат от затвора и организира морска експедиция, част от англо-испанската война, която се връща в Англия, пленила прочутия португалски кораб-съкровище Madre de Deus.
Въпреки този успех, той остава в немилост още няколко години, но през 1593 г. става член на парламента. Рали става известен с връзката си с поетичната група Нощно училище. Водени от Томас Хариът, Кристофър Марлоу и Джордж Чапмън, младите поети критикуват преводите на Светото писание и са обвинявани в атеизъм. През 1595 г. Рали отива на експедиция в Южна Америка заедно с авантюриста Лорънс Кемис, за да открият легендарния град Ел Дорадо. Те навлизат на 300 км и стигат до река Ориноко във вътрешността на днешна Гаяна, носейки в Англия златни проби. Рали съобщава за откритието си следващата година. През 1596 г. той командва ескадрон срещу Кадис.
Рали е назначен за управител на Джърси през 1600 г., но състоянието му намалява, когато той остава встрани от Робърт Сесил по време на политическата буря, свързана с измяната и екзекуцията на граф Есекс. Бедите му продължават, когато след смъртта на Елизабет през 1603 г. на трона се възкачва Джеймс I, който е убеден, че Рали е сред враговете му, тъй като се е противопоставял на правото му върху короната. Много от постовете и монополите на Рали са отнети; без да има доказателства, той е обвинен в заговор с Испания срещу Англия и в заговор за убийството на краля с цел възкачване на Арабела Стюарт на трона. Избегнал екзекуцията, той е отново затворен в лондонския Тауър и се посвещава на литературата и науката. Там той започва своята недовършена „История на света“.
Рали е освободен през 1616 г., за да организира експедиция до Ориноко в търсене на злато, но е предупреден да не атакува испански кораби и градове. Експедицията се проваля, но Лорънс Кемис превзема испанско градче. Рали се връща в Англия, където испанският посланик иска наказанието му. Той пропуска множество възможности да избяга във Франция[2][3] и е екзекутиран по старата си присъда за измяна.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носи окръг Рали в щата Западна Вирджиния.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Many alternative spellings of his surname exist, including Rawley, Ralegh, Ralagh and Rawleigh. „Raleigh“ appears most commonly today, though he, himself, used that spelling only once, as far as is known. His most consistent preference was for „Ralegh“. His full name is [wɔːltər rɔːli], though, in practice, [ræli], (RALee)}} or even [rɑːli], (RAHlee are the usual modern pronunciations in England.
- ↑ Sir Lewis Stucley, by Mary Wolffe
- ↑ Lewis Stucley, volume 55
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
