Утка
| Утка | |
 Подводниците (от ляво надясно) „Утка“, „Тюлен“, „АГ-22“ в Бизерта | |
| Флаг |  Русия |
|---|---|
| Клас и тип | торпедна подводница |
| Служба | |
| Поръчан | 1 август 1915 г. |
| Заложен | октомври 1916 г. |
| Влиза в строй | 20 юни 1917 г. |
| Изведен от експлоатация | в края на 1920-те години |
| Състояние | бракувана |
| Основни характеристики | |
| Обозначение на проекта | тип „Барс“ |
| Пристанище на домуване | Севастопол |
| Водоизместимост | 650 тона (подводно), 785 тона (надводно) |
| Дължина | 68 m |
| Ширина | 4,48 m |
| Газене | 4,12 m |
| Задвижване | Дизел-електрическа 2 дизелови двигателя по 1250 к.с. 2 електродвигателя по 450 к.с. |
| Скорост | 9 възела (подводна), 16 възела (надводна) |
| Пределна дълбочина | 50 m |
| Далечина на плаване | 2400 мили (надводно) 130 мили при скорост 4 възела (подводно) |
| Автономност | 50 дни |
| Екипаж | 33 души |
| Радиолокационни станции (РЛС) | Навигационна РЛС Thales Calypso-II |
| Хидроакустическа система (ХАС) | Комплекс CSU-3: Активна ХАС AN407AS Пасивна ХАС AN526 Станция за звукоподводна свръзка DUUX-2 |
| Радиоелектронно оборудване | Система за бойно управление Thales M8 Станция за електронно разузнаване Racal Sealion |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 1 х 75-mm и 1 х 57-mm оръдия и 1 х 7,62-mm картечница |
| Торпедно въоръжение | 2 носови и 2 кърмови 457-mm |
| Утка в Общомедия | |
„Утка“ (на руски: Утка – „Патица“) е подводница от руския клас „Барс“, собственост последователно на Русия, Германия, Франция.
Използвана е в Първата световна война, както и за учебни цели. Зачислена е в списъка на корабите от Черноморския флот на Русия на 2 юли 1915 г. Заложена е за строеж в Балтийския корабостроителен завод в гр. Николаев на 1 август 1915 г. Спусната на вода през есента на 1916 г. и влиза в строя на 20 юни 1917 г.
На 16 декември 1917 влиза в състава на Черноморския флот. На 1 май 1918 г. е пленена в Севастопол от германските окупатори и е включена в състава на черноморските ВМС на Германия под името „US 3“.
На 24 ноември 1918 г. е пленена след англо-френска интервенция. След 3 май 1919 г. влиза в състава на морските сили на Доброволческата Бяла армия на Южна Русия и получава бордови номер 7. На 14 ноември 1920 г. е преведена от врангеловците от Севастопол в Истанбул и на 29 декември 1920 г. е интернирана от френските власти в Бизерта, Тунис.
На 29 октомври 1924 г. френското правителство я признава за собственост на СССР, но поради неуредени отношения не е върната. В края на 1920-те години е продадена за отпадъци на френска частна фирма и е нарязана в Бизерта.
Командири
[редактиране | редактиране на кода]- Владимир Валерианович Крузенщерн (1916)
- Е. Ч. Садовски (1 ноември 1916 – 1917)
- Н. А. Манастирьов (6/19 август 1919 – 1920)
