Направо към съдържанието

Хайнрих VII (Германия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих VII.

Хайнрих VII
римско-немски крал и крал на Сицилия
Роден
1211 г.
Починал
ПогребанКозенца, Италия
Управление
Период12121235
Други титлихерцог на Швабия
Герб
Семейство
РодХоенщауфен
БащаФридрих II
МайкаКонстанца Аргагонска
Братя/сестриКонстанца фон Хоенщауфен
Маргарета фон Хоенщауфен
Конрад IV
Манфред
Фридрих от Антиохия
Енцио от Сардиния
Ласло III
СъпругаМаргарет фон Бабенберг (1225)
Хайнрих VII в Общомедия

Хайнрих (VII) Хоенщауфен (на немски: Heinrich (VII); * 1211, Палермо; † 12 февруари 1242, Мартирано, Калабрия) е римско-немски крал (1220 – 1235), крал на Сицилия (1212 – 1217) и херцог на Швабия (1217 – 1235) от династията Хоенщауфен.

Той е син и съ-крал на император Фридрих II и на Констанца Арагонска.

Управление (1212 – 1235)

[редактиране | редактиране на кода]

Крал на Сицилия и херцог на Швабия

[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1212 г. той е коронован от папа Инокентий III за крал на Сицилия под регентството на майка му. След смъртта на папата през 1216 г. баща му го извиква в Германия, взема от него и майка му сицилианската кралска титла и дава на Хайнрих управлението на Херцогство Швабия и след измирането на Церингите през 1218 г. на ректорат Бургундия.

Римско-немски крал

[редактиране | редактиране на кода]

На 20/26 април 1220 г. немските князе го избират във Франкфурт на Майн за римско-немски крал. Коронован е на 8 май 1222 г. в Аахен от архиепископ Енгелберт I от Кьолн († 1225), който взема вместо него политическите решения.


Хайнрих (VII) във Вюрцбург (от Епископската хроника на Лоренц Фриз, средата на 16 век)

По желание на баща му Хайнрих се жени на 29 ноември 1225 г. в Нюрнберг за по-голямата със седем години Маргарет фон Бабенберг, дъщеря на херцог Леополд VI от Австрия, която на 28 март 1227 г. в Аахен е коронована за кралица.

Конфликт с баща си Фридрих ІІ

[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих води война през 1233 г. против Вителсбахите и подчинява Ото II фон Пфалц. Той въстава против баща си, губи битка и на 2 юли 1235 г. трябва да му се подчини във Вимпфен. Фридрих II, заедно с князете, съди Хайнрих на 4 юли 1235 г. във Вормс, взема му короната и от края на 1235 г. го държи затворен на различни места в Апулия. Фридрих избира за римско-немски крал през 1237 г. във Виена своя втори син Конрад IV като наследник на Хайнрих (VII).

Хайнрих (VII) пада от кон по време на местенето му в друг замък и умира на 12 февруари 1242 г. в Мартирано. Баща му го погребва с кралски почести в катедралата на Козенца.

Двата сина на Хайнрих (VII), Хайнрих и Фридрих умират през 1242/1245 и 1251 г., без да бъдат зачетени.

Хайнрих се интересувал от изкуство и привлякъл много минезингери в своя двор. Вероятно той също пишел стихотворения.

Хайнрих (VII) не трябва да се бърка с по-късния император Хайнрих VII от династията Люксембурги.

  • Emil Franzel: König Heinrich VII. von Hohenstaufen. Studien zur Geschichte des „Staates“ in Deutschland (Quellen und Forschungen aus dem Gebiete der Geschichte 7). Prag 1929.
  • Werner Goez: Lebensbilder aus dem Mittelalter. 3. Auflage. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2010, S. 437 – 453.
  • Robert Gramsch: Das Reich als Netzwerk der Fürsten. Politische Strukturen unter dem Doppelkönigtum Friedrichs II. und Heinrichs (VII.) 1225 – 1235. Jan Thorbecke Verlag, Ostfildern 2013, ISBN 978-3-7995-0790-5.
  • Christian Hillen, Wolfgang Stürner, Peter Thorau: Der Staufer Heinrich (VII.). Ein König im Schatten seines kaiserlichen Vaters (Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst, Bd. 20). Göppingen 2001, ISBN 3-929776-12-X.
  • Christian Hillen: Curia Regis. Untersuchungen zur Hofstruktur Heinrichs (VII) 1220 – 1235 nach den Zeugen seiner Urkunden (Europäische Hochschulschriften: Reihe 3, Geschichte und ihre Hilfswissenschaften, Bd. 837). Frankfurt a. M. u.a. 1999, ISBN 3-631-34565-8.
  • Peter Thorau: König Heinrich (VII.), das Reich und die Territorien. Untersuchungen zur Phase der Minderjährigkeit und der „Regentschaften“ Erzbischofs Engelberts I. von Köln und Herzog Ludwigs I. von Bayern (1211) 1220 – 1228 (Jahrbücher der Deutschen Geschichte, Jahrbücher des Deutschen Reichs unter Heinrich (VII.), Teil 1). Berlin 1993.
  • Eugen Thurnherr: König Heinrich (VII.) und die deutsche Dichtung. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 33, 1977, S. 522 – 542.
  • Eduard Winkelmann: Heinrich VII., römischer König. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 433 – 439