Христо Захариев
| Христо Захариев | |
| български просветен деец | |
 Христо Захариев и съпругата му Ана Захариева, 1883 г. | |
| Роден | Христо Стефанов Захариев
1851 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 октомври 1911 г. (стар стил)
|
| Семейство | |
| Баща | Стефан Захариев |
| Братя/сестри | Мария Захариева |
Христо Стефанов Захариев е български възрожденски просветен деец.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1851 година в Пазарджик в семейството на изтъкнатия възрожденски деец Стефан Захариев. Негова сестра е общественичката Мария Захариева. След смъртта на баща си през 1871 година за кратко е учител в родния си град. През същата година е повикан да учителства в село Плевня, Драмско, където въвежда звучната метода в обучението (1871 – 1873). Продължава да учителства в Солун (1873), Варово (1874)[2], Лозенград (1875) и Дерекьой (1876 – 1877). След 1878 година е административен чиновник в Кавакли.[3]
Навсякъде води активна борба срещу гръцките владици, за което е преследван от тях. Поддържа кореспонденция със Стефан Веркович в Сяр. Захариев е сред членовете на дружеството „Българска зора“ в Солун.[4] Участва в Старозагорското въстание от 1875 година. Пише дописки в цариградските български вестници „Право“ (1873), „Век“ (1874) и „Напредък“ (1875, 1877) относно положението на българското население. Издирва стари славянски ръкописи и други старини.[5] Той е автор на биографична статия за своя баща „Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик“, публикувана през 1900 година в списание „Училищен преглед“.[6] През 1902 г. издава кнгата си „Остатъци от най-опасните паразити на България“ в Пазарджик, в която брани Иван Гологанов и Веда Словена. През 1910 година е награден с възпоменателния медал „За независимостта на България 1908 година“.[7]
Умира през 1911 година в родния си град.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 477.
- ↑ ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 507, л. 1662 – 1664; В. „Напредък“, г. 9, № 25, 18 януари 1875 г., Български работи в Македония, Дописка от Хр. Ст. Захариев[неработеща препратка].
- ↑ Христо Захариев // Архивиран от оригинала на 2019-12-16. Посетен на 2019-12-17.
- ↑ Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр. 15., архив на оригинала от 11 септември 2012, https://web.archive.org/web/20120911012305/http://www.promacedonia.org/bmark/kp/kp_predg.html, посетен на 24 декември 2012
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 252.
- ↑ [Захариев], Х[ристо]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, стр. 658 – 668.
- ↑ Христо Захариев // Архивиран от оригинала на 2019-12-16. Посетен на 2019-12-17.
