Пейзаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Киречкьой)
Jump to navigation Jump to search
Пейзаново
Ασβεστοχώρι
Жени в Киречкьой в края на XIX век. Фото Пол Зепджи
Жени в Киречкьой в края на XIX век. Фото Пол Зепджи
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пилеа-Хортач
Географска област Хортач
Надм. височина 509 m
Население (2001) 4 702 души
Пощенски код 570 10
Телефонен код 2310-38
Пейзаново в Общомедия

Пейзаново, Пайзаново, Киречкьой, Киречно, Варово или Ново село (на гръцки: Ασβεστοχώρι, Асвестохори, катаревуса: Ασβεστοχώριον, Асвестохорион) е малък град в Република Гърция, част от дем Пилеа-Хортач (Пилеа-Хортиатис) в област Централна Македония с 4 702 жители (2001).

Георграфия[редактиране | редактиране на кода]

Градчето е разположено в планината Хортач (Хортиатис), в подножието на връх Свети Илия, на пет километра източно над Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Женска носия от Пейзаново в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

Според Кузман Шапкарев, селото е основано от турците, след като завладяват Солун. Те заселват тук българи с цел да пазят града от гръцки смущения. До първата половина на 19 век, тукашните българи се радват на особени привилегии. Те не плащат никакви данъци и се наричат „Пайзани“, т.е. пазванти, пазачи.[1]

В XIX век Пейзаново е българско село на самата южна езикова граница.[2] В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

Йени кьой (Киреч кьой, Пайзаново, Ново село) е единственото в тая област село, населено с българи. Това население, което говори своя стар език, както и гръцки и турски, като няма достатъчно земя за обработване, избрало си е занятие, което най-добре да отговаря на природата на неговия край - то се занимава с варджийство и с това е станало много полезно... Тези българи пътуват с мулета, които им служат за пренасяне на варта.[3]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Пейзаново като „българско село“.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Азвестохори (Azvesto-khori) живеят 4836 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Пайзаново Киречкьой (Payzanovo Kiretchkeui) е показано като село със 700 домакинства и 3 158 жители българи.[6]

В началото на 1870-те години руският консул пише, че в селото има 700 български и 15 куцовлашки семества, но българите са разделени на партии, като по-силна е патриаршеската.[7]

През 1874 година в селото с големи трудности е открито новобългарско училище с първи учител Христо Захариев от Татар Пазарджик и помощник Иван Апостоловски от село Вишени.[8] Същевременно в селото има голямо гръцко училище с шест учители. В учебните 1881 - 1882 и 1882 - 1883 Българската екзархия издържа учител в Киречкьой. След силно противодействие от страна на митрополит Йоаким Солунски обаче българското училище е закрито.[9] Според Васил Кънчов

Пó на запад въ с. Киречъ Кьой се е почнало в най-ново време погръчанье на населението, но силният български успех в Солун и ходеньето на киречкьойци в България на печал спират действията на гръцизма.[10]
Традиционен костюм от Пейзаново

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Киречкьой (Пейзаново) живеят 4 200 души българи-християни.[11] Царевна Миладинова пише за Киречкьой:

Недалече от българския Трансваал в Солун, горе, зад високите баири на север, се намираха селата Киречкьой и Капуджилар. В първото от тези села се говореше тогава, говори се и сега, на хубав български език със старобългарски примеси в говора.[12] Селянките му носят някакви чудновати и много красиви старобългарски носии.[13]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Киречкьой има българи патриаршисти гъркомани и в селото функционират начално и прогимназиално гръцко училище.[14]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Асвестохори (Ἀσβεστοχώρι) е славяногласно село в Солунската митрополия с 4422 души (2216 мъже и 2216 жени) с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко смесено и 4-класно гръцко женско училище, както и детска градина със 764 ученици (381 мъже и 383 жени) и 10 учители и има едно образователно дружество.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година 55 души от Киречкьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Пейзаново попада в Гърция.

„Свети Георги“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“, трикорабна базилика, е построена в 1800 година, а камбанарията ѝ в 1885 г. В 1867 година е разшерен западният кораб. Иконостасът е от 1812 година.[17]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пейзаново
  • Flag of Bulgaria.svg Акакий Серски (1792 - 1816), български светец
  • Flag of Greece.svg Антониос Маламатис, гръцки андартски капитан
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Антонов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, ранен[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[19]
  • Flag of Greece.svg Димостенис Генос (Δημοσθένης Γκένος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[20]
  • Flag of Greece.svg Николаос Кицис (Νικόλαος Κίτσης), гръцки андартски деец, епитроп на местното училище и посредник на гръцките консулства[21]
  • Flag of Greece.svg Панайотис Кутрусис (Παναγιώτης Κουτρούσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, събира храна и оръжие за андартите[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Йотов, български опълченец, I опълченска дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Анастасов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, варджия, ІІІ отделение, 4 рота на 9 велешка дружина[24]
  • Flag of Greece.svg Христос Найдис (Χρήστος Νάϊδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага дейността на Яни Рамненски[25]
  • Flag of Greece.svg Христос Пелтекис ( Χρήστος Πελτέκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер и медицинско лице[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Щерьо Г. Калов (Колев), македоно-одрински опълченец, 29-годишен, ІІ отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Яни Дионисов (Дионисиев, 1837/1839 - 8 май 1906), български революционер, доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година, зачислен в III рота на I опълченска дружена на 28 април 1877 година, на 27 март 1878 година произведен ефрейтор, уволнен от Опълчението на 27 април 1878 година, живее в Русе и Никопол и се занимава с варджийство[23][28]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Δημόπουλος, Γρηγόριος Ιωαν., "Αι παιδικαί μου αναμνήσεις. Νεοχώρι-Ασβεστοχώρι", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1909.
  • Τσέκος, Χ.Γ., "Ιστορία του Ασβεστοχωρίου", Θεσσαλονίκη 1957.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шапкарев, Кузман. Руссаллии. Древен и твърде интересен българский обичай запазен и до днес в Южна Македония. Пловдив, 1884, с.27.
  2. Густав Вайганд. „Етнография на Македония“
  3. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 111 - 112.
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.150-151.
  7. Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 81.
  8. Апостоловски, Иван. Отварянето на първото българско училище в село Киречкьой (Солунско). - Македонски преглед, 1928, кн.3.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  10. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.
  11. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 140
  12. Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 92.
  13. Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 93.
  14. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.218-219.
  15. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. с. 136 - 137.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 851.
  17. Ι.Ν.Αγ.Γεωργίου Ασβεστοχωρίου. // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 22 май 2014 г.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 152.
  20. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 44
  21. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 44
  22. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 44
  23. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
  25. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 44
  26. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 44
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 333, 367.
  28. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 82.


     Портал „Македония“         Портал „Македония