Пейзаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Киречкьой)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пейзаново
Ασβεστοχώρι
Църквата Свети Георги
Църквата Свети Георги
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пилеа-Хортач
Географска област Хортач
Надм. височина 509 m
Население 4702 души (2001)
Пощенски код 570 10
Телефонен код 2310-38
Пейзаново в Общомедия

Пейзаново, Пайзаново, Киречкьой, Киречно, Варово или Ново село (на гръцки: Ασβεστοχώρι, Асвестохори, катаревуса: Ασβεστοχώριον, Асвестохорион) е малък град в Република Гърция, част от дем Пилеа-Хортач (Пилеа-Хортиатис) в област Централна Македония с 4702 жители (2001).

Георграфия[редактиране | редактиране на кода]

Градчето е разположено в планината Хортач (Хортиатис), в подножието на връх Свети Илия, на пет километра източно над Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Женска носия от Пейзаново в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

Според Кузман Шапкарев, селото е основано от турците, след като завладяват Солун. Те заселват тук българи с цел да пазят града от гръцки смущения. До първата половина на XIX век, тукашните българи се радват на особени привилегии. Те не плащат никакви данъци и се наричат „Пайзани“, т.е. пазванти, пазачи.[1]

В XIX век Пейзаново е българско село на самата южна езикова граница.[2] В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

Йени кьой (Киреч кьой, Пайзаново, Ново село) е единственото в тая област село, населено с българи. Това население, което говори своя стар език, както и гръцки и турски, като няма достатъчно земя за обработване, избрало си е занятие, което най-добре да отговаря на природата на неговия край - то се занимава с варджийство и с това е станало много полезно... Тези българи пътуват с мулета, които им служат за пренасяне на варта.[3]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Пейзаново като „българско село“.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Азвестохори (Azvesto-khori) живеят 4836 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Пайзаново Киречкьой (Payzanovo Kiretchkeui) е показано като село със 700 домакинства и 3158 жители българи.[6]

В началото на 1870-те години руският консул пише, че в селото има 700 български и 15 куцовлашки семейства, но българите са разделени на партии, като по-силна е патриаршеската.[7]

През 1874 година в селото с големи трудности е открито новобългарско училище с първи учител Христо Захариев от Татар Пазарджик и помощник Иван Апостоловски от село Вишени.[8] Същевременно в селото има голямо гръцко училище с шест учители. В учебните 1881 - 1882 и 1882 - 1883 Българската екзархия издържа учител в Киречкьой. След силно противодействие от страна на митрополит Йоаким Солунски обаче българското училище е закрито.[9] Според Васил Кънчов

Пó на запад въ с. Киречъ Кьой се е почнало в най-ново време погръчанье на населението, но силният български успех в Солун и ходеньето на киречкьойци в България на печал спират действията на гръцизма.[10]
Традиционен костюм от Пейзаново
Жени в Киречкьой в края на XIX век. Фото Пол Зепджи

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Киречкьой (Пейзаново) живеят 4200 души българи-християни.[11] Царевна Миладинова пише за Киречкьой:

Недалече от българския Трансваал в Солун, горе, зад високите баири на север, се намираха селата Киречкьой и Капуджилар. В първото от тези села се говореше тогава, говори се и сега, на хубав български език със старобългарски примеси в говора.[12] Селянките му носят някакви чудновати и много красиви старобългарски носии.[13]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Киречкьой има българи патриаршисти гъркомани и в селото функционират начално и прогимназиално гръцко училище.[14]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Асвестохори (Ἀσβεστοχώρι) е славяногласно село в Солунската митрополия с 4422 души (2216 мъже и 2216 жени) с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко смесено и 4-класно гръцко женско училище, както и детска градина със 764 ученици (381 мъже и 383 жени) и 10 учители и има едно образователно дружество.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година 55 души от Киречкьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Пейзаново попада в Гърция.

„Свети Георги“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“, трикорабна базилика, е построена в 1800 година, а камбанарията ѝ в 1885 г. В 1867 година е разширен западният кораб. Иконостасът е от 1812 година.[17]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пейзаново
  • Flag of Bulgaria.svg Акакий Серски (1792 – 1816), български светец
  • Flag of Greece.svg Антониос Маламатис, гръцки андартски капитан
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Антонов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, ранен[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[19]
  • Flag of Greece.svg Димостенис Генос (Δημοσθένης Γκένος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[20]
  • Flag of Greece.svg Николаос Кицис (Νικόλαος Κίτσης), гръцки андартски деец, епитроп на местното училище и посредник на гръцките консулства[21]
  • Flag of Greece.svg Панайотис Кутрусис (Παναγιώτης Κουτρούσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, събира храна и оръжие за андартите[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Йотов, български опълченец, I опълченска дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодорка Янчева (около 1879 - ?), българска учителка
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Анастасов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, варджия, ІІІ отделение, 4 рота на 9 велешка дружина[24]
  • Flag of Greece.svg Христос Найдис (Χρήστος Νάϊδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага дейността на Яни Рамненски[25]
  • Flag of Greece.svg Христос Пелтекис (Χρήστος Πελτέκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер и медицинско лице[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Щерьо Г. Калов (Колев), македоно-одрински опълченец, 29-годишен, ІІ отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Яни Дионисов (Дионисиев, 1837/1839 - 8 май 1906), български революционер, доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година, зачислен в III рота на I опълченска дружена на 28 април 1877 година, на 27 март 1878 година произведен ефрейтор, уволнен от Опълчението на 27 април 1878 година, живее в Русе и Никопол и се занимава с варджийство[23][28]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Δημόπουλος, Γρηγόριος Ιωαν., "Αι παιδικαί μου αναμνήσεις. Νεοχώρι-Ασβεστοχώρι", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1909.
  • Τσέκος, Χ.Γ., "Ιστορία του Ασβεστοχωρίου", Θεσσαλονίκη 1957.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шапкарев, Кузман. Руссаллии. Древен и твърде интересен български обичай запазен и до днес в Южна Македония. Пловдив, 1884, с.27.
  2. Густав Вайганд. „Етнография на Македония“
  3. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 111 - 112.
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.150-151.
  7. Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 81.
  8. Апостоловски, Иван. Отварянето на първото българско училище в село Киречкьой (Солунско). - Македонски преглед, 1928, кн.3.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 75.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  12. Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 92.
  13. Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 93.
  14. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.218-219.
  15. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 851.
  17. Ι.Ν.Αγ.Γεωργίου Ασβεστοχωρίου. // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 22 май 2014 г.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 152.
  20. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
  21. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
  22. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
  23. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
  25. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
  26. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 333, 367.
  28. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 82.


     Портал „Македония“         Портал „Македония