Георги Димитров (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Димитров.
| Георги Димитров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1852 г.
|
|---|---|
| Починал | 7 октомври 1921 г.
|
Георги Димитров Мавров, известен като Маврото, е български, опълченец и революционер, участник в Съединението на България в 1885 година.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Димитров е роден в 1852 година в Солун или в солунското село Киречкьой, Османската империя. В 1869 година живее в Цариград, където учи в българското училище в квартала „Фенер“ и помага на баща си в търговията. В 1875 година се установява в Одеса, Русия.[1]
При избухването на Сръбско-турската война в 1876 година е доброволец в четата на Ильо войвода, II рота IV батальон. Ранен е в битката[1] при Зайчар.[2]
След началото на Руско-турската война (1877 - 1878), на 23 май 1877 година постъпва като доброволец в III рота на II дружина на Българското опълчение. За боя при Шейново е награден със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен. Уволнен е на 24 юни 1878 година.[2]
След 1878 година се установява в Татар Пазарджик, в новообразуваната Източна Румелия. Участва в съединисткото движение и става член на тайния революционен комитет в Пазарджик.[3] Участва в акцията на 4 септември 1885 година за освобождаване на арестуваните от пазарджишкия префект Захарий Стоянов и Петър Зографски. Организирал чета от 1000 селяни от Ковачево, Ишикъшлии, Чангарлии, Али-Кочово, Аджиларе, Баши Кърово, Ямурчево, която влиза в Пазарджик и обявява Съединението.
По време на последвалата Съединението Сръбско-българска война Георги Димитров е доброволец в Българската армия.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 253.
- ↑ а б в Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 254.
- ↑ Андоновъ, Ив. Съединението. Пловдивъ, 1929. с. 35.
