Направо към съдържанието

Христо Карастоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Карастоянов
български писател
На представянето на второто издание на романа си „Паякът“, София
19 януари 2011 г.
Роден
Починал
22 януари 2024 г. (73 г.)
Учил вСофийски университет
РаботилКуклен театър Ямбол
Литература
Жанровеповест
Дебютни творби„Пропукан асфалт“ (1981)
Наградинаграда на Съюза на българските писатели (1999)
„Златен ланец“ (2001)[1]
„Развитие“ (2003)
„Хеликон“ (2012)
„Дъбът на Пенчо“ (2014)
„Елиас Канети“ (2015)
Семейство
СъпругаСофия Карастоянова

Христо Карастоянов е български писател (белетрист, драматург, поет) и карикатурист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Карастоянов е роден в Тополовград, по-късно се премества със семейството си в Ямбол. Завършва специалност „Българска филология“ в Софийския държавен университет.

Музиката го привлича и заедно с приятеля си Андон Балахуров създават банда, която наричат „Студио Пулс“. Изпълняват хумористични песни. Повечето от текстовете им са написани от двамата. Участват в национални фестивали, поканени са за участие в телевизията, но условието да не изпълняват своите песни, а други, с много по-ежедневни и безобидни текстове, ги кара да откажат.

Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва „Пропукан асфалт“ и е издадена през 1981 г. Работи като драматург, а после и като директор на кукления театър в Ямбол. Сътрудничи на пресата.

Сключва брак със София Карастоянова, от която има син Тодор Карастоянов (роден на рождения му ден 22 февруари) и внуци, единият от които повтаря и трите му имена.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1999 – награда на Съюза на българските писатели за документалистика
  • 1997 – награда „Чудомир“ за хумористичен разказ
  • 2001 – награда „Златен ланец“
  • 2003 – награда „Развитие“ за ръкопис на роман[2]
  • 2012 – награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Името“[3]
  • 2014 – награда „Дъбът на Пенчо“ – за романа „Една и съща нощ“[4]
  • 2014 – награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Една и съща нощ“[5]
  • 2015 – награда „Елиас Канети“ – за романа „Една и съща нощ“[6]
  • 2017 – първа награда за проза в годишните награди на портал „Култура“ – за романа „Послепис“
  • 2022 – международна литературна награда „Алеко“

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Пропукан асфалт“, „Народна младеж“, София, 1981 (награда на профсъюзите на „Южна пролет 82“, Хасково)
  • „Матвей Вълев“, „Български писател“, София, 1982
  • „Перпетуум мобиле“, „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984
  • „Тази вечна земя“, „Народна младеж“, София, 1985 (съавтор с Димитър Яръмов и Атанас Теодоров)
  • „Сбъркана хроника“, „Български писател“, София, 1987
  • „Вкус на узряване“, „Народна младеж“, София, 1989
  • „Кукувича прежда“, трилогия („Перпетуум мобиле“, „Кукувича прежда“, „Сбъркана хроника“), изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990; изд. „Захарий Стоянов“, София, 2001; ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2020
  • „Записки от времето, когато бъдещето беше светло“, „Христо Ботев“, София, 1993
  • „Прашно лято“, „Христо Ботев“, София, 1995
  • „Животът: третата лъжа“, „Хера“, Ямбол, 1996
  • „Смъртта на Санчо Панса“, тетрадка, стихове, „Хера“, Ямбол, 1997
  • „Записки по исторически наивизъм“, читанка, „Стигмати“, София, „Хера“, Ямбол, 1999 (награда на Съюза на българските писатели за документалистика, 1999)
  • „Е.Г.Н.: Годината на Тигъра“, „Хера“, Ямбол, 2000 (разкази; в съавторство с Любомир Котев)
  • „Нефертити в зимна нощ“, „Жанет-45“, Пловдив, 2001 (номинация за наградата „Хеликон“, 2002)
  • „Аутопия: Другият път към Ада“, „Жанет-45“, Пловдив, 2003 (номинация за роман на 2003 година на Фондация „Вик“, 2004)[7][8]
  • „Смъртта е за предпочитане“, корпорация „Развитие“ КДА, София, 2003 (голяма награда на конкурса за нов български роман на корпорация „Развитие“ КДА, 2003; номинация за наградата „Хеликон“, 2003)
  • „La Vie En Rose и други такива“, „Жанет-45“, Пловдив, 2004
  • „Последствия“, „Хермес“, Пловдив, 2005 (номинация за наградата „Хеликон“, 2005; номинация за наградата „Балканика“, 2011)[9][10]
  • „Kocama Karı Arıyorum“, „Жанет-45“, Пловдив, 2006 (на турски език в превод на Хюсеин Мевсим)
  • „Атлантида: деяния“, „Захарий Стоянов“, София, 2008 (двуезично; „Atlantis: Acts“)[11]
  • „Съпротива.net“, „Жанет-45“, Пловдив, 2008 (номинация за наградата „Хеликон“, 2008)[12][13][14]
  • „Антология „Навъсени ангели“, „Захарий Стоянов“, София, 2010 (с Любомир Котев)
  • „Паякът“, „Жанет-45“, Пловдив, 2009 (номинация за наградата „Хеликон“, 2010)[15][16]
  • „Името“, „Жанет-45“, Пловдив, 2012 (награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината, 2012)[17]
  • „Последствия“, „Хермес“, Пловдив, 2012; електронна книга
  • „Teufelszwirn“, Roman in drei Büchern. Dittrich Verlag GmbH, Berlin 2012 (на немски език в превод на Андреас Третнер); E-Book-ISBN 978-3-943941-33-3
  • „Една и съща нощ“, „Жанет-45“, Пловдив, 2014 (награда „Дъбът на Пенчо“, 2014; награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината, 2014; номинация за наградата „Роман на годината 2015“; национална литературна награда „Елиас Канети“, 2015; номинация за международната литературна награда „Балканика“, 2015)[18][19][20][21]. Роман за Гео Милев и Георги Шейтанов.
  • „Послепис“, „Жанет-45“, Пловдив, 2016, ISBN: 978 619 186 287 0 (номинация за наградата „Роман на годината 2017“; първа награда за проза в годишните награди на портал „Култура“ 2017)
  • „The Same Night Awaits Us All”, translated from the Bulgarian by Izidora Angel, cover design by Nathan Furl. Open Letter, Rochester, NY, USA, 2018, ISBN-13: 978-1-940953-68-7, (номинация в категорията „Превод от български на чужд език“ в годишните награди на Литературен клуб „Перото“, 2018)
  • „Животът няма втора половина“, „Жанет-45“, Пловдив, 2018,.ISBN 978-619-186-454-6 (номинация за наградата „Роман на годината 2019“; номинация за проза в годишните награди на портал „Култура“ 2019 (дълга листа); номинация за Литературните награди „Перото“ 2019 (дълга листа); номинация за националната литературна награда „Елиас Канети“, 2019)
  • „Кукувича прежда“, 3 книги, трето преработено издание, издателство „Жанет 45“, Пловдив, 2020, ISBN 978-619-186-547-5
  • „Т като Ташкент“, роман, издателство „Жанет 45“, Пловдив, 2021, ISBN: 978-619-186-646-5 (номинация за националната литературна награда „Елиас Канети“, 2021; номинация за литературните награди „Перото“ 2021, дълъг списък; номинация за награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината, 2021; номинация за наградата „Български роман на годината 2022“)
  • „Петият вагон и други истории“ // „Малки романи за из“ път, издателство „Жанет 45“, Пловдив, 2023, ISBN: 9786191868094

За него

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
  2. ↑ „Конкурс „Развитие“ избра новия български роман за 2003“, news.bg, 24 юни 2003 г.
  3. ↑ Награда „Хеликон“ за „Името“ от Христо Карастоянов, vesti.bg, 13 декември 2012 г.
  4. ↑ Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2014 година (Георги Янев и Христо Карастоянов с наградата за 2014 г.), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2014.
  5. ↑ Победител 2014 Архив на оригинала от 2016-02-16 в Wayback Machine., сайт на награда „Хеликон“.
  6. ↑ „Христо Карастоянов е носител на наградата „Елиас Канети“, dariknews.bg, 31 октомври 2015.
  7. ↑ Йорданка Ингилизова, „Желанията Карастоянови минават през ада и смъртта или опит да разчетем бездънното авторово въображение“, рец. в електронно списание LiterNet, 30 януари 2004 г.
  8. ↑ Веселин Стоянов, „Аутопия – смъртната умора на едно раждане“, рец. в електронно списание LiterNet, 30.03.2005, № 3 (64).
  9. ↑ Димитър Атанасов, „Четенето на Карастоянов и „Последствия“-та от него – за автора, издателя и читателя“, рец. в електронно списание LiterNet, 03.07.2005, № 7 (68).
  10. ↑ Миряна Минкова, „Треперещата логика на съня“, рец. в електронно списание LiterNet, 15.11.2005, № 11 (72).
  11. ↑ Милена Очипалска, „Христо Карастоянов с нов роман“ Архив на оригинала от 2014-12-14 в Wayback Machine., отзив във vsekiden.com, 29.02.2008 г.
  12. ↑ Атанас Славов, „Съпротива.эсть!“, рец. в електронно списание LiterNet, 06.04.2009, № 4 (113).
  13. ↑ Миглена Терзийска, „Съпротивите“ на вечното завръщане“, рец. в електронно списание „Литературен клуб“, 11 ноември 2008 г.
  14. ↑ Миряна Минкова, „Съпротива.net“: истинското усещане за свобода“, рец. в електронно списание LiterNet, 06.11.2008, № 11 (108).
  15. ↑ Борислав Гърдев, „Паякът“ на Христо Карастоянов“, рец. в електронно списание „Литературен клуб“, 8 март 2010 г.
  16. ↑ Любомир Котев, „Премисленият постмодернизъм“, рец. в електронно списание LiterNet, 30.05.2010, № 5 (126).
  17. ↑ Мария Донева, „За „Името“ от Христо Карастоянов“, рец. в електронно списание LiterNet, 08.11.2012, № 11 (156).
  18. ↑ Ангел Игов, „Април“, рец. във в. „Култура“, бр. 25 (2774), 4 юли 2014 г.
  19. ↑ Димитър Камбуров, „Нощта на наградите“, рец. във в. „Култура“, бр. 31 (2780), 26 септември 2014 г.
  20. ↑ Борислав Гърдев, „В една и съща нощ“ от Христо Карастоянов“, рец. в електронно списание LiterNet, 13.10.2014, № 10 (179).
  21. ↑ Бойко Пенчев, „Назад в нощта“, рец. във в. „Капитал“, 6 февруари 2015 г.
  22. ↑ Иван Сухиванов, „Да анкетираш присмехулник“, рец. във в. „Култура“, бр. 42 (2525), 5 декември 2008 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Карастоянов&oldid=12314266“.