Христо Огнянов

Христо Огнянов
	Христо Огнянов
български поет и публицист
Роден	29 декември 1911 г. Тресонче, Османска империя
Починал	26 февруари 1997 г. (85 г.) Залцбург, Австрия
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	поезия
Известни творби	Асизки сонети

Тази статия е за българския поет. За сръбския просветен деец вижте Христо Огнянов (учител).

Христо Дамянов Огнянов е български поет и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 декември 1911 година в село Тресонче, Дебърско, днес в Северна Македония. Брат е на архитект Борис Огнянов, близък на Иван Михайлов и загинал край Костур през септември 1944 година^[1]. През 1926 година се мести от Скопие в Стара Загора, където завършва гимназия. Следва право и държавностопански науки в Софийския университет. Издава първата си стихосбирка „Южни ветрове“ през 1936 г. Пише във вестник „Стожер“.^[2]

След 1944 година е преследван от новите власти и емигрира на Запад. Работи в радиата „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Папа Йоан Павел II го благославя и му връчва папска грамота. Международната академия в Париж му връчва златен медал и диплом. Христо Огнянов отхвърля тезата за съществуването на македонски език и македонска нация, третирайки ги като вдъхновени от Великосръбските шовинисти, начело със Стоян Новакович, Йован Цвиич и Александър Белич и възприети като теория и създадени от сърбокомунистите като План Б в замяна на провалената пряка насилствена сърбизация на македонските българи^[3].

Христо Огнянов е член на ЦК на ВМРО – Иван Михайлов и емигрант след комунистическия преврат. Христо Огнянов има добра репутация на журналист, работил като преподавател по славянски литератури в Мюнхенския университет, Западна Германия. Огнянов е секретар на Иван Михайлов в Загреб през периода 1943-1945 година. Неговата сестра Олга Огнянова през 1970 г. посетила Чехия, там получила книгата на Христо Огнянов на немски език.^[4]

Умира на 26 февруари 1997 г.^[5]^[6]^[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пѫтешествие. Evropa, 1954
(в съавторство с Инге Огнянов) Südwinde: neuere bulgarische Lyrik. Heroldsberg: Glock und Lutz, 1978
Превъплъщения. Munchen, 1978
Асизки сонети. С предговор от Петър Увалиев и послеслов от Инге Огнянова. София: Едем 21, 1992
Български исторически календар. София, 1995, 384 с.
(под редакцията на Ото Кронщайнер) Christo Ognjanoffs Geschichte der bulgarischen Literatur: die erste bulgarische Literaturgeschichte in deutscher Sprache. Salzburg: Inst. für Slawistik, Univ., 1999
Срещи през годините: спомени и разговори. С предговор на Димитър Бочев. София: Гутенберг, 2002
Мост през Океана. Огнянов – Заимова в писма и стихове. София: Български бестселър, 2004
„Венко Марковски“, публикувано в сп. „Литературен глас“, год. XIII, бр. 509, София, 2 април 1941 година
Спомени за Димитър Талев Македонски преглед, бр. 1, 1996

За него[редактиране | редактиране на кода]

Maria Petrov-Slodnjak. Christo Ognjanoff: ein Leben für Bulgarien. Salzburg, 1991
Георги М. Григоров. Христо Огнянов – един живот за България: половин век творчество в изгнание. София: Нар. библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1998
Бойко Киряков. Христо Огнянов. Биография. София: Гутенберг, 1999

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 183.
↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 353., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304203312/http://nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf, посетен на 29 юли 2013
↑ Свидетелства на македонски дейци за сръбския македонизъм
↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 211.
↑ Кратка биография на Христо Огнянов в eventsbg.com^{[неработеща препратка]}.
↑ Бойко Киряков - „Христо Огнянов. Биография.“
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 465 – 466.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

От и за Христо Огнянов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Христо Огнянов, „Спомени за Димитър Талев“, Портал за култура, изкуство и общество, 20 октомври 2016
Димитър Бочев, „Христо Огнянов - последният български енциклопедист“, сп. „Тема“, бр 43 (622), 4 ноември 2013

[1] Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 183.

[2] Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 353., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304203312/http://nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf, посетен на 29 юли 2013

[3] Свидетелства на македонски дейци за сръбския македонизъм

[4] Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 211.

[5] Кратка биография на Христо Огнянов в eventsbg.com^{[неработеща препратка]}.

[6] Бойко Киряков - „Христо Огнянов. Биография.“

[7] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 465 – 466.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]