Христо Цицов
| Христо Цицов | |
| гъркомански общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Гевгели, Османска империя |
Христо Цицов, известен като Цицо, е един от водачите на гъркоманската партия в Гевгели в края на XIX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Цицов по произход е влах от град Крушево.[1] Занимава се с търговия в Гевгели и оглавява гъркоманската партия в града. При създаването на българската революционна организация Цицов активно работи срещу нея и се поставя в пълна услуга на османските власти. В стремежа си да отслабят българщината в Гевгели и срещу пари от сръбския консул в Солун, Цицов заедно с гъркоманите Пито Чохаджиев, влах от Крушево, Христо Биширов, Димо Главчев и Христо Тараляйков, се записват сърби и така спомагат за отварянето на сръбско училище в Гевгели в 1897 година. Заради това Цицов е осъден на смърт от ВМОРО. Гевгелийските ръководители учителите Илия Докторов, Иван Телятинов и Аргир Манасиев организират атентата. Убийството е извършено от терористите на Централния комитет на ВМОРО Андон Кьосето и Христо Джорлев на 28 май 1898 година пред очите на гевгелийския каймакамин Рамиз бей, който случайно се оказва до Цицов.
След атентата убийците се оттеглят невредими към Сехово, а в града са арестувани 23 души, от които са задържани за по-дълго време единствено дейците на българския комитет Гоце Чанов от Кукуш и кръчмарят Иван Ангов, а за физически убиец е набеден друг деец на ВМОРО Лазар Делев. Тримата престояват в затвора в Гевгели до ноември, когато Чанов е освободен, а другите двама са изпратени в Еди куле в Солун, където на 10 август 1899 година са освободени от съда, който ги признава за невинни, макар гръцкият консул и митрополията да настояват силно за осъждането им.[2][3][4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Tragedies of Macedonia: A Record of Greek Victims of Bulgarian Outrages in Macedonia between 1897 and February 1903, Ede, Allom & Townsend Printers, London, 1903, р. 9.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 57 -59.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 355.
- ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 121-122.
