Направо към съдържанието

Церусит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Церусит
Общи
Категориякарбонатни минерали
Формула
(повтаряща се единица)
PbCO₃
Класификация на Щрунц5.AB.15
Класификация на Дана14.1.3.4
Характеристики
Цвят на чертатабяло
Специфично тегло6,5
Церусит в Общомедия

Церуситът (известен също като оловен карбонат или бяла оловна руда) е минерал, състоящ се от оловен карбонат (PbCO3) и е важна оловна руда. Името му произлиза от латинското cerussa, оловно бяло.

Церуситът кристализира в орторомбичната кристална система и е изоморфен на арагонита. Подобно на арагонита, той много често е двоен, като съставните кристали са с псевдо-шестоъгълна форма. Три кристала обикновено са сдвоени заедно на две страни на призмата, създавайки шестлъчеви звездовидни групи, като отделните кристали се пресичат под ъгли от близо 60°. Кристалите се срещат често и обикновено имат много ярки и гладки повърхности.

Церуситът също се среща в компактни гранулирани маси, а понякога и във влакнести форми. Минералът обикновено е безцветен или бял, понякога сив или зеленикав оттенък и варира от прозрачен до полупрозрачен с непреклонен блясък. Той е много крехък. Има твърдост по Моос от 3 до 3,75 и специфично тегло 6,5.

Разновидност, съдържаща 7% цинков карбонат, заместващ оловния карбонат, е известна като иглесиазит от Иглесиас в Сардиния, където има находище.[1]

Церуситът може лесно да бъде разпознат по характерното си сдвояване, в съчетание с адамантиновия блясък и високото специфично тегло. Разтваря се с ефервесценция в разредена азотна киселина.[1]

Фино кристализирани образци са получени от мината Фридрихсеген в Ланщайн, Рейнланд-Пфалц, Йохангеоргенщат в Саксония, Щрибро в Чехия, Фениксвил в Пенсилвания, Броукън Хил в Нов Южен Уелс и няколко други местности.[1] Церуситът често се среща в значителни количества и има съдържание на олово до 77,5%.[1]

Оловният (II) карбонат е практически неразтворим в неутрална вода (продукт на разтворимост [Pb2+][CO32−] ≈ 1,5×10−13 при 25 °C), но ще се разтвори в разредени киселини.

Търговска употреба

[редактиране | редактиране на кода]

„Бялото олово“ е ключовата съставка на (вече спрени от употреба) оловни бои. Поглъщането на стърготини от боя на оловна основа е най-честата причина за отравяне с олово при деца.[2][3][4]

Както „бялото олово“, така и оловният ацетат са използвани в козметиката през цялата човешка история, въпреки че тази практика е преустановена в западните страни.[5]

  1. а б в г Spencer, Leonard James (1911). "Cerussite". In Chisholm, Hugh (ed.). Encyclopædia Britannica. Vol. 5 (11th ed.). Cambridge University Press. p. 762.
  2. Lead Poisoning in Children // Архивиран от оригинала на 2006-09-25. Посетен на 2023-10-03.
  3. California Poison Control System: Lead Poisoning // Архивиран от оригинала на 2007-01-14. Посетен на 2023-10-03.
  4. Ellis, M. R. и др. Lightening the lead load in children // Am Fam Physician 62 (3). August 2000. с. 545-54, 559-60.
  5. Gunn, Fenja. (1973). The Artificial Face: A History of Cosmetics. — as cited in Leisure Activities of an 18th Century Lady and Reading Our Lips: The History of Lipstick Regulation in Western Seats of Power Архив на оригинала от 2006-09-05 в Wayback Machine.
  6. Iconic: Light of the Desert // 2009-11-26. Посетен на 2012-07-25.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cerussite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​