Черноглавци

Черноглавци
Черноглавци 43.539593, 27.001737 Черноглавци
Общи данни
Население	691 души (15 март 2024 г.) 25,9 души/km²
Землище	26,674 km²
Надм. височина	322 m
Пощ. код	9778
Тел. код	053436
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	81061
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община    – кмет	Венец Нехрибан Ахмедова (ДПС; 2007)
Кметство    – кмет	Черноглавци Салим Осман (ДПС)

Черноглавци е село в Североизточна България. То се намира в община Венец, област Шумен. Старото му име е Карабашлъ.

География

Черноглавци е село в Североизточна България, намира се в община Венец, област Шумен. Отстои на 32 км северно от Шумен и на 6 км източно от с. Венец.

Селото е разположено в сърцето на Лудогорието на около 300 м надморска височина. Заобиколено е от обширни поля и залесени с широколистни дървета хълмове.

История

Районът на днешното село е населяван от хилядолетия. В околността му има тракийска могила, а в местността „Клисе колак“ (или „Клиседжика“) на ниво 1,70 – 2 m под сегашното ниво на терена е открита тракийска керамика от късно халщатската и елинистическата епоха. Останки от жилища не са открити поради ограничения характер на проучванията.

По-късно, през ранното средновековие (VIII – IX век), на това място възниква голямо старобългарско селище. Част от сградите на селището са разрушени при строежа на манастир. Селището продължава да съществува в близост до манастира до средата на XI век, когато заедно с него е опустошено и опожарено от печенегите. Манастирът е доста представителен и в него вероятно са пребивавали българските патриарси и митрополити. Разположеният в район с компактно българско население манастир играе ролята на важен религиозен и просветен център. Той е разрушен заедно със съседното селище и престава да съществува.

Няма сведения кога селото се е преместило на днешното си място. По време на османската власт то е носило името Карабашли (в превод на български – „черноглавци“), което подсказва, че споменът за просветителите монаси е запазен векове след унищожаването на манастира. Българският вариант на името на селото – Черноглавци е върнат през XX век. Основното (класно) училище тук е основано през 1903 г., а местното читалище „Съзнание“ – през 1932 г. През 1935 г. е построена църквата „Св. Параскева“.

През 1940 г. в Черноглавци е бил интерниран Никола Петков, който организирал местен клон на БЗНС.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1363 1946 1462 1956 1163 1965 1290 1975 1194 1985 973 1992 763 2001 600 2011 574 2021 562

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	574	100.00
Българи	17	2.96
Турци	454	79.09
Цигани	64	11.14
Други	–	–
Не се самоопределят	39	6.79
Неотговорили	–	–

Религии

Днес повечето жители изповядват исляма, а малък процент са християни. Останките от средновековен български манастир показват, че в миналото населението на селото е било християнско.

Църква „Св. Параскева“

Възстановената селска църква „Св. Параскева“ (единственият християнски храм в община Венец) е построена през 1935 г. Първият свещеник в новопостроената църква е Александър Попмихайлов, служил в периода 1935 – 1945 г. След него са свещенодействали Николай Атанасов (1945 – 1968), Йордан Найденов от с. Плиска (1968 – 1970), Дамян Драгоев от гр. Нови пазар (1970 – 1971) и Прокопий Павлов от гр. Шумен. През 1973 година се споменава свещеник Илия Павлов. Към 2016 г. енорийски свещеник на селото е протойерей Андрей Стефанов от гр. Нови пазар, който има почти фиктивни функции поради липсата на православни християни. През 2015 година храмът и прилежащото дворно място са изцяло възстановени. Построена е чешма с дарителски надпис. На 2 август 2015 г. Негово Високопреосвещенство Варненско-Великопреславския митрополит Йоан в съслужение с протойерей Андрей Стефанов отслужва чина „обновление на храм и полагане на антиминс“, с който храмът става пълноценно действащ. На 3 август 2015 г. министър-председателят на Република България Бойко Борисов, придружен от министри и други официални лица посещава новоосветената църква. Митрополит Йоан отслужва благодарствен молебен като поднася благодарствени грамоти икони за спомен на премиера и на лица, участвали във възстановяването на храма.

Културни и природни забележителности

В селото има действаща джамия, а недалеч от него се намират останките на български манстир от IX-XI век.