Направо към съдържанието

Щок (геология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Схема на щок

Щокът е грубо, цилиндрично, относително малко магмено тяло, пробило пътя си чрез разкъсване на лежащите отгоре скали и постепенното им раздробяване.[1] Названието идва от немската дума stock със значение „пръчка“, „ствол“.[2] Щокове с паралелни вертикални контакти се наричат хонолити, а тези с конусовидна форма – етнолити.[3] Формированието се отнася към типа на несъгласните интрузии, т.е. пресича пластовете на скалите, в които се вмества.[4]

Във вместващите скали първо проникват самостоятелни магмени жили, след това отделните фрагменти от тези скали се доразчупват и обгръщат от магмата, превръщайки се в по-едри или по-дребни ксенолити. Количеството на ксенолитите намалява с отдалечаването от горната част на тялото, размерите им стават все по-малки, а от взаимодействието с магмата формата им става все по-заоблена. Липсата на ксенолити в едно магмено тяло не означава, че щокът не е внедрен чрез блокирането на магмата, защото ксенолитите биха могли да потънат бързо в още течната магма, където да се разпаднат от частичното им топене. Главната причина за по-голямата или по-малка скорост на потъване е плътностият контраст между ксенолитите и магмата и техният размер.[1]

Щоковете се характеризират с наличието на множество апофизи.[5]

Щок при кратера Рамон в пустинята Негев, Израел
„Трите върха“ – Южен Тирол, Италия

Състав, форма и размери

[редактиране | редактиране на кода]

Щокът е образуван от различен материал, но предимно от интрузивни скали, от кисели до ултраосновни, формирани при застиване на магмата, отлагане на каменна сол и други.[2][6]

Има неправилна, капковидна, клиновидна или близка до цилиндричната форма, понякога леко удължена в план.[2][3][6] Пресича скалите, в които е вложен, и е изпъстрен със сложни издатини и разклонения.[7]

Размерите на щоковете са различни, но площта обикновено не надвишават 100 km2.[6] Размерът по дългата ос е от няколко километра, а по късата варира от няколко метра до няколко километра.[7] Отличава се от батолитите с по-малките си размери.[4]

В зависимост от условията на образуване щоковете се делят на:

Според състава си щоковете са два вида:[2]

  • Рудни – образуван при застиване на магмата и съдържащ много и различни видове руди
  • Солни – съставен от каменна сол

Примери за щокове има навсякъде по цялото земно кълбо – Шотландия, Алпите, Перу и много други. Според геолозите Христо Дабовски и Венелин Желев плутоните на Витоша и Плана в България са щокове от горнокредната епоха.[1] На 5 km югоизточно от град Провадия се експлоатира солен щок, внедрен в отслабената зона при пресичане на няколко разлома.[8]