Анна-Мария Унгарска
| Анна-Мария | ||
|---|---|---|
| царица на България | ||
| Съпруга на | Иван Асен II | |
| Родена | 1204 | |
| Унгария | ||
| Починала | 1237 | |
| България | ||
| Предшествана от | Анна | |
| Наследена от | Ирина Комнина | |
| Династия | Арпади | |
| Баща | Андраш II | |
| Майка | Гертруда от Мерания | |
Анна-Мария (1204-1237) е унгарска принцеса от рода на Арпадите и българска царица, съпруга на цар Иван Асен II. Тя е дъщеря на унгарския крал Андраш II (1205-1235) и Гертруда от Мерания.
[редактиране] Идване на престола
Бракът ѝ с Иван Асен бил политическа сделка. През 1218 нейният баща, унгарският крал, се връщал от неуспешен кръстоносен поход в Светите земи. Армията му била спряна на границата от Иван Асен II, който отказал свободното преминаване на кръстоносците през България. В крайна сметка било постигнато споразумение - войниците на краля можело да преминат свободно, ако Андраш II венчае една от седемте си дъщери за българския владетел. Освен това българският цар настоявал като зестра да получи областите Белград и Браничево, заграбени няколко години по-рано от унгарците. Притиснат от обстоятелствата, Андрей се съгласил с поставените му условия. Бракът обаче не можел да се осъществи бързо, тъй като Анна била римокатоличка, а Иван Асен - православен. Проблемът можел да бъде разрешен само с благословението на патриарха в Търново и на папата в Рим. Последният обаче не бил особено благосклонен към българите, тъй като само няколко години по-рано на практика унията с Рим била прекратена от цар Борил. Българският цар обаче силно се интересувал от този брак не само от сантиментални причини, но и от чисто политически - така българският престол се сродявал с унгарския и този на Латинската империя, което осигурявало на българите важно място в международните отношения.
С цел да помогне за разрешаване на проблема крал Андраш написал писмо до папа Хонорий II с молба да благослови брака. Към молбата било приложено и писмо на Иван Асен, в което той уверявал папата в най-искрените си чувства. Така политическите съображения надделели над верските и папата дал благословията си.
[редактиране] На българския престол
Самата сватба се състояла през януари 1221. Малко преди сватбата Анна била въведена в православието и си избрала името Мария. Тя прегърнала особено ревностно новата вяра - издигнала множество църкви и обители, присъствала редовно на богослужението. Предполага се, че специално за мощите на св Йоан Поливотски царицата наредила да бъде построена църквата „Св. апостоли Петър и Павел“. В своите писания патриарх Евтимий я нарича "благоверна царица, нова Теодора по вяра".
От брака на Анна-Мария и Иван Асен се родили:
- Елена, омъжена за Теодор II Ласкарис, никейски император
- Тамара,
- Коломан I Асен - бъдещ български цар /1241-1246/
- Петър, умира като бебе през 1237
Анна-Мария умира заедно с малкия Петър през 1237 от върлувалата по това време в Търново епидемия от чума и е погребана в Църквата "Свети Четиридесет мъченици" в град Велико Търново. Смъртта ѝ, както и бракът ѝ, послужили за сътворяване на поредната политическа комбинация от Иван Асен II. По това време той обсаждал заедно с латинците тракийската крепост Цурул. Тъй като виждал, че съюзът с латинците не му носи кой знае какви изгоди, царят обявил смъртта на царицата си за Божие наказание, защото изневерил на съюза си с Никейската империя. Незабавно снел обсадата, изгорил обсадните машини и се върнал в Търново, където възобновил нарушените договорености.