Битка при Халхин Гол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Битка при Халхин Гол
Конфликт: Съветско-японски погранични конфликти
Khalkhin Gol Soviet offensive 1939.jpg
Съветско настъпление при Халхин Гол
Период 11 май16 септември 1939 г.
Място Халхин Гол, Монголия
Резултат Решителна съветска и монголска победа
Воюващи страни
Flag of the Soviet Union (1923-1955).svg Съветски съюз
Flag of the People's Republic of Mongolia (1924-1940).svg Монголия
War flag of the Imperial Japanese Army.svg Япония
Flag of Manchukuo.svg Манджоугуо
Командири
Flag of the Soviet Union (1923-1955).svg Георгий Жуков War flag of the Imperial Japanese Army.svg Мичитаро Комацубара
Сили
57 000 38 000 (първоначално), 75 000 (с подкрепленията)
Жертви и загуби
Архивни данни:
Съветски: 7 974 убити
15 251 ранени
Монголски: 274
Твърдение на японското правителство:

8440 убити,
8 766 ранени
Съветско твърдение:
60 000 убити и ранени,
3 000 пленени

Битката при Халхин Гол (на монголски: Халхын голын байлдаан; на руски: бои при Халхин-Голе; на японски: ノモンハン事件, Номонхан джикен, „Номонхански индицент“) е решителното сражение от необявените Съветско-японски погранични конфликти, водено между Съветския съюз, Монголия и Японската империя през 1939 г.

Битката е наименувана на р. Халхин Гол, която минава през бойното поле. В Япония битката става известна като Номонхански инцидент по името на близко село на границата между Монголия и Манджоугуо. Битката е категорична победа за Съветската армия.

Предходни събития[редактиране | edit source]

След окупацията на Манджурия и Корея, Япония насочва военните си интереси към съветски територии, които граничат с тях. Първият значителен граничен инцидент между двете страни, битката при езерото Хасан, става в Приморския край през 1938 г. Сблъсъци между японските и съветските сили са често събитие по границата на Манджурия.

През 1939 г. Манджурия е марионетна държава на Япония, известна като Манджоугуо. Японците твърдят, че границата между Монголската народна република и Манджоугуо е Халкин Гол (река Халхин), вливаща се в езерото Блуир. Монголците и техните съветски съюзници обаче поддържат, че границата минава на 26 километра източно от реката, близо до с. Номонхан.

Основната окупационна армия в Манджоугуо е японската Квантунска армия, състояща се от някои от най-добрите японски подразделения през 1939 г. Западната граница обаче се охранява от новосформираната 23-та дивизия на Японската имперска армия под командването на ген. Мичитаро Комацубара, включваща няколко части на армията и граничната гвардия на Манджоугуо.

Съветските сили се състоят от 57-ми специален корпус, разположен напред от Трансбайкалския военен окръг, отговарящ за отбраната на границата между Сибир и Манджурия. Монголските войски включват главно кавалерийски части и части на леката артилерия, доказано ефективни и подвижни, но им липсва бронетехника и са с недостатъчна численост.

През 1939 г. японският кабинет изпраща инструкции на Квантунската армия да усили и укрепи границите на Манджоугуо с Монголия и Съветския съюз. Квантунската армия, която от дълго време е позиционирана в Манджурия, далеч от Японските острови, е придобила голяма степен на автономност и не се нуждае от разрешение от японското правителство, преди да пристъпи към агресивни действия срещу Съветите.

Действия от май, юни и юли[редактиране | edit source]

Японски войници прекосяват р. Халхин Гол

Инцидентът започва на 11 май 1939 г. Монголска кавалерийска част от около 70-90 човека навлиза в оспорваната зона в търсене на паша за конете. В този ден кавалерията на Манджоугуо напада монголците и ги отхвърля зад Халхин Гол. На следващия ден монголците се завръщат с по-голяма численост и манджурците не могат да ги изтикат.

Японски пилоти

На 14-ти подполк. Яозо Азума повежда разузнавателния полк на 23-та дивизия, подкрепен от 64-ти полк на същата дивизия под командването на полк. Такемицу Ягамата в територията и монголците се оттеглят. Съветски и монголски войски обаче се връщат в оспорвания район и силите на Азума отново се придвижват, за да ги изгонят. На 28 май съветските и монголските сили обкръжават и унищожават силите на Азума. Японците губят 8 офицери и 97 войници убити, 1 офицер и 33 войници ранени или общо загуби от 63%.

И двете страни започват да струпват сили в района: скоро Япония има 30 000 души в областта. Руснаците изпращат нов командир, ком.кор. Георгий Жуков, който пристига на 5 юни, водейки повече бронирани и моторизирани части в бойната зона. На 27 юни японците предприемат въздушно нападение. Японската втора въздушна бригада удря руската военновъздушна база Тамсак-Булак в Монголия. Японците спечелват това сражение, унищожавайки с 50% повече съветски самолети, отколкото загубват, но ударът е извършен от Квантунската армия без предварително разрешение от щаба на Имперската армия в Токио. Токио незабавно заповядва на военновъздушните сили да не провеждат повече удари.

Червената армия преди настъплението

През целия юни постъпват доклади за съветска и монголска активност от двете страни на реката близо до Номонхан и маломащабни атаки срещу изолирани манджурски части. В края на месеца командирът на японската 23-та дивизия ген.-л. Мичитаро Комацубара получава разрешение „да изгони нашествениците“. Японците планират удар в две направления. Три полка плюс част от четвърти, включващи три от 23-та дивизия – 71-ви и 72-ри пехотни полка, 26-ти полк на полк. Шиничиро Суми, зает от 7 дивизия, и един батальон от 64-ти пехотен полк, трябва да форсират Халкин Гол и да унищожат комунистическите сили на хълма Байнцаган на западния бряг на реката, след което да завият наляво и да напреднат на юг към моста Каватама. Второто направление на атаката е задача на отделението на Ясуока, състоящо се от 3-ти и 4-ти танков полк, плюс част от 64-ти полк, батальон от 28-ми пехотен полк, отделен от 7-ма дивизия, 24-ти инженерен полк и батальон от 13-ти полеви артилерийски батальон под общото командване на ген.-лт. Ясуока Масаоми. Тези сили трябва да нападнат съветските войски на западния бряг на Халхин Гол и северния бряг на р. Холстен. Двата японски удара трябва да се срещнат в съветския гръб, обкръжавайки руснаците.

Съветски брониран автомобил БА-10, унищожен по време на битката при Халхин Гол
Свален съветски самолет

Северната ударна група успява да прекоси Халхин Гол, изтиквайки руснаците от хълма Байнцаган и напредвайки на юг по западния бряг. Жуков обаче, възприемайки заплахата, заповядва контраатака с 450 танка и бронирани автомобила. Руските бронирани части, макар и неподкрепени от пехота, нападат японците от три страни и почти ги обкръжават. Японските сили, затруднени и от това, че имат само един понтонен мост над реката за доставки (повечето от мостовият им персонал е изпратен на юг във войната с Китай) са принудени да отстъпят, прекосявайки повторно реката на 5 юли. Междувременно отделението на Ясуока (южната ударна група) напада през нощта на 2 юли, придвижвайки се нощем, за да избегне съветската артилерия на височините на западния бряг на реката. Последва ожесточена битка, в която отделението на Ясуока губи почти половината си бронирани машини, но въпреки това не успява да пробие съветските сили на източния бряг и да достигне моста Каватама. След като съветска контраатака на 9 юли отхвърля назад изтощената част на Ясуока, тя е разпусната и Ясуока е освободен.

Двете армии продължават да водят схватки през следващите две седмици по четирикилометров фронт, минаващ по източния бряг на Халхин Гол до съединяването ѝ с р. Холстен. Жуков, чиято армия е на 750 км от базата си за снабдяване събира 2600 камиона за снабдяване на войските си, докато японците имат сериозни проблеми със снабдяването поради липса на подобен моторен транспорт. На 23 юли японците предприемат друга голямомащабна атака, изпращайки 64-ти и 72-ри полк срещу съветските сили, отбраняващи моста Каватама. Японски артилерийски части подкрепят атаката с масивен бараж, който изчерпва повече от половината от запасите им с муниции за два дни. Атаката постига известен прогрес, но не успява да пробие съветските линии и да достигне моста. Японците се оттеглят на 25 юли поради покачващите се жертви и изчерпващи се запаси с муниции. Те са претърпели загуби от над 5000 убити и ранени до този момент, но все още разполагат със 75 000 души и няколкостотин самолета. Битката преминава в патово положение.

Август: ударът на Жуков[редактиране | edit source]

Съветска карта на битката

Японците се прегрупират и планират трета голяма офанзива срещу Съветите на 24 август, но не получават тази възможност. Жуков е събрал значителни бронирани сили под формата на три танкови бригади (4-та, 6-та и 11-та) и две механизирани бригади (7-ма и 8-ма, които са части от бронирани коли с прикрепена пехотна поддръжка). Тези сили са разположени на лявото и дясното съветско крило. Общо Жуков разполага с три пехотни дивизии, две танкови дивизии, още две танкови бригади – общо 498 танка – две моторизирани пехотни дивизии и въздушно крило от около 250 изтребители и бомбардировачи за разгръщане срещу японците. Монголците се включват с две кавалерийски дивизии. За разлика от него Квантунската армия има само две лекобронирани дивизии в точката на атаката, изградени върху 23-та дивизия на ген. Мичитаро Комацубара, чийто щаб е в Хайлар, столица на Синян, на над 150 км от зоната на боевете. Японското разузнаване не успява да установи мащаба на съветското струпване и размаха на атаката, планирана от Жуков.

Съветски танкове прекосяват р. Халхин Гол

Жуков решава, че е време да се излезе от патовото положение. Той разгръща приблизително 50 000 съветски и монголски войници от 57-ми Специален корпус за отбрана на източния бряг на Халхин Гол, след което прекосява реката на 20 август, за да нападне елитните японски сили с три пехотни дивизии, съсредоточена артилерия, танкова бригада и най-добрите самолети от Съветските военновъздушни сили. След като японците са притиснати от напредващите централни съветски части, руските бронирани части обхождат фланговете и нападат японците откъм тила, отрязвайки комуникационните им линии, като преодоляват отчаяните японски контраатаки (един японски офицер вади меча си и повежда пеша атака срещу съветските танкове) и постигат класическо двустранно обкръжаване (клещовиден маньовър).

Пленени японски войници

Когато двете крила на атаката на Жуков се свързват при село Номонхан на 25 август, японската 23-та дивизия е попаднала в капан. На 26 август японската атака за освобождаване на 23-та дивизия се проваля. На 27 август 23-та дивизия се опитва да пробие обкръжението, но се проваля. Когато обградените войски отказват да се предадат, Жуков ги помита с артилерийски и въздушни атаки. Битката завършва на 31 август с пълното унищожение на японските сили. Останали японски части отстъпват на изток от с. Номонхан.

Докато Жуков завършва унищожението на 23-та дивизия на хиляди километри на запад стават големи събития. На следващия ден Хитлер започва своето нашествие в Полша и Втората световна война избухва в Европа.

Последици[редактиране | edit source]

Японски танк 95 Ха-Го, пленен от съветските войски след битката при Халхин Гол
Пленени японски оръдия

Оценките за жертвите значително се различават. Някои източници твърдят, че японците понасят 45 000 или повече убити, а руснаците поне 17 000 убити. Японците официално докладват 8440 убити и 8766 ранени, а руснаците първоначално обявяват 9284 общи загуби. Вероятно е данните, публикувани на времето, да са снижени с пропагандна цел. След отварянето на руските архиви историкът Григорий Кривошееев посочва 7974 убити и 15 251 ранени. Подобни проучвания за японските жертви още не са се появили.

Макар че сражението е слабо известно на запад, то има значими последици за протичането на Втората световна война. То може да се нарече първата решаваща битка на Втората световна война, защото предопределя, че двете сили на Оста, Германия и Япония, никога няма географски да свържат областите си на контрол през Русия. Поражението убеждава Имперския генерален щаб в Токио, че стратегията на Северната ударна група (фаворит на сухопътните сили) за завладяване на Сибир до езерото Байкал е несъстоятелна. Вместо това предпочитаната от военноморските сили Южна ударна група, която цели овладяване на ресурсите на Югоизточна Азия и особено на богатата на петрол и минерали Нидерландска Индия (днешна Индонезия) придобива предимство, което води до нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г. Японците никога вече не предприемат настъпление срещу СССР. През 1941 г. двете държави подписват споразумения, уважаващи границите на Монголия и Манджоугуо и обещавайки неутралитет една спрямо друга. Двете страни остават в мирни отношения до съветско нахлуване в Манджоугуо през август 1945 г., в последните седмици на войната.

Дмитрий Медведев на церемония за награждаване на ветерани от битката при Халхин Гол в Улан Батор, Монголия, 26 август 2009 г.

Това е първата победа на съветския генерал Георгий Жуков, за която той получава първото от четирите си отличия Герой на Съветския съюз и е повишен и преместен в Киевския окръг. Бойният опит, придобит при Халхин Гол, му помага в битката при Москва през декември 1941 г., където той предприема първата успешна контраофанзива срещу германското нашествие от 1941 г. Много части на Сибирската и други Трансуралски армии са част от тази атака и решението да се придвижат дивизии от Сибир на запад е подпомогнато от руския супершпионин Рихард Зорге в Токио, който информира Москва, че японците гледат на юг и не е вероятно да предприемат друго нападение срещу Сибир в непосредствено бъдеще. Година след като отбива германците при столицата, Жуков планира и изпълнява офанзивата на Червената армия в битката при Сталинград, използвайки тактика, много подобна на тази от Халхин Гол. Съветските войски държат врага притиснат в центъра, струпват масивни части в района, без това да бъде открито, и предприемат клещовидна атака по крилата, за да вкарат в капан вражеската армия. Подобна клещовидна атака е стара колкото битката при Кана, но Жуков има заслугата да установи точният момент и начин за извършването ѝ в такъв масивен и логистически предизвикателен мащаб.

Японците обаче не извършват значителни промени в тактическите си доктрини. Те продължават да подчертават смелостта на индивидуалния войник пред струпването на войски и броня. Проблемите, пред които са изправени при Халхин Гол, и най-вече липсата на бронирани машини, отново ще ги сполетят, когато американците и британците се възстановяват от първоначалните си поражения през 1941 г. и началото на 1942 г. и се обръщат към завладяване на Японската империя.

На Международния военен трибунал за Далечния изток 14 японци са обвинени, че „са започнали агресивна война ... срещу Монголската народна република в района на река Халхин Гол“ и че са водили война в нарушение на международното право“ срещу СССР. Кенчи Доихара, Хиранума Киичиро и Сеиширо Итагаки са осъдени по тези обвинения.

Монголският град Чоибалсан в Дорнодския аймаг, където се води битката, е местоположението на музея „Г. К. Жуков“, посветен на Жуков и битката от 1939 г. В Улан Батор също има музей „Г. К. Жуков“ с информация за битката.

Външни връзки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Khalkhin Gol“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.