Борис Елисеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За другия художник със същата фамилия вижте Борис Митов.

Борис Елисеев
български художник
Роден
Борис Елисеев Митов
Починал
24 януари 1978 г. (76 г.)
Ривър Едж, Ню Джърси, САЩ

Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияХудожествена академия в София
Направлениеживопис
Семейство
СъпругаАрлин Олдрич

Борис Елисеев Митов е български художник и учител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1901 г. в село Преколница, община Кюстендил. Завършва гимназия в Кюстендил, като по това време е привърженик на анархизма.[1] През 1919 – 20 г. заедно с Асен Василиев, Васил Евтимов, Иван Ненов и Кирил Цонев организират две изложби в Кюстендил. Завършва Художествената академия в София през 1925 г., специалност живопис.

Учител е в мъжката гимназия в Кюстендил (1925 – 26, 1930 – 33), Трън (1926 – 30) и София (1935 – 37). Член на дружеството „Съвременно изкуство“ и „Родно изкуство“, а от 1931 г. на „Дружество на новите художници“.

Специализира графика в Художествената академия във Варшава (1935 – 36) при проф. В. Скочилас. През 1938 г. организира в Ню Йорк изложба на 11 български художници (Илия Бешков, Борис Денев, Борис Елисеев, Иван Ненов, Бенчо Обрешков, Кирил Петров, Сирак Скитник, В. Стайков, Дечко Узунов, Стоян Венев и Васил Захариев). Участва в редица изложби в България, в Париж (1937), САЩ (1938) и др.

През 1937 г. сключва брак с американската художничка Арлин Олдрич и се установява в Ню Йорк. Рисува портрети, пейзажи и натюрморти. През 1977 г. организира в София ретроспективна изложба. В България се намират около 50 негови картини: 18 – в Националната художествена галерия в София, 10 – в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил, 2 – в Художествената галерия в Русе, 1 – в Художествената галерия в Сливен, 1 – в Националната художествена академия в София, а останалите са притежание на частни лица.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бъчварова, Свобода. По особено мъчителен начин... Том първи. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-473-8. с. 64.
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 213.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]