Броненосни крайцери тип „Ибуки“
| Броненосни крайцери тип „Ибуки“ 鞍馬型巡洋戦艦 | |
 Броненосният крайцер „Ибуки“ | |
| Флаг |  Япония |
|---|---|
| Клас и тип | Броненосни крайцери от типа „Ибуки“ |
| Следващ тип | Линейни крайцери тип „Конго“ |
| Предшестващ тип | Броненосни крайцери тип „Цукуба“ |
| Производител | Kure Naval Arsenal в Куре и др., Япония. |
| Построени | 2 |
| В строеж | 1906 г. – 1907 г. |
| В строй | 1909 г. – 1923 г. |
| Утилизирани | 2 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 14 871 t (нормална); 15 845 t (пълна) |
| Дължина | 147,8 m |
| Дължина между перпендикулярите | 137,2 m |
| Ширина | 23 m |
| Газене | 7,9 m |
| Броня | борд: 102 – 178 mm; палуба: 51 – 76 mm; кули ГК: 127 – 178 mm; кули СК: 152 mm; барбети: 127 – 178 mm; каземати: 127 mm; на бойната рубка: 203 mm |
| Задвижване | 2 парни турбини Curtis; 18 котела Miyahara 2 парни машини с тройно разширение; 28 котела Miyahara („Курама“) |
| Мощност | 28 977 к.с. 23 081 к.с. („Курама“) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 21,5 възела (~40 km/h) („Курама“ – 20,5 възела) |
| Далечина на плаване | 9000 морски мили Запас гориво: 2000 t въглища (макс.), 215 t нефт |
| Екипаж | 820 – 844 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2×2 305 mm; 4×2 203 mm; 14×1 120 mm; 2×1 или 4×1 76 mm |
| Торпедно въоръжение | 3×1 457 mm ТА |
| Броненосни крайцери тип „Ибуки“ в Общомедия | |
Ибуки (на японски: 鞍馬型巡洋戦艦) са серия броненосни крайцери на Японския имперски флот от началото на XX век. Името на главния кораб на проекта идва от планината Ибуки, на границата на префектура Шига и префектура Гифу, остров Хоншу. Те са развитие на броненосните крайцери от типа „Цукуба“. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Ибуки“ (на японски: 伊吹) и „Курама“ (на японски: 鞍馬). Проектът е преходен тип за японския флот между броненосните и линейните крайцери.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Типът „Ибуки“ е първоначално поръчан по време на руско-японската война, на 31 януари 1905 г., като типа „Цукуба“. Но преди началото на построяването им те са препроектирани за 8-дюймови (203-мм) оръдия в четири двуоръдейни кули вместо двенадесетте 6-дюймови (152-мм) оръдия. Това изисква по-голям корпус и увеличаване на мощността, за да имат същата скорост като на типа „Цукуба“.
Те са предназначени за бой в линия с броненосците, както това правят двата броненосни крайцера от типа „Касуга“ в битките в Жълто море и Цушима по време на руско-японската война. Появата на „Дредноут“, въоръжен с десет 12-дюймови (305-мм) оръдия и скорост 22 възела прави тези кораби стари преди да бъдат въведени в експлоатация. През 1912 година те са прекласифицирани като линейни крайцери.
Корабите имат обща дължина 147,8 м, дължина между перпендикулярите 137,2 м, ширина 23,0 м и газене при нормална водоизместимост 8,0 м. Те имат нормална водоизместимост 14 636 дълги тона (14 871 т), пълна – 15 595 дълги тона (15 845 т), което е примерно с 900 дълги тона (910 т) повече, отколкото на „Цукуба“[1]. Екипажът им наброява 845 офицера и матроса[2]. „Ибуки“ получава парна турбина, поради забавяне на доставката на оригиналната силова установка и като експеримент на флота, но това не се отразява на скоростта на кораба спрямо събратята му с парни машини.
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
На корабите са запазени четирите 305-мм/45 оръдия в двуоръдейни кули в носовата и кърмовата части като главен калибър от предходния проект. Оръдията имат ъгъл на възвишение 23°, ъгъл на снижаване −3°. Това им позволява да водят огън с бронебоен снаряд на 22 000 м. Оръдията стрелят с няколко типа снаряди с еднаквото тегло от 386 кг. Новото е, че те вече имат осем 203 mm оръдия в сдвоени кули, разположени по бордовете. Числото на 120 mm артилерия нараства до четиринадесет.
Представители на проекта и история на службата[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Заложен | Спуснат на вода | Влязъл в строй | История на службата |
|---|---|---|---|---|
| „Ибуки“ 伊吹 |
22 май 1907 | 21 октомври 1907 | 11 ноември 1911 | „Жертва“ на решенията на Вашингтонската конференция от 1922 г. и предаден за скрап на 20 септември 1923 година. |
| „Курама“ 鞍馬 |
май 1907 | 21 ноември 1907 | 1 ноември 1909 | „Жертва“ на решенията на Вашингтонската конференция от 1922 г. и предаден за скрап на 20 септември 1923 година. |
Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]
„Полулинеен полукрайцер“[3].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Itani, Lengerer & Rehm-Takahara, p. 54
- ↑ Jentschura, Jung & Mickel, p. 78
- ↑ Кофман В. Л. И тут пришёл Джек…. с. 22.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-907-3.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- IBUKI armoured cruisers (1909 – 1911) ((en))
- Броненосните крайцери на Япония ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Ибуки“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Ибуки““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||||||||||||||||
