Чиода (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Чиода“
千代田
Броненосният крайцер „Чиода“
След Руско-японската война с парадни флагове
Флаг Япония
Клас и типБроненосен крайцер
ПроизводителJ.&G. Thomson Ltd във Великобритания
Служба
Заложен4 декември 1888 г.
Спуснат на вода3 юни 1890 г.
Влиза в строй1 януари 1891 г.
Изведен от
експлоатация
потопен като кораб-мишена на 5 август 1927 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2438 t (нормална);
2478 t (пълна)
Дължина между перпендикулярите
94,49 m
Дължина по водолинията
94,5 m
Ширина12,95 m
Газене4,27 m
Броняна борда: (61 × 1,5 m):114 mm;
на палубата: 25 – 37
(по скосовете: 76) mm;
бойна рубка: 30 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение, 6 парни котли (от 1898 – 12 модел „Белвил“)
Мощност5600 к.с. (4234 kW)
Движител2 гребни винта
Скорост19 възела
21 възела (от 1898 г.)
(35 km/h)
Далечина на
плаване
4600 морски мили при 10 възела ход[1]
Екипаж350 души
Въоръжение
Артилерия10×1 120 mm (скорострелни);
14×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
3×1 356 mm ТА
Други2 картечници „Гатлинг“
„Чиода“ в Общомедия

Чиода (千代田 Тиода?) е японски броненосен крайцер от III клас, взел участие в руско-японската война. Първият броненосен крайцер на Японския флот. Името му съответства на района Тиода на град Токио, в който е разположен императорския дворец.

Построен е като замяна на изгубения без вест при прехода от Франция в Япония крайцер „Унеби“. Изначално е планирано да се въоръжи с 320 mm оръдия на „Кане“, но след това проектът е променен и получава скорострелни 120 mm оръдия.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан 1-ви ранг Араи Арицура (на японски: 新井 有貫) – от 10 януари 1890 г. до 11 април 1891 г.[2]
  • капитан 1-ви ранг Учида Масатоши (на японски: 内田正敏) от 26 февруари 1894 г. до 28 септември 1895 г.[3]
  • капитан 1-ви ранг Ито Цунешаку (на японски: 伊藤 常作) – от 28 септември 1895 г. до 15 май 1897 г.[3]
  • капитан 1-ви ранг Иноуе Тошио (на японски: 井上 敏夫) – от 1 май до 29 септември 1899 г.[4]
  • капитан 1-ви ранг Нарукава Хакару (на японски: 成川 揆) – от 29 септември 1899 г. до 7 юни 1900 г.[5]
  • капитан 1-ви ранг Мацумото Аринобу (на японски: 松本 有信) – от 7 юни 1900 г. до 4 февруари 1901 г.[6]
  • капитан 1-ви ранг Сакамото Хаджиме (на японски: 坂本一 (海軍軍人) – от 4 февруари до 1 октомври 1901 г.[6]
  • капитан 1-ви ранг Мори Ичибей (на японски: 毛利 一兵衛) – от 12 април до 7 юли 1903 г.[7]
  • капитан 2-ри ранг (от 26 септември 1903 г. – капитан 1-ви ранг) Мураками Какуичи (на английски: Murakami Kakuichi – от 7 юли 1903 г. до 12 януари 1905 г.[8]
  • капитан 1-ви ранг Цукияма Киотомо (Tsukiyama, Kiyotomo) – от 4 октомври 1906 г. до 2 май 1907 г.[8]
  • капитан 1-ви ранг Яманака Шибакичи (на японски: 山中柴吉) – от 25 септември 1908 г. до 10 март 1909 г.
  • капитан 1-ви ранг Ямаока Тойокадзу (на японски: 山岡豊一) – от 18 юни 1912 г. до 1 декември 1912 г.
  • капитан 1-ви ранг Шиманоучи Канта (на японски: 島内桓太) – от 23 август 1914 г. до 1 декември 1914 г.
  • капитан 1-ви ранг Комаки Сидзен (на японски: 小牧自然) – от 13 декември 1915 г. до 1 декември 1916 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чиода (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​