Букурещки договор (1916)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Букурещки договор.

Букурещкият договор от 1916 година е подписан между Румъния и Антанта на 27 август 1916 година в Букурещ.

След две години на внимателен неутралитет през 1916 година Румъния влиза във войната на страната на Антантата с цел да спечели Трансилвания, територия, управлявана от Унгария, но с равен брой румънци и унгарци и австрийци. Един от най-известните градове в Трансилвания е изграденият от Саксонски германци Сибиу.

До началото на 19 век модните националистически движения стават популярни сред румънците. Идеалът на държавата и създаването на румънска нация постепенно се развиват. С упадъка на Османската империя княжествата Влахия и Молдова се обединяват в Кралство Румъния през 1881 година.

На идеологическо ниво румънските историци доказват исторически връзки на днешните румънци първо с римските заселници, а после и с Дакия две хиляди години назад в историята. Римляните са изгонвали престъпниците извън пределите на империята в района на блатистата Долнодунавска низина. Румънското културно наследство е изкуствено отдалечено от преобладаващия си български характер и латинизирано през 2-рата половина на 19 век, поради страха Влашко да стане руска провинция. Трансилвания е владявана първо от Аварския хаганат, Хан Крум включва областта в пределите на България през 804 г., а след 1018 г. става част от Унгария. Унгарците са мнозинство в областта до 18 век, когато влашки преселници преминават Карпарите и се заселват в културно и икономически развитата Австрийска провинция. До 1918 г. в Трансилвания не е имало национално-освободително движение на румънците, защото Румъния е била значително по-бедна и изостанала от Австро-Унгарската провинция. Но по решение на Антаната Трасилвания е балканизирана и дадена на Румъния.

Според договора Румъния трябва да атакува Австро-Унгария от юг. В замяна французите ще дадат повечето от територията на Трансилвания на Румъния след войната. Румъния обявява война на 27 август и насочва три армии с 440 000 души, които същата нощ пресичат южните Карпати.

Настъплението на румънската армия е лесно като Австро-Унгария не може да осигури големи войски по румънската граница. Към средата на септември обаче атаката спира, а българо-германските войски започват маневри, заплашвайки румънците от юг.

В края на октомври румънската армия е отблъсната от Трансилвания с помощта на германски подкрепления, пристигнали там, за да подкрепят частите на Австро-Унгария. В края на 1916 година столицата Букурещ пада, правителството избягва в Яш, а Влахия преминава под контрола на Централните сили. Жертвите на кампанията са приблизително 100 000 души (мъртви) за Румъния. Румъния е разгромена и подписва мирен договор с централните сили, според който предава цяла Добруджа на България и е направена корекция на границата по Карпатите в полза на Австро-Унгария. Трианонския договор анулира предишния мирен договор и узаконява грабежа на Трансилвания, населена с над 3 милиона унгарци и австрийци.

Включването на Румъния във войната на страната на Антантата принуждава българите да формират Трета армия начело с генерал Стефан Тошев и да прехвърлят военни сили на север. На 1 септември България обявява война на Румъния и до 7 септември се водят кръвопролитни боеве в Добруджа, известни като Добричката епопея. Българските войски разгромяват руско-сръбско-румънските войски след това и при Тутракан и Кубадин. По заповед на фелдмаршал Аугуст фон Макензен две български дивизии форсират Дунав и със съюзниците си влизат в Букурещ.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Treaty of Bucharest, 1916“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.