Бучинци
| Бучинци Бучинци | |
| — село — | |
 Бучинци и езерцето | |
  Бучинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Белимбегово |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 360 m |
| Население | 226 души (2002) |
| Пощенски код | 1042 |
| МПС код | SK |
| Бучинци в Общомедия | |
Бучинци (на македонска литературна норма: Бучинци) е село в община Белимбегово (Илинден), Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в крайната източната част на Скопската котловина, в подножието на Скопска Църна гора.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Света Троица“ в селото е строена през XVII век. В края на XIX век Бучинци е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бучинци живеят 160 българи християни.[1]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бучинци има 120 българи екзархисти.[2]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция. Жестоко изтезавани са Пано Трайков, Георги Атанасов, Денко Спасов, Милан Стоянов, Ване Спасов, Стоян Георгиев, Спасо Стоянов и брат му Петко Стоянов, Трипун Здравков, Мане Трипунов, Димче Иванов, Величко Аесков, Трипун Панев, Блаже Здравков.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Бучинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бучинци (Bučinci) като село с неясен етнически състав.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 226 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 226 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бучинци
Ангел Митев Зарков, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен.[7] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 596
| ||||||||||||||
