Володя Стоянов
| Володя Стоянов | |
| български композитор, текстописец и изпълнител | |
 30 май 2019 г. | |
| Роден |
3 декември 1960 г.
|
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Стил | фолклор, попфолк, рок, инти-фолк |
| Инструменти | акустична китара |
| Глас | лиричен баритон |
| Активност | от 1979 г. |
| Лейбъл | Unison stars, Ара Аудио-видео |
| Свързани изпълнители | Граничар, ПАН, Щуро маке |
Володя Георгиев Стоянов – Войводата е български композитор, текстописец и изпълнител на народни песни от Македонската фолклорна област. Музикалната си кариера започва като рок-изпълнител. През 90-те години на XX век решава да популяризира българския фолклор по нов, по-съвременен начин, създавайки авторски песни, в които включва рок звучене. Има редица международни участия – САЩ, Канада, Италия, Германия, Гърция, Украйна, Сърбия, Северна Македония. Съпродуцент и продуцент е на издадените 16 албума с авторски песни.
Творчеството на автора е защитено в Патентното ведомство на България с регистрирана марка „Володя Стоянов – Войводата“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Володя Стоянов – Войводата е роден на 3 декември 1960 г. в Петрич. Семейството му е бежанско от Егейска Македония, заселило се в България по време на Първата световна война,[1] най-напред в Елхово, Ямболско, после в Белово, а накрая в Петрич.[2] Дядо му Стоян Темелков е от село Мътница, Валовищко.[3] Баба му Божия била най-музикалната от сродниците, именно тя настоява бащата на Володя да му купи първата китара (1972).[2]
Започва да пее от тригодишна възраст. През 1979, когато е в казармата, става вокалист на рок-група „Граничар“. С негови авторски песни бандата печели първо място в националния фестивал под егидата на МВР. След казармата кандидатства в Естрадния отдел на Държавната консерватория. По същото време, заедно със свои съмишленици, създават група „ПАН“ и той става неин вокалист. Групата изпълнява кавър версии на Deep Purple, Whitesnake, Адриано Челентано, Дейвид Ковърдейл, гръцки песни на Казандзидис, Митропанос, Даларас, Маргаритис, хърватска естрада на Крунослав Слабиница, сръбска естрада на Мишо Ковач, Оливер Драгоевич, македонски песни от Никола Бадев, Васка Илиева, Александър Сариевски, българска естрада, рок, шлагери и много други. Огромният и разнообразен репертоар от песни му дава възможност да стои стабилно на музикалния пазар. С голям успех пее цяла година (1990) в бивша Югославия, заедно с група „Сандански“.
През 90-те години решава да популяризира българския фолклор по нов, по-съвременен начин. Създава т.нар. течение във фолклора „инти-фолк“ (интелигентен фолк) и издава 2 албума с авторски песни в този жанр, включвайки рок-елементи. През 1993 г. написва музиката на емблематичната си песен „Мера според мера“, по текст на П. К. Яворов – неизменен хит и до днес, песните „Два гълъба, двама сина“, „Чаша вино“ и др. През лятото на 1995 г., заедно със Стоян Джамбазов – Джемби и Здравко Георгиев сформира фолклорната група „Щуро маке“, с която записва повечето си авторски песни – „Пет века“ (1999), „Старият бунар“ (2001), „Син ти иде, Македонийо“ (2003), „Изгоро моя, небесна“ (2005), „Мандолина свире, сърце кине“, „Без любов не се живее“ (2007) и много други, класика в новата българска музика. Гордее се, че работи с най-добрата група за македонска музика. През 1997 година със създаването на албума за войводи и комити „Мера според мера“ извежда македонската песен от булото на мрака.
Носител е на награди за авторска песен и за естрадна песен. През 2007, 2008 и 2009 г. е носител на наградата „Изпълнител на годината“. Като съпродуцент и продуцент издава 14 албума с авторски песни. Издава автобиографична книга „Животворник“, в която събира нотирано цялото си творчество. Освен участия в България, Володя Стоянов – Войводата има и редица международни участия в САЩ (Ню Йорк, Чикаго, Лас Вегас, Сан Франциско, Маями, Атланта), Канада, Италия, Германия, Гърция, Украйна, Сърбия, Северна Македония.
На 28 октомври 2022 година на тържествено заседание на Общински съвет - Петрич Володя Стоянов, заедно с още шест видни петричани е удостоен със званието Почетен гражданин на Петрич.[4]
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
- Далавера (1994)
- Пирамиди, фараони (1995)
- Най-доброто (1996)
- Мера според мера (1997)
- Земи огън, запали ме (1998)
- Пет века (1999)
- Македонски легенди (2000)
- Старият бунар (2001)
- Илинден – 1903 (2003)
- Антология I и II (2005)
- Без любов не се живее (2008)
- Антология III и IV (2010)
- Антология V и VI (2014)
Музикални изяви[редактиране | редактиране на кода]
- Концерт „Фолк магия“ – изп. „Ако умрам ил загинам“, „Мера според мера“, „Два гълъба, двама сина“ и „Айде, прошета се, Ленче“
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- 1980 г. – Национален фестивал под егидата на МВР – I награда за три авторски песни;
- 1994 г. – Конкурс за естрадна песен – Слънчев бряг – I награда;
- 1999 г. – „Пирин фолк“ – награда на ВМРО;
- 2000 г. – Приз за осъществяване на приемственост между автентичен и попфолк;
- 2001 г. – „Пирин фолк“ – Сандански – Първа награда на журито и на публиката;
- 2002 г. – Награда на публиката „Гоце фест“ в Скопие;
- 2007 г. – Изпълнител на годината – жанр „Фолклор“ на Първите годишни музикални награди на ФЕН TV;
- 2008 г. – Изпълнител на годината – жанр „Фолклор“ на Вторите годишни музикални награди на ФЕН TV;
- 2009 г. – Изпълнител на годината – жанр „Фолклор“ на Третите годишни музикални награди на ФЕН TV.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кратка биография, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304231304/http://signal.bg/view_people.php?people_id=81&tab=home&tab=bio, посетен на 13 септември 2013
- ↑ а б Чапански, Николай. Кой кой е в българската народна музика. Пловдив, Хоризонт прес, 2013. с. 85.
- ↑ Караджова, Юлия. Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога! // bezgranitsi.bg. 29 септември 2020.
- ↑ На празнична сесия: 7 видни петричани получиха званието „Почетен гражданин“.
