Връбница (Окръг Булчиза)
Вижте пояснителната страница за други значения на Връбница.
| Връбница Vërnicë/Vërnica |
|
| Местоположение | |
|---|---|
 Връбница
Разположение в Албания
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Дебър |
| Окръг | Булчиза |
| Община | Требища |
| Географска област | Голо бърдо |
| Население | ? (?) |
| Надм. височина | 826 m |
Връбница или Върбница или Върмица или Вормица (на албански: Vërnicë или Vërnica, Върница) е село в Република Албания в община Требища, окръг Булчиза (Булчица), административна област Дебър. Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо и е населено основно с хора с българско или македонско национално съзнание.
Съдържание |
[редактиране] История
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Върбница (Verbnitza) е посочено като село с 30 домакинства с 97 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Върбница живеят 300 души българи християни.[2]
По данни на Екзархията в края на 19 век във Върбица има 37 православни къщи със 196 души жители българи.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Върбница (Varbnitza) има 256 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]
Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година нарича Връбница „чисто българско село“.[5] Според статистика на вестника в 1911 година в Върницаима 32 български екзархийски къщи.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Връбница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След войната селото попада в Албания. В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Връбница е отбелязано като село с 42 къщи, всички от които православни българи - единственото запазено изцяло православно село в Голо бърдо.[8]
[редактиране] Личности
- Родени във Връбница
Блаже Лазаров (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[9]- Устабаши Георги (Герге) Стоянов, настоятел на българския параклис в Солун в 1873 година[10]
- Косто Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, зидар, основно образование, 3 рота на 1 дебърска дружина[11]
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.172-173.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.261.
- ↑ Българите в Албания I част
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.152-153.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.400.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 647 - 648.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.30.
|
|||||
| Села от Голо бърдо в Албания |  |
||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
Борово | Връбница | Вичища | Гиновец | Голевища | Големо Острени | Забзун | Заборе | Извири | Камен | Кление | Койовец | Ладомерица | Лешничани | Мало Острени | Оржаново | Пасинки | Радоеща | Себища | Смолник | Стеблево | Требища | Тръбчанище | Тучепи
|
|||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
