Голям александър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голям александър
Alexandrine Parakeet (Psittacula eupatria) pair -2pc.jpg
и голям александър
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Psittaciformes Папагалоподобни
надсемейство: Psittacoidea Същински папагали
семейство: Psittaculidae
подсемейство: Psittaculinae
триб: Psittaculini
род: Psittacula Огърлични папагали
вид: P. eupatria Голям александър
Научно наименование
Уикивидове Psittacula eupatria
(Linnaeus, 1766)
Разпространение
Psittacula eupatria range map.png

Големият александър (Psittacula eupatria) е член на разред Папагалоподобни (Psittaciformes) и на семейство Psittaculidae. Видът е наречен на Александър Велики, за който се смята, че е донесъл голям брой екземпляри от вида от региона Пунджаб в много европейски и средиземноморски региони и страни, където са били смятани за ценни притежания на благородници и кралски особи.[2]

Видът се е натурализирал в множество европейски държави, особено в Германия, южна Англия, Белгия, Гърция, западна Турция и Нидерландия, където живее наред с ята от натурализирани папагали от вида Крамеров папагал (Psittacula krameri).

Физическо описание[редактиране | edit source]

Мъжки
Мъжки
Женска

Видът достига до 58 cm, крилата достигат средно 18.9–21.5 cm а опашката -- 21.5-35.5 cm. Възрастните индивиди обичайно тежат между 200 и 300 g.[3][4] Като цяло оперението е зелено със синьо-сив отблясък по бузите и тила, особено при мъжките. Коремът е жълтозелен, горната част на средните опашни пера са синкаво-зелени, външните опашни пера са целени, докато перата под опашката са изцяло жълти. Всички папагали от вида голям александър (без значение от възрастта, пола или принадлежността към определен подвид), има червеникаво-кафяво петно в горния край на крилете (на рамената). Горната и долната части на клюна са червени с жълто накрая. Ирисите на възрастните са жълтеникаво-бели и околоочните пръстени са светлосиви. Краката са сиви, с изключение на подвида P. e. siamensis (обитаващ Лаос или Сиам), при който са жълтеникаво-сиви.

С напредване на възрастта (след третата година нататък) видът проявява полов диморфизъм. Незрелите индивиди и от двата пола приличат на възрастните женски, но са с по-убити цветове. Възрастните мъжки винаги се характеризират с черен пръстен на врата и голяма розова ивица на тила. Мъжките често имат тясна синьосива ивица над яркорозовата ивица на тила. Възрастните женски често имат пръстен на врата в цвят, вариращ от светло до тъмно сиво, и никога на това място нямат черни пера. Младите добиват оперението на възрастни на възраст между 18 и 30 месеца, но в някои случаи могат да го добият и на 12 месеца, а в други да останат с младежкото си оперение дори и на 36 месеца. В резултат на това, може да е трудно със сигурност да се определи пола на големия александър до навършване на тригодишна възраст.

Младите мъжки могат да бъдат идентифицирани в момента, в който поникнат черните пера на техните вратни пръстени и/или розовите пера на тилните им ивици. Възрастните индивиди, които нямат нито черни пера на врата, нито розови пера на тила, обикновено се оказват женски.

Таксономия[редактиране | edit source]

На база географското разпространение, са идентифицирани следните подвидове, много от които алопатрични:

Размножаване в природата[редактиране | edit source]

Размножителният сезон на големия александър в естественото му местообитание трае от ноевмри до април. Обичайно в едно люпило има 2–4 яйца с размери около 34.0 x 26.9 mm. Средният инкубационен период е 28 дни, като обикновено започва със снасянето на второто яйце. Пиленцата се оперушинват около седмата си седмица. До около третата седмица родителите се грижат за тях и ги учат, между третия и четвъртия месец вече стават самостоятелни.

В Пакистан видът е критично застрашен, особено в провинция Пунджаб. Причините са основно редуциране на хабитата (изсичане на стари дървета) и прекомерно бракониерство за диви млади индивиди. Пазарното търсене за папагали от вида е довело до драстично намаляване на популацията от вида. Въпреки че продажбата им в Пакистан е официално забранена, могат да бъдат открити в свободна продажба.

Хранене[редактиране | edit source]

В природата видът се храни със семена, ядки, едри и дребни плодове, цветни пъпки, цветове и нектар. Видът причинява значителни вреди на плодните градини, зърнените култури и посевите от ориз и царевица.

В изкуствени условия е необходим пресен микс (със или без изсушени плодове и/или зеленчуци) от разнообразни семена, зърна и ядки, които представляват типичната му диета и в природата.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Psittacula eupatria'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  2. Campbell-Johnston, Rachell. A squawk on the wild side. // The Times. 2007-02-13. Посетен на 16 January 2013.
  3. Ali, S.. The Book of Indian Birds. Bombay, Bombay Natural History Society, 1998. ISBN 978-0-19-562167-9.
  4. Handbook of the Birds of the World. Barcelona, Lynx Edicions, 1996. ISBN 84-87334-20-2.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alexandrine Parakeet“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.