Десет малки негърчета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Десет малки негърчета
Ten Little Niggers
Други имена Ten Little Indians, And Then There Were None
Оригинален език английски
Автор Агата Кристи
Първо издание 1939 г.
Великобритания
Издателство Collins Crime Club
Жанр криминален
Вид роман
Предходна Убийство за Коледа
Следваща Да се убива е лесно

Десет малки негърчета (на английски Ten Little Niggers, по-късно And Then There Were None и Ten Little Indians) е криминален роман написан от Агата Кристи, публикуван във Великобритания на 6 ноември 1939. В него се разказва за десет души, извършили убийства, но измъкнали се от наказание по един или друг начин. Те биват изиграни и всички умират на малък остров. Въпреки че гостите мислят, че са единствените хора на острова, един по един биват мистериозно убити следвайки текста на детска песничка. Това е най-продавания роман на Агата Кристи с продадени над 100 милиона копия до ден днешен, правейки го най-продавания криминален роман в света и седма най-популярна книга на всички времена. Десет малки негърчета бива адаптиран в пиеси, филми и видео игра.

Съдържание[редактиране | edit source]

Осем души от различни социални класи биват поканени в имение намиращо се на Негърския остров, който е базиран на съществуващия остров Бърг намиращ се до брега на Девън от Мистър и Мисис У. Н. Оуен. При пристигането си те разбират от прислужникът и жена му, Томан и Етъл Роджърс, че техните домакини отсъстват в момента. Всеки един от гостите открива в стаята си копие на детската песничка „Десет малки негърчета” висящо на стената.

„Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.

Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.

Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното — ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега – такава му била съдбата.

Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.”

По време на вечерята, гостите забелязват фигурки на десет малки негърчета на масата в трапезарията. По-късно докато вечерят, глас от грамофонна плоча съобщава на десетимата, че всеки един е виновен за убийство. Всички гости признават съзнаването и в някои случаи замесеността им в смъртта на споменатите хора, както и отричат какъвто и да е бил умисъл или закононарушение.

Гостите осъзнават, че всички са били изиграни в пристигането си на острова, но и не могат да го напуснат след като лодката, която редовно доставя припаси не пристига. Те биват убити един по един, като всяка смърт е паралелна с куплет от детската песничка. По една от десетте фигурки на малки негърчета бива премахване след всяко убийство.

Първи умира Антъни Марстън, който е отровен с калиев цианид (задави се едното, сега са девет те). Същата вечер Томас Роджърс забелязва че една от фиругките на негърчета липсва. На следващата сутрин мисис Роджърс не се събужда вследствие на получена фатална доза – сънотворно (хлоралхидрат) (заспа едното непробудно и вече осем бяха). На обед Макартър, който преди това предрича, че няма да никога няма да напусне острова жив е намерен мъртъв след удар в задната част на главата, когато доктор Армстронг го вика за обяд (едното там остана и върнаха се седем). Поради разстрастващата се паника оцелелите претърсват острова за убиеца и възможни скривалища, но не откриват нищо. Съдия Уоргрейв се провъзглася за лидер на групата; той твърди, че един от тях е убиецът и играе садистична игра с тях. Пример за изкривения хумор на убиеца е че всички с изключение на Уоргрейв и Марстън биват поканени да дойдат на острова от мистър и мисис У. Н. Оуен (игра на думи от "Анонимен").

Следващата сутрин Роджърс липсва и те забелязват, че още една фиругка на негърче отсъства. Роджърс скоро бива намерен мъртъв в малката пералня зад къщата. В главата му е забита брадва (съсече се едното, остана без глава) . По-късно същия ден Емили Брент остава сама в трапезарията и умира от инжекция калиев цианид – белегът от инжекция на врата и е алюзия на ужилването от пчела (жилна го пчела едното — ето ти ги пет). Иглата от спринцовката е намерена изхвърлена през прозореца заедно със счупена фигурка на негърче. Петте оцелели – д-р Армстронг, Съдия Уоргрейв, Филип Ломбард, Вера Клейторн и бившият инспектор Блор – стават все по-изплашени. Уоргрейв решава, че всичко на острова, което може да бъде използвано като оръжие трябва да бъде заключено включително неговите приспивателни хапчета и медицинското оборудване на Армстронг; Ломбард потвърждава, че носи револвер на острова и че в момента липсва. Те решават да седат в големия салон като само един има право да напуска стаята и другите четири го чакат да се върне. Теоритично те би трябвало да се в безопасност по този начин. Вера се качва в стаята си и открива висяща от тавана сплитка морски водорасли; писъците и привличат Блор, Ломбард и Армстронг, които се втурват за да окажат помощ. Когато се връщат в големия салон, те откриват Уоргрейв загърнат с червена мантия и носещ съдийска перука на главата (едното стана съдия и четири са вече); Армстронг потвърждава смъртта му.

Същата вечер, Блор чува някой промъкващ се в къщата. Той и Ломбард претърсват остаалите стаи и откриват, че Армстронг липсва. Те решават, че той е убиецът. Вера, Блор и Ломбард, чийто револвер му бива върнат, решават че е най-добре да излязат навън до заранта. Когато гладът на Блор го кара да отиде в къщата, той не се завръща; Вера и Филип започват да го търсят и впоследствие го откриват мъртъв върху каменната настилка на изочната тераса, с размазан череп, обезобразен от едър часовник, който преди това е бил монтиран в мраморна фигура на мечка (мечокът смачка там едно, та две са най-накрая). Те предполагат, че Армстронг е извършил убийството и продължават да ходят заедно по брега. Вера и Филип намират тялото на Армстронг заклещено между скалите, изхвълено от прилива (заплесна се едно и три са само те). Тогава те осъзнават, че те са единствените двама останали на острова. Въпреки че нито един от тях не би могъл да убие инспекторът, тяхното взаимно подозрение ги довежда до точка на пречупване и всеки един от тях предполага, че другия е убиецът. Когато изваждат тялото на Армстронг от водата, Вера отмъква револвера на Ломбард и го убива на брега (едно издъхна на брега – такава му била съдбата). Вера се връща в стаята си (моментално помисляйки че последния куплет от песента е „Ожени се и ето вече, че няма ни едно” заради нуждата и от Хуго) откривайки въже с примка и стол под него. Полудявайки (или под „хипотетичното въздействие на обстановката”) от изживяното, Вера надява примката, рита стола и се обесва завършвайки последния куплет от песничката (обеси се и ето вече, че няма ни едно).

Епилог[редактиране | edit source]

Епилогът се състои от разговор между инспектор Мейн, водещ разследването на случая, и помощник-комисар в Скотланд Ярд. Човекът извършил необходимите приготовления за У. Н. Оуен (вкл. купуването на Негърския остров) е Айзък Морис, съмнителен посредник познат с това че ефикасно прикрива следите си когато прави бизнес. Той не успява да каже нищо на полицията; умира от свръхдоза ден преди групата да отплава. По време на убийствата и веднага след това, никой не пристигал на, или напускал острова заради лошото време, издигайки възможността мистър Оуен да е неидентифициран човек, който е причинил убийствата и е останал незабелязан от гостите.

Полицията заключава чрез медицинските доказателства и дневниците на загиналите, че Блор, Армстронг, Ломбард и Вера определено са последните които са умрели. Блор не би могъл да умре последен, тъй като часовникът е пуснат върху него отгоре и той не би могъл да причини сам смъртта си по този начин. Армстронг също не би могъл да бъде последен, защото тялото му бива влачено от някого. Ломбард също отпада от подозрение, тъй като бива застрелян на брега, а револвера е намерен в коридора до стаята на Уоргрейв. Това оставя Вера, чиито отпечатъци са намерени на пистолета, и от чиято стая бива бутнат часовникът върху Блор; въпреки това столът който тя рита настрани когато си поставя примката на врата е намерен до стената, вън от обсега и.

Накрая, въпреки че един от гостите трябва да е убиецът, нито един от тях не би могъл да извърши убийствата, оставяйки инспекторите объркани. Странно не бива обърнато никакво внимание на ритмичната улика, която се намира в спалнята на всеки един гост.

Послепис[редактиране | edit source]

Капитана на риболовния кораб „Ема Джейн” намира бутилка с писмо. Изпраща го на Скотланд Ярд, които го разпознават като самопризнание на загиналия съдия Уоргрейв. В разказа си Уоргрейв разкрива че е страдал от садистичен темперамент още от дете, когато си е правил опити с оси и други градински насекоми. Въпреки това у него се развива склонност противоречаща на предната: силен стремеж към справедливост. Заради това той става съдия, определя смъртна присъда във всички случаи, в които вярва, че обвиняемият човек е виновен. Също така той споделя, че му доставя изключително удоволствие да наблюдава окаяните престъпници, които се гърчат на подсъдимата скамейка. Незадоволен, Уоргрейв чувства дълбоко желание да извърши убийство със собствените си ръце. След като открива, че е неизлечимо болен, решава да извърши точно това, като наема „Негърският остров” и примами девет души: всеки един от тях причинител на смърт и избягал от правосъдието. Тогава ги убива един по един, разкривайки душевното изтезание, което всеки един оцелял изпитва при мисълта за наближаващата го съдба. В писмото, Уоргрейв твърди, че опитът му като съдия го е направил способен да разпознава виновниците по техните реакции.

Убивайки първите пет гости по начинът описан по-горе, Уоргрейв си намира помощник – Армстронг. Съдията убеждава доктора да преправят смъртта му под предтескт, че това ще обърка истинският убиец. По-късно, след срещата им, Уоргрейв избутва Армстронг от скалата в морето, давайки си предимството да оркестрира останалите убийства без подозрение. Последната жертва, Вера се обесва докато Уоргрейв я гледа скрит в гардероба в спалнята и. След което поставя столът до стената. След това пише самопризнанието си, слага го в бутилка и я хвърля в морето.

Уоргрейв завършва самопризнанието си като заявява, че планира да се застреля, но жадува за посмъртно признание за брилянтния му план. Той отбелязва, че дори писмото да не бъде открито има три улики, които водят до убиецът: На полицията е известно, че Едуард Ситън (човекът за чието убийство е обвинен Уоргрейв в грамофонната плоча) наистина е виновен (фактът е обявен по време на разследването); това колкото и парадоксално води до това, че Уоргрейв единствен от гостите не е убиец.

Второто указание се съдържа в седмия стих на песничката, която подксазва, че Армстронг благодарение на своята разсеяност и несъобразителност бива убит. Уоргрейв е единствения от останалите гости на когото Армстронг би имал доверие.

Когато двамата с Армстронг фалшифицират смъртта му, Уоргрейв рисува малък червен знак на челото си за да изглежда като застрелян. Знакът прилича на белегът на Каин.

Тогава Уоргрейв описва начинът по който ще се застреля: с увити в носна кърпа пръсти ще натисне спусъкът. Изтеглен от ластика револверът ще отскочи към вратата; като се блъсне в дръжката, ще се изхлузи от ластика и ще падне. Освободеният ластик ще се върне и ще увисне най-невинно на очилата. Една кърпичка на пода не би трябвало да привлече ничие внимание. Уоргрейв ще бъде немерен прострелян в главата, което няма да противоречи на записките направени от жертвите. Когато бъдат открити телата на гостите, ще е невъзможно да се установи точния час на смъртта. Хората пристигнали на Негърския остров ще намерят на десет души и една неразрешима загадка.

Герои[редактиране | edit source]

Следващите детайли са за героите от оригиналният роман. Филмовите и театрални адаптации често променят имената и историите на героите, например съдия Уоргрейв бива преименуван на Кенън и Ломбард бива обвинен за смъртта на бременната си приятелка.

„Десетте малки негърчета”[редактиране | edit source]

Антъни Марстън е добре изглеждащ мъж с пропорционално тяло, чуплива коса и сини очи открояващи се на загорялото лице. Той е роден в заможно семейство. Блъска и убива две деца, не чувствайки никаква отговорност.
Мисис Етъл Роджърс, готвачка и съпруга на мистър Роджърс. Тя е описана като бледолика, призрачна жена с лъжливи светли очи. Въпреки нейната порядъчност и работоспосбност тя помага на деспотичния си съпруг Томас в убийството на възрастна господарка. Те спират да и дават лекарството с цел да наследят парите и.
Генрал Джон Гордън Макартър, пенсиониран герой от първата Световна война, който е изпратил любовника на съпругата си Артър Ричмънд (също войник) към смъртта му, назначавайки го на „самоубийствена” мисия.
Мистър Томас Роджърс, главен прислужник и съпруг на Мисис Роджър. Той е един от първите хора стъпили на острова, много добър работник въпреки възрастта си. Убива възрастна работодателка с помощта на съпругата си като спира лекарствата на жената с цел да наследи парите и.
Емили Брент е възрастна жена с непоклатими принципи, която използва Библията, за да оправдае нейната неспособност да покаже състрадание или разбиране към другите. Тя уволнява нейната лоялна домашна прислужница, Беатрис Тейлър, като наказание за безбрачната и бременност. В резултат на това Беатрис, която също така е отхвърлена от семейството си остава бездомна. Това води и до самоубийството и – хвърляне в река и удавяне.
Лорън Уоргрейв, пенсиониран съдия, познат заради щедрото си раздаване на смъртни присъди. Той е обвинен в убийството на Едуард Ситън, въпреки че има съмнения относно вината му по време на процеса.
Доктор Едуард Армстронг, хирург от Харли Стрийт, обвинен в убийството на пациент заради това че оперира под влиянието на алкохол.
Уилям Блор, бивш полицейски инспектор, сега частен детектив, е обвинен за убийството на невинен човек, Джеймс Ландор, осъден на доживотен затвор като изкупителна жертва след като Блор бива подкупен. Мъжът умира в затвора по-късно.
Филип Ломбард, войник на съдбата. Пристига на островът със зареден револвер. Ломбард е обвинен за смъртта на местно африканско племе. Говори се че е откраднал храната им и по този начин ги е оставил да умрат от глад.
Вера Клейторн, млада учителка, секретарка, бивша възпитателка, която работи главно като секретарка след последната и работа като възпитателка завършила със смърт. Тя оставя младия Сирил Хамилтън да плува в морето и да се удави за да може неговия чичо Хуго Хамилтън да наследи парите му и да се ожени за Вера; този план не сполучва, Хамилтън я изоставя когато разбира какво е направила. От всички гости Вера е най-изтезавана от скритата вина за престъплението и.

Второстепенни[редактиране | edit source]

Сър Томас Лег и инспектор Мейн, двама полицаи, които дискутират случая в епилога.
Айзък Морис, нисък еврейн, който е нает от мистър Оуен и организира идването на Филип Ломбард до острова и срещата му с мистър Оуен за получаване възнаграждеито му от 100 гвинея. Айзък Морис е споменат в послеписа в книгата, умира когато взема хапче, което трябва да му помогне за лошото му храносмиляне дадено му от мистър Оуен. Неговото престъпление е това че пристрастява и впоследствие снабдява млада жена с опиум причинил нейната смърт.
Фред Наракот, човекът осигуряващ превозът на гостите до острова с лодката си. След като го прави не се появява отново.

Основна идея на романа[редактиране | edit source]

Десет малки негърчета е не само интересен криминален, но и добър психологически роман: в него образите на персонажите са отлично изградени.

Възмездие за греха[редактиране | edit source]

Побърканият съдия наказва всички герои за престъпленията, които са извършили. Авторът показва, че за всеки грях настъпва наказание. Възмездието настига човек навсякъде и винаги ;грехът не остава безнаказан. В книгата присъства фразата:

"Няма нищо по-лесно от убийството, но след това чувството за вина те преследва до края на живота ти."

Всеки един от героите по протежението на романът започва да осъзнава вината си, спомняйки си отдавна извършеното престъпление.

Идеално убийство[редактиране | edit source]

Уоргрейв извършва идеално убийство. Той убива десет човека (преди да пристигне на островът убива Айзък Морис - своята десета жертва) и нито един от тях не узнава кой е убиеца. Неговият план е изпълнен до най-малкият детайл и дори и собственото му самоубийство е извършено по остроумен начин. В епилогът ние виждаме полицията намираща се в безизходно положение и че благодарение на намирането на ръкописът случаят не остава неразрешен. Уоргрейв признава защо е написал самопризнание - желаел е всички да научат колко умело и съвършено престъпление е извършено, но главно защото е непоправим романтик по душа.

История на публикуване[редактиране | edit source]

Романът оригинално е издаден във Великобритания под името “Десет малки негърчета “през 1939. Всички препратки към „индианци” в историята оригинално са „негри”: по този начин е наречен и „Негърския остров”, а не „Индиански остров”. Римата намерена от всяка една жертва е наречена „Десет малки негърчета” за сметка на „Десет малки индианчета”. Днешните издания използват римата „Десет малки войничета” и „Войнишки остров”.

Британските издания продължават да използват оригиналното заглавие до 1980 година. Алтернативното заглавие „И никой не остана” (And Then There Were None[1]) се появява за пръв път през 1985 година. Днес „И никой не остана” е най-използваното заглавие на творбата на Агата Кристи. Оригиналното заглавие оцелява в много чуждоезични версии на романа: например, гръцкото заглавие е – “Δέκα Μικροί Νέγροι”, българското –„Десет малки негърчета”, унгарското – “Tíz kicsi néger”, докато италианското – “Dieci piccoli indiani” е отражение на „индианското” заглавие. Компютърната приключенска игра базирана на романа използва - „Десет малки морячета”.

Интересни факти[редактиране | edit source]

• Умират всички главнодействащи лица включително убиецът.
• Книгата придобива голяма слава по цял свят и тя неведнъж бива наричана "едно от най-добрите произведения на Агата Кристи".
• Въпреки фактът че заглавието на романът е било променено, до ден днешен в много страни книгата е известна и издавана под заглавието "Десет малки негърчета".

Филмови, телевизионни и театрални адаптации[редактиране | edit source]

Десет малки негърчета има повече адаптации от всяка друга творба на Агата Кристи.

На сцена[редактиране | edit source]

През 1943 г., Агата Кристи адаптира историята за сцена. В процеса на работа тя осъзнава, че мрачният завършек на романа няма да подейства драматично на сцената и няма да има никой останал, който да разкаже историята, за това тя преработва края. В новия Ломбард и Вера са невинни за престъпленията в които са обвинени, оцеляват и се влюбват един в друг. Някои имена също са променени – генерал Макартър става генерал Макензи може би заради съществуващия в реалния живот генерал Дъглас Макартър играещ важна роля в растящата Втора световна война. На 14 октомври 2005, нова версия написана от Кевин Елиът и режисирана от Стивън Пимлът получава своята премиера в Gielgud Theatre в Лондон. В тази версия Елиът връща историята от книгата в която Вера и Ломбард умират, а Уоргрейв се самоубива.

Кино[редактиране | edit source]

Има няколко филмови адаптации по романа на Агата Кристи. Първият излиза през 1945[2]. Втората адаптация на книгата е режисирана от Джордж Полок през 1965[3]. Филмът премества сцената от откъснатия остров в планинско уединение в Австрия. Друг вариант на Десет малки негърчета през 1974[4]е първия цветен английски филм по романа, режисиран от Питър Колинсън по сценарий на Питър Уелбек. Тази версия е в иранската пустиня. Версия на СССР – Десет малки негърчета (Десять негритят) е написана и режисирана от Станислав Говорухин и единствената кино адаптация, която използва оригинални край на романа. Най-новия филм Десет малки негърчета е режисиран от Алан Бъркиншоу излиза през 1989 и действието се развива по време на африканско сафари.

Телевизия[редактиране | edit source]

Няколко варианта на оригиналния роман биват адаптирани за телевизията. Великобритания прави две различни адаптации, тази на BBC от 1949 и ITV от 1959. САЩ прави Десет малки негърчета, режисиран от Пол Боугарт, Филип Фалконе, Лео Фаренкопф и Дан Зампино със сценарий на Филип Рейсман младши.

Други варианти[редактиране | edit source]

През 2005, The Adventure Company пуска And Then There Were None[5] – видео игра за PC, която е първата от сериите игри по романите на Кристи. През 2008 играта бива портната за конзолата Wii[6].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. And Then There Were None. // [[1]], 2009-09-10. Посетен на 2009-09-10.
  2. And Then There Were None. // [[2]], 2009-09-09. Посетен на 2009-09-09.
  3. Ten Little Indians. // [[3]], 2009-09-09. Посетен на 2009-09-09.
  4. Ein unbekannter rechnet ab. // [[4]], 2009-09-09. Посетен на 2009-09-09.
  5. Agatha Christie: And Then There Were None. // [[5]], 2009-09-09. Посетен на 2009-09-09.
  6. Agatha Christie: And Then There Were None. // [[6]], 2009-09-09. Посетен на 2009-09-09.

Вижте също[редактиране | edit source]