Десятуха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Десятуха
на руски: Десятуха
— посьолок —
Разположение в Русия
52.5875° с. ш. 32.84° и. д.
Десятуха
Разположение в Брянска област
52.5875° с. ш. 32.84° и. д.
Десятуха
Страна Русия
Общински окръгСтародубски общински окръг[1]
Надм. височина150[2] m
Население1263[3] души (2010)
ОКАТО15250000040[4]
Пощенски код243259[5]
Телефонен код+7 48348
Часова зонаUTC+3:00

Десятуха (на руски: Десятуха) е посьолок в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.[6]

Идентификационният код на посьолъка според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 15250000040.[7]

До 31.12.2019 г. посьолокът Десятуха е бил административен център на Десятухското селско поселение (вид община от множество малки населени места).[8] Със закон на Брянската областна дума от 29.05.2020 г., влязъл в сила на 01.08.2020 г., посьолокът Десятуха е включен в състава на ново основания Стародубски общински окръг.[6]

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 3 км от Стародуб, на десния бряг на река Ваблея .

Десятуха се намира в южната част на Брянска област на разстояние около 3 km западно по права линия от административния център на общината –– град Стародуб. Разположена е на десния бряг на река Вабля.

Природни обекти[редактиране | редактиране на кода]

Близо до Десятуха се намира особено защитена природна зона (паметник на природата) – уникална горичка Дубрава с площ от 10,3 хектара (стара широколистна гора: дъб, липа, бряст, ясен, клен, бреза, ябълка, круша).[9]

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селището произлиза от името на панаира, който се провежда в околностите на град Стародуб на десетия петък след Великден.[10]

Дълго време Десятуховският панаир бил един от най-големите търговски центрове на кръстопътя между Русия и Малорусия.[10] Тук, в изоставена днес средновековна крепост, през XVI век била построена църквата „Св. Параскева Петка“ – покровителка на търговията.[10] Недалеко се намирала къщата на свещеника. Десятуха била попски хутор (т. е. малко земеделслко селище от десетина къщи и селяни, работещи за попа), заграден от ровове и крепостни стени, бил записан от руски преброители на населението през 1654 г. под името „Старо градище“.[10]

По данни на местния историк-краевед Николай Егорович Юшченко, когато през 1535 г. литовската армия напуска опожарения и разрушен град Стародуб и се насочва към град Гомел, участък от руско-литовската граница в района на историко-географската област „Северщина“ останал незащитен.[11] Московското правителство и младият цар Иван IV (по-късно наречен Грозни) приели решение в най-кратък срок да се възстанови системата от укрепления в Северската земя.[11] Въпреки това, докато все още отсъствали крепости, било решено войските да се изпратят към северската граница и там да се построят редица полеви укрепления.[11] Едно от тях се намирало на левия бряг на река Вабля и представлявало правоъгълна крепост, построена през зимата на 1535-1536 г.[11] Тук бил разположен руският гарнизон по време на изграждането на Стародубската крепост.[11] От момента, в който Стародубската крепост е въведена в експлоатация, гарнизонът и руската армия били преместени в Стародуб, а полевата крепост в Десятуха била изоставена.[11] Още през средата на XVI век местните жители възприемали крепостта като „старото градище“ (докато днес тя е просто „градче“).[11]

В периода XVII–XVIII век, Десятуха се намирала в Казашкото хетманство.

На 10 август 1704 г. хетман Иван Мазепа дава посьолока като феодално владение на полковника на Стародубския полк – благородника Михаил Андреевич Миклашевски (ок. 1640 г. – 19 март 1706 г.) – издавайки специален хетмански универсал (указ).[12][13][14]

През 1706 г. Михаил А. Миклашевски е убит край полския град Несвиж в битка срещу шведите по време на Великата северна война.[15] Многобройните му владения са временно (неокончателно) разделени между вдовицата му Анна и по-големите им синове Андрей и Степан, тъй като техният полубрат Иван все още не бил пълнолетен (под 17 години) и нямал право самостоятелно да сключва правни сделки.[16][17] По-късно, официално с хетмански универсал (указ) на хетман Даниил Апостол от 13.01.1729 г., посьолокът Десятуха е потвърден за феодално владение на Иван Михайлович Миклашевски (роден след 1689 г. – починал 1740 г.).[18][19] През 1790 г. Десятуха се наследява от племенниците му Михаил и Иван Андреевич Миклашевски, които заселват там свои крепостни селяни.[20]

През втората половина на XVIII век църквата в старата крепост все още действала.[20] Самата Десятуха продължила да бъде свещенически хутор, в който според преброяването от 1781 г. живели свещеник, клисар и казак.[20]

В началото на XIX век хуторът като феодално владение се наследява от генерал-майор Андрей Михайлович Миклашевски и подполковник Пьотър Иванович Миклашевски – бивш адютант на граф Пьотър Румянцев.[21][22] След това, от 1825 г. до 1827 г. хуторът става владение на Пьотър Петрович Миклашевски.[23]

След премахването на крепостничеството през 1861 г. родът Миклашевски очевидно продават владението си на дворянина Василий Иванович Ткаченко, който бил женен за французойката Елизавета Максимилиановна Тардьо.[24] Известно е, че през 1888 г. в църквата „Успение Богородично“ в близкото село Печеники тя приема православието и живее в имението на Ткаченко до Октомврийската революция от 1917 г.[24]

Съветско време[редактиране | редактиране на кода]

След Октомврийската революция и падането на Руската империя през 1917 г., то през 1919 г. в тогавашната Руска съветска федеративна социалистическа република на територията на Десятуха бил създаден совхоз (държавна ферма) върху парцела на бившето имение на крупния земевладелец Николай Гусев.[25] В неговия 3-етажен дом са разположени кантора, няколко жилища за работници, столова и клуб. От предишния собственик са запазени ковачница, мелница, няколко навеса и хамбара, двор за добитък. От момента на създаването си фермата е наречена „Голяма Десятуха“ (на руски: Большая Десятуха).[26][25]

През 1923 г. совхозът е преименуван на „Червен октомври“ (на руски: Красный Октябрь).[27] През 1960 г. той се разширява значително поради присъединяването на редица съседни колхози.[27]

През последните десетилетия от съществуването на РСФСР, по време на съществуването на елитния клуб на най-добрите селскостопански производители на Русия – „Арго-300“, „Червен октомври“, трансформиран в командитно дружество (КД), бил постоянен член на клуба, неизменно нареждайки се сред 100-те най-добри стопанства в страната.[28] Специализацията му била: скотовъдство на породист едър рогат добитък, свиневъдство, производство на зърно и картофи.[28] На територията на КД „Червен октомври“ имало голям комплекс за преработка на селскостопанска продукция.[28]

Днешни дни[редактиране | редактиране на кода]

Интензивното застрояване на Десятуха започва през 1960-те години, след разширяването на КД „Червен октомври“: посьолокът се сдобива с официален устройствен план. Днес местният жилищен фонд се състои от около 15 многофамилни двуетажни сгради, двуетажни селски вили с двор и едноетажни къщи-близнаци, частни тухлени и дървени къщи. В Десятуха има Дом на културата, средно училище, детска градина, фелдшерско-акушерски пункт, поща, стрелбище, аптека, няколко магазина и кафенета, салон за красота, местен полицейски участък, а също и оперативна каса на банка „Сбербанк“. В Десятуха се намира и паметник на съселяните, загинали по фронтовете на Втората световна война, с вечен огън.

През 2011 г. е построена и осветена църквата „Св. Георги“.[29] Намира се в северните покрайнини на Десятуха край Брянската магистрала, близо до река Вабля, и днес тя е се е превърнала не само в архитектурна доминанта на Десятуха, но и в забележителност на целия Стародубски район и даже на Брянска област като цяло (единственият храм в района с нощно осветление).

Посьолокът, разположен на брега на изкуствено езерце, с водна площ от 65 хектара, е напълно газифициран (снабдяването с природен газ в Десятуха даже се състои по-рано от колкото в административния център на общината – град Стародуб). Десятуховският язовир е предназначен за любителски и спортен риболов (риболовът е платен). Във водоема се развъждат каракуда, шаран, бабушка, костур, щука, пъстърва, чига, сулка, амур и толстолоб.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението: 21 души (1859 г.),[30] 1411 души през 2002 г. (руснаци 96 %),[31] 1263 души през 2010 г.[32] и 1218 души през 2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 29.05.2020 № 47-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района, с муниципальным образованием города Стародуб со статусом городского округа, наделении муниципального образования города Стародуб со статусом городского округа статусом муниципального округа и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2020-05-28. с. 16. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  2. ↑ Десятуха // Фото-планета. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  3. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 89. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  4. ↑ п Десятуха // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-10-30. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  5. ↑ Индекс поселок Десятуха, Стародубский р-н, Брянская обл. // Почтовые индексы - Кодификант.ру. Архивиран от оригинала на 2019-09-22. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  6. ↑ а б Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 29.05.2020 № 47-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района, с муниципальным образованием города Стародуб со статусом городского округа, наделении муниципального образования города Стародуб со статусом городского округа статусом муниципального округа и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2020-05-28. с. 16. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  7. ↑ п Десятуха // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-10-30. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  8. ↑ Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 08.05.2019 № 37-З "О преобразовании муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района Брянской области, и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2019-05-08. с. 9. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  9. ↑ Администрация Стародубского муниципального округа Брянской области. Десятуха // 2016-02-03. Архивиран от оригинала на 2023-05-14. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  10. ↑ а б в г Администрация Стародубского муниципального округа Брянской области. Десятуха // 2016-02-03. Архивиран от оригинала на 2023-05-14. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  11. ↑ а б в г д е ж Администрация Стародубского муниципального округа Брянской области. Десятуха // 2016-02-03. Архивиран от оригинала на 2023-05-14. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  12. ↑ Центральний державний історичний архів України, м. Київ. Фонд 51, Опис 1, Справа 5: Універсали гетьмана Івана Мазепи і Данила Апостола родині стародубського полковника Михайла Миклашевського про підтвердження права власності на млини та хутори Березовщина та Десятуха Другої Стародубської полкової сотні. Наявні документи 1706 р. Копія ХІХ // 1704-1729. Архивиран от оригинала на 2023-10-15. Посетен на 2023-10-15. (на руски)
  13. ↑ Черниговский губернский статистический комитет. Календарь Черниговской губернии на 1891 год. Т. Годъ пятый. Чернигов, Типографія Губернскаго Правленія, 1890. с. 97. Посетен на 2023-10-16. (на руски)
  14. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 177-178. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  15. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 479. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  16. ↑ Лазаревский, Александр Матвеевич. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 33. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  17. ↑ Лазаревскій, Александр Матвеевич. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248-249.
  18. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 184-185. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  19. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 515-516. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  20. ↑ а б в Администрация Стародубского муниципального округа Брянской области. Десятуха // 2016-02-03. Архивиран от оригинала на 2023-05-14. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  21. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 487. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  22. ↑ Администрация Стародубского муниципального округа Брянской области. Десятуха // 2016-02-03. Архивиран от оригинала на 2023-05-14. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  23. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 488. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  24. ↑ а б Стефашин, Николай Анатольевич; Стефашина, Вера Николаевна. ДЕСЯТУХА // Путешествие по Брянску. Архивиран от оригинала на 2022-12-04. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  25. ↑ а б Администрация Стародубского муниципального округа Брянской области. Десятуха // 2016-02-03. Архивиран от оригинала на 2023-05-14. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  26. ↑ Пресс-служба Губернатора и Правительства Брянской области. «Красный Октябрь»: этапы большого пути // Правительство Брянской области, 2019-12-20. Архивиран от оригинала на 2023-11-19. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  27. ↑ а б Администрация Стародубского муниципального округа Брянской области. Десятуха // 2016-02-03. Архивиран от оригинала на 2023-05-14. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  28. ↑ а б в Администрация Стародубского муниципального округа Брянской области. Десятуха // 2016-02-03. Архивиран от оригинала на 2023-05-14. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  29. ↑ Администрация Стародубского муниципального округа Брянской области. Десятуха // 2016-02-03. Архивиран от оригинала на 2023-05-14. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  30. ↑ Штиглиц, Николай Бернгардович. XLVIII. Черниговская губерния. Список населенных мест по сведениям 1859 года. Санкт-Петербург, Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел в Типографии Карла Вульфа, 1866 г. с. 170. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  31. ↑ Коряков, Юрий Борисович. База данных "Этно-языковой состав населённых пунктов России" // lingvarium.org. Посетен на 2022-12-12. (на руски)
  32. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 89. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-11-19. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Десятуха“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Десятуха&oldid=12111410“.