Джем Султан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джем
Джем 
Роден: 22 декември 1459 г.
Починал: 25 февруари 1495 г.
Капуа, Неаполитанско кралство
Osmanli-nisani.svg

Джем, за османските турци Şehzade Cem[1], а за западноевропейците Prince Cem или Zizim (във Франция) е средновековен благородник от османски произход, втори син на Мехмед Завоевателя. Джем остава претендент за трона на бързо разрасналата се империя на османските турци през 15 век, когато оспорва наследството на овластения си по-голям брат Баязид Богоподобния. Краткото двувластие разпалва гражданска война, а по-късно Джем се спасява като изгнаник в Западна Европа. Според историческите източници, цитирани по-долу, изгнанието му от родината е по-скоро затвор, координиран от самия султан Баязид.


Биографични данни[редактиране | edit source]

Домашен период[редактиране | edit source]

Джем се ражда като син на султан Мехмед II и една от неговите жени, пленница от сръбски произход. Израства в харема на новозавладяния Константинопол и по османския обичай скоро е изпратен като управител на област в източния Анадол в град Амасия. Там води свободен от политически планове и рискове [2] живот, заобиколен от фаворити и прислуга. В Амасия Джем е застигнат и от новината за ненадейната смърт на баща му, великия завоевател Мехмед II.

Мехмед II влиза в Константинопол, Фаусто Зонаро

Мехмед II е покорил Балканския полуостров, империята му граничи с Египет на Мамелюците, заплашва Унгария, Полша и цяла Средна Европа, а Папството вижда в турците практическа заплаха както в политически, така и в религиозно-доктринален аспект. Мехмед е изградил военно-феодална монархия, в която отнема имотите (вакъфи) на духовния клир и ги разпределя като награда между бойците си (спахии), които продължават да се събират мотивирани под знамето на пророка. Тази класическа система се поддържа от спахиите, но на тях се противопоставят моллите и имамите, като се предполага, че всяка от тези две партии е използвала един от синовете на Мехмед като свой проводник. Негативите на тази система се преодоляват донякъде със засилването на влиянието на еничарския корпус.

Джем е подкрепян от спахиите, желаещи продължаване на експанзията и увеличаване на влиянието си. Това дава кураж на младия принц (22-годишен тогава) да се противопостави на брат си, позовавайки се и на древния византийски закон за багрянородността. Въпреки че завладява Бурса и отново обявява града за столица на османците [3], Джем бързо е изтласкан от Баязид на изток и отстъпва отвъд границата с Египетския султанат.

Следва нова безуспешна кампания на претендента, а междувременно Баязид консолидира наследената империя и получава прозвището си Veli [4]. Джем е принуден да бяга отново.

Изгнание[редактиране | edit source]

Според получилите популярност художествени и исторически източници Джем отстъпва, търсейки закрила при враговете на Баязид. Единствена непокорена стои твърдината на хоспиталиерите на остров Родос, при които младият принц изпраща свой пратеник през крепостта Бодрум (под владичество на кастилската корона в този момент) [5]. Султанският син възнамерява да се съюзи с унгарския крал Матияш Корвин, с когото на отоманците предстои неминуем военен конфликт. С този си ход Джем цели да се съюзи de facto с целия католически Запад, обещавайки траен мир на християнството.

Cross Hospitelier.svg
Coat of arms of Hungary.svg

По това време рицарският орден на Свети Йоан се ръководи от амбициозния френски [6] благородник Пиер Д'Обюсон и се намира на лично подчинение на католическия първосвещеник в Рим[7]. След разгрома на кръстоносните държави в Леванта самите рицари-йоанити възприемат пребиваването си в Родос като изгнание и са оформили военно-теократична държавна структура с единствена цел завладяване de novo на Обетованите за християнството земи. Тази доктрина включва изграждане на стройна вътрешна административна система, повишена дипломатическо-политическа активност отвъд бреговете на острова и висока бойна готовност. Галерите на ордена пиратстват над мюсюлманската търговия. Братята-йоанити не пропускат и златната възможност, осигурена им от доброволното пленничество на Джем, което им осигурява сериозен политически и потенциално военен коз в борбата срещу страховитите бойци на Пророка.


France Ancient.svg
Emblem of the Papacy SE.svg

Джем никога не достига до унгарската столица Естергом. Намеренията на Д'Обюсон и съветниците му да използват султанския син като заложник или евентуално като разменна монета бързо се изясняват. Баязид се доказва като умен държавник и дори предлага баснословна издръжка от 45000 златни венециански дуката, сума, равняваща се на близо половината от годишния приход на османската хазна [8] за своя полубрат. Това в дългосрочен план настройва католическите монархии една срещу друга и започва политическа борба за заложника и неговия откуп.

От съображения за по-голяма сигурност Джем е препратен в комендаториите на ордена във Франция, където братята-йоанити са притиснати от френската кралска аристокрация, защото след смъртта на Луи XI през 1483 г. по-голямата сестра на престолонаследника Ан дьо Божьо е обявена за регент на Кралството и те в крайна сметка губят контрола над сина на Завоевателя. Все пак оказаната им политическа закрила от страна на Папата осигурява продължаване на изгнанието на отчаяния Джем в папската държава на Апенините през 1489 г.

Епилог[редактиране | edit source]

По подобие на Урбан [9] през 11 век папа Инокентий VIII неколкократно опитва да инициира нов кръстоносен поход срещу турската мощ, като възнамерява да постави сина на сръбската християнка Джем начело на кампанията. Дали заради големия откуп на Баязид или липсата на солидарност между европейските държави, но призивите от Светия престол остават неразбрани. Според Eamon Duffy един от откупващите подаръци на султана е подареното на папата Копие на Съдбата[10].

Джем умира на 25 февруари 1495 г. в Капуа, на територията на намиращото се в обтегнати отношения с папството Неаполитанско кралство. Четири години по-късно тленните останки на нещастния султанов син са пренесени в Бурса и положени редом с тези на останалите владетели от Династията на Осман.

Романтичната история за печалния Джем султан е била обект за песнопеене в трубадурските времена, а и до днес не е забравена, както на запад, така и на Балканите ("Прокълнатият двор", Иво Андрич, "Случаят Джем", Вера Мутафчиева).

Източници и бележки[редактиране | edit source]

  1. Персийски титла за сина на монарха.
  2. Практическият отомански разум в този период често извършва братоубийства в султанските семейства с цел консолидиране и безпроблемно предаване на властта над държавата.
  3. През 1326 година византийският град Прусса е превзет от османците и е провъзгласен за столица на Османската империя.
  4. Пълно титулуване : Emiru'l-Mü'minîn Sultanu'l-Guzat ve'l-Mücahidîn Nâsiru's-Seriat ve'l-Milleti ve'd-Din Giyâsu'l-Islâm ve Muinu'l-Müslimîn Sultan Bâyezid — http://www.enfal.de/otarih45.htm
  5. Според други източници древният Халикарнас тогава е под йоанитско сюзеренство. Когато през 1402 г. Отоманската империя е разклатена от нападенията на Тамерлан и понася тежко поражение в битката при Анкара, рицарите-хоспиталиери от Ордена Св. Йоан от Йерусалим се възползват от случая и построяват здрава крепост на един от носовете в залива, на която дават името „Св. Петър”. За материал за построяването на крепостта рицарите използват каменни блокове от развалините на Мавзолея.
  6. Представител на Овернския Бастион на Езика, Auvergne
  7. Статутът на закрилян от папата орден осигурява някои значителни предимства, сред които е спестяване на църковния данък-десятък и строеж на собствени религиозни сгради.
  8. Duffy, Saints & Sinners: A History of the Popes. 2006, p. 196.
  9. На Клермонския събор през 1095 г. той отправя пламенния призив Deus Vult към християнството, а това дава начало на епохата на Кръстоносните походи.
  10. Цитира се като източник и Johann Burchard "Diary" I, 473-486, ed. Thusasne.


  • Мутафчиева, В. - Случаят Джем, 2008 г.


Вижте също[редактиране | edit source]