Джон Диксън Кар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Диксън Кар
Роден 30 ноември 1906 г.
Юнионтаун, Пенсилвания, САЩ
Починал 27 февруари 1977 г.
Грийнвил, Южна Каролина
Жанр трилър, историческа мистерия
Сайт http://jdcarr.com/

Джон Диксън Кар (на английски: John Dickson Carr) е американски писател на детективски романи в жанра трилър. Пише и под псевдонима Картър Диксън, Кар Диксън и Роджър Феърбърн.

Биография и творчество[редактиране | edit source]

Джон Диксън Кар е роден на 30 ноември 1906 г. в Юнионтаун, Пенсилвания, САЩ. Син е на Юлия и Ууда Никълъс Кар, адвокат, за кратко конгресмен в Сената от Пенсилвания. Още докато е в основното училище той работи като репортер към местния вестник по спортни и криминални събития. На 15 години дори има собствена рубрика. От 1921 г. до 1925 г. учи в престижното училище „Хил” в Потстаун, Пенсилвания, където пише за литературното му списание. Продължава обучението си в колежа-интернат „Хейвърфорд”, където завършва през 1928 г. с диплома по право. Там той продължава своята литературна дейност като пише разкази и стихотворения, и е редактор на списание „Хейвърфордиън”.

Кар напуска САЩ през 1928 г., за да учи допълнително право в Париж, но предпочита да пише, което го привлича от детството му. Легендата разказва, че в Париж Кар е създава първия си роман – историческо приключение, който не е публикувал, тъй като не го е харесал. Първият му издаден роман е „It Walks By Night” през 1930 г. С него той започва първата си серия криминални романи с герой Хенри Бенколин. В своето творчество той е повлиян от Гастон Льору и К. Честъртън.

Със своя първи роман Кар представя своя уникален стил на произведения наречен „мистерията на заключената стая”, под-жанр на съспенс романите. В него обикновенно на читателя се представят всички факти, улики, заподозрени и мотиви по извършеното престъпление и се очаква той да излезе със собствено решение преди то да се даде от автора. Терминът произтича от факта, че престъплението е извършено в помещение, което обикновенно е заключено отвътре и няма индикация за принудително влизане, като трябва да се определи как извършителят е успял в случая без да остави следа. Обикновенно загадката е скрита сред правдоподобността и доверчивостта на читателя към описаните факти, прикрита от атмосфера на напрежение, малка доза от свръхестественост и комедийни случки, заради което много малко читатели могат да се ориентират и четат със увлечение до развръзката.

Докато пътува между Франция и САЩ през океана се запознава с англичанката Кларис Клийвъс, с която се женят през 1931 г. Една година по-късно, двамата се установяват в Англия, където Кар прекарва голяма част от кариерата си. Двамата имат три дъщери - Юлия, Бонита и Мери.

През 1932 г. Кар започва първата от двете най-известни поредици „Д-р Гидеон Фел” с романа „Hag's Nook”. Героят му д-р Фел е ексцентричен англичанин от висшата класа на възраст между зрялата и напредналата. Той е възпълен и може да ходи само с помощта на два бастуна, но по всяко време е модел на цивилизованост и сърдечност. Той връзва разпиляната си коса или си слага шапка с козирка, и обикновено носи пелерина. Живее в скромна вила и няма официална връзка с публичните власти, което му позволява да дава независимо мнение. Прототип за вида на героя му се определя британския писател Гилбърт Кийт Честъртън.

Загадката с участието на д-р Фел в романа „Човекът-призрак”, който се счита за шедьовър на Кар, е избрана като най-добрата „мистерия на заключената стая” на всички времена през 1981 г.

През 1934 г. излиза първият роман от другата известна серия криминални романи на Кар – „Сър Хенри Меривейл”. В тях главният герой сър Меривейл в много отношения прилича на д-р Фел. Той също е от висшата класа, заможен наследник на най-старата титла „баронет" в Англия, в напреднала възраст и е своебразно ексцентричен. В ранните си години е бил ръководител в британските тайни служби. На външен вид той е як и величествен, физически активен и често проявява лошо настроение и гняв. В много отношения приликата му се свързва с вида и поведението на Уинстън Чърчил.

Кар е изключително плодовит като автор, като има години, в които той пише по четири романа. За да не влиза в противоречие с издателите се налага втората серия романи да бъде публикувана под псевдоним. Първоначално това е Кар Диксън, но тъй като е много сходен с името на автора се възприема псевдонима Картър Диксън.

Животът на Кар в продължение на години в Англия дава основен отпечатък на творчеството му. Повечето от романите, особено в началото, имат сюжети свързани с местности, села и градове в Англия, с английски думи и изрази. Двамата му най-известни детективи също са англичани. Затова често критиците го групират сред писателите с британски стил на трилърите. През 1930 г. е поканен да се присъеди към откриване на Лондонския клуб на писателите. Негови видни членове са Антъни Бъркли, Марджъри Алингам, Гилбърт Честъртън, Дороти Л. Сейърс, Джон Роуд, и Агата Кристи. Кар е един от само двама американци, които са били негови членове.

Освен като писател на романи и разкази Кар пише успешно пиеси за съюзническите сили, които се излъчват по Би Би Си. Те са толкова ефективни, че посолството на САЩ позволява на Кар да остане във Великобритания известно време, за да продължи работата си за пропагандата. През 1942 г. обаче е принуден да се върне в САЩ, за да работи за правителството по време на Втората световна война, въпреки че никога не е призован на активна служба в армията.

Кар се завръща в САЩ през 1948 г. като международно известен автор и част от класиците в криминалния жанр. Освен с известните си серии криминални мистерии, Кар пише и самостоятелни романи, които също затвърждават успеха му автор от „златния век” на съспенса. Той е пионер на историческата загадка, към която се насочва основно през 50-те години.

През 1950 г. за биография му на сър Артър Конан Дойл получава специалната награда „Едгар” на Асоциацията на писателите на криминални романи на Америка. През 1963 г. получава най-високото отличие - наградата „Велик Магистър”, а през 1970 г. отново получава наградата „Едгар” като признание за 40-годишната си кариера като писател на трилъри.

С Ейдриън Конан Дойл, най-малкият син на сър Артър Конан Дойл, Кар пише криминални истории с героя му Шерлок Холмс, които са публикувани два сборника с разкази през 1954 г.

Освен за радиото той пише и сценарии. По някои от романите и разказите му са направени филми - „The Man With a Cloak” през 1951 г., „Dangerous Crossing” през 1953 г., „That Woman Opposite” през 1957 г. по романа „Кутийката за енфие на императора”, и „La chambre ardente” 1962 г. по романа „Пламтящото съдилище”. По произведенията му са направени и множество телевизионни сериали от 1951 г. до 1982 г. като известния „Colonel March of Scotland Yard” с участието на звездата Борис Карлоф в ролята на полковник Марч.

Кар редува своя живот от 1948 г. до 1960 г. между дома си в Мамаронек, Ню Йорк и Англия. В началото на пролетта на 1963 г., докато е в Мамаронек, Кар, който злоупотребява с алкохола и цигарите, претърпява инсулт, който парализира лявата му страна. След това нещастие през 1965 г. той се установява в Грийнвил, Южна Каролина, където продължава да пише с една ръка.

След продължително боледуване и лечение Джон Диксън Кар умира от рак на белите дробове на 27 февруари 1977 г. в Грийнвил.

Произведения[редактиране | edit source]

Произведения като Джон Диксън Кар[редактиране | edit source]

серия „Хенри Бенколин” (Henri Bencolin)[редактиране | edit source]

  1. , It Walks By Night, 1930
  2. , Castle Skull, 1931
  3. , The Lost Gallows, 1931
  4. , The Waxworks Murder (The Corpse in the Waxworks), 1932
  5. , The Four False Weapons, 1937

серия „Д-р Гидеон Фел” (Dr. Gideon Fell)[редактиране | edit source]

  1. , Hag's Nook, 1932
  2. Мистерията на лудия шапкар, The Mad Hatter Mystery, 1933
  3. , The Eight of Swords, 1934
  4. , The Blind Barber, 1934
  5. , Death-Watch, 1935
  6. Човекът-призрак, The Three Coffins (The Hollow Man), 1935
  7. , The Arabian Nights Murder, 1936
  8. Златокосата вещица, The Crooked Hinge, 1938
  9. Да събудим мъртвите, To Wake the Dead, 1938
  10. , The Black Spectacles (The Problem of the Green Capsule), 1939
  11. , The Problem of the Wire Cage, 1939
  12. , The Man Who Could Not Shudder, 1940
  13. , The Case of the Constant Suicides, 1941
  14. , Death Turns the Tables, 1942
  15. Докато смъртта ни раздели, Till Death Do Us Part, 1944
  16. , He Who Whispers, 1946
  17. , The Sleeping Sphinx, 1947
  18. , Below Suspicion, 1949
  19. , The Dead Man's Knock, 1958
  20. , In Spite of Thunder, 1960
  21. , The House at Satan's Elbow, 1965
  22. , Panic in Box C, 1966
  23. , Dark of the Moon, 1967

Самостоятелни романи[редактиране | edit source]

  1. , Poison in Jest, 1932
  2. , The Murder of Sir Edmund Godfrey, 1936
  3. Пламтящото съдилище, The Burning Court, 1937
  4. Кутийката за енфие на императора, The Emperor's Snuff-Box, 1942
  5. , The Bride of Newgate, 1950
  6. , The Devil in Velvet, 1951
  7. Девет грешни отговора, The Nine Wrong Answers, 1952
  8. , Captain Cut-Throat, 1955
  9. , Patrick Butler for the Defense, 1956
  10. , Fire, Burn!, 1957
  11. , The Scandal at High Chimneys, 1959
  12. , The Witch of Low Tide, 1961
  13. , The Demoniacs, 1962
  14. , Most Secret, 1964
  15. , Papa La-Bas, 1968
  16. , The Ghosts' High Noon, 1969
  17. , Deadly Hall, 1971
  18. , The Hungry Goblin, 1972

Сборници разкази[редактиране | edit source]

  • , Third Bullet and Other Stories, 1954
  • , The Exploits of Sherlock Holmes: A Collection of Sherlock Holmes Adventures Based on Unsolved Cases from the Original Sir Arthur Conan Doyle Stories, 1954 – в съавторство с Ейдриън Конан Дойл
  • , More Exploits Of Sherlock Holmes, 1954 – в съавторство с Ейдриън Конан Дойл
  • , The Men Who Explained Miracles, 1964

Разкази[редактиране | edit source]

  • , The Other Hangman, 1935
  • , The Footprint In the Sky, 1944
  • , Blind Man's Hand,
  • , The Wrong Problem,

Документалистика[редактиране | edit source]

  • , The Murder of Sir Edmund Godfrey, 1936
  • , The Life of Sir Arthur Conan Doyle, 1949

Произведения под псевдонима Картър Диксън (Carter Dickson)[редактиране | edit source]

серия „Сър Хенри Меривейл” (Sir Henry Merrivale)[редактиране | edit source]

  1. Чумавият двор, The Plague Court Murders, 1934
  2. , The White Priory Murders, 1934
  3. , The Red Widow Murders, 1935
  4. , The Unicorn Murders, 1935
  5. , The Magic Lantern Murders (The Punch and Judy Murders), 1936
  6. , The Peacock Feather Murders (The Ten Teacups), 1937
  7. , The Judas Window (The Crossbow Murder), 1938
  8. , Death in Five Boxes, 1938
  9. , The Reader is Warned, 1939
  10. , And So To Murder, 1940
  11. , Nine and Death Makes Ten (Murder in the Submarine Zone), 1940
  12. , Seeing is Believing (Cross of Murder), 1941
  13. , The Gilded Man (Death and the Gilded Man), 1942
  14. , She Died a Lady, 1943
  15. Убийство в зоопарка, He Wouldn't Kill Patience, 1944
  16. , The Curse of the Bronze Lamp (Lord of the Sorcerers), 1945
  17. , My Late Wives, 1946
  18. Скелетът в часовника, The Skeleton in the Clock, 1948
  19. , A Graveyard to Let, 1949
  20. , Night at the Mocking Window, 1950
  21. , Behind the Crimson Blind, 1952
  22. , The Cavalier's Cup, 1953

Самостоятелни романи[редактиране | edit source]

  • , The Bowstring Murders, 1934
  • , Drop to His Death (Fatal Descent), 1939 – в съавторство с Джон Род
  • , Fear Is the Same, 1956

Сборници разкази[редактиране | edit source]

  • , The Department of Queer Complaints, 1940

Книги за Джон Диксън Кар[редактиране | edit source]

  • , John Dickson Carr: A Critical Study, 1990 – от С. Т. Джоши
  • , John Dickson Carr: The Man Who Explained Miracles, 1995 – от Дъглас Дж. Грийн

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]