Дреново (Окръг Корча)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дреново
Drenovë/Drenova
— село —
Албания
Red pog.png
Дреново
Гора
Red pog.png
Дреново
Страна Флаг на Албания Албания
Област Корча
Окръг Корча
Община Дреново
Географска област Корчанско
Надм. височина 1 245 m
Население (2004) 600 души

Дреново или Дреновяне (изписване преди 1945 година Дрѣново, на албански: Drenovë или Drenova, на гръцки: Ντρένοβα) е село в Албания в окръг Корча, област Корча. В миналото Дреново заедно със съседното село Бобощица има преобладаващо българско население, днес почти напълно асимилирано вследствие на силните процеси на влахизация, албанизация и елинизация. Към 2005 година само една жена в Дреново говори като майчин език български[1].

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на четири километра южно от град Корча в подножието на планината Морава в долината на река Дунавица

История[редактиране | edit source]

В края на 19 век Дреново заедно Бобощица оформят последния изолиран остров на българския език в Корчанско. В 1877 година в селото както и в съседното Бобощица е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда.

По Санстефанския мирен договор от 1878 година Дреново с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гърцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновон (Drénovon), Корчанска епархия, живеят 660 гърци.[2] Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен П. Аравандинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Дреново са посочени като българоговорящи[3].

В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през 14 и 15 век е оцеляло в подножието на планините[4].

По данни на Българската екзархия в началото на 20 век в Дреново има 140 български къщи с 678 жители. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Дреново има 140 български къщи с 678 жители.[5]

Албанологът Густав Вайганд пише:

Българските села южно от Корча (Корица), Дреново и Бобошица образуват езиков остров, който не е във връзка с останалата българска езикова област. Това са последните останки от българската езикова област, разпростирала се някога на запад до Адриатическо море, за която напомнят много български имена на местности в района на Томорица и Опар между Берат (наричан някога Белград) и Корча.[6]

В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2 800 българи.[7]

През 2005 година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на местния български говор, а във второто само една жена[8].

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Дреново

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  3. Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos
  4. H. Gelzer. Vom Heiligen Berge und aus Makedonien, в Bulletin of the American Geographical Society, Vol. 38, No. 5 (1906), p. 333
  5. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  6. Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.
  7. Българите в Албания I част
  8. Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.