Европейски химн

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Химна на Европа
Картинка:Ninth Symphony original.png
Данни
Композитор Лудвиг ван Бетховен
Автор (текст) Фридрих Шилер (немски неофициално)
Петер Роланд (латински неофициално)
Създадена 1823
Жанр Класическа музика
Част от Четвъртата част от Девета симфония

Европейският химн е Одата на радостта, фрагмент от Девета симфония на Лудвиг ван Бетховен, композирана през 1823 година. Той става символ на Съвета на Европа през 1972 година и на Европейския съюз през 1985 година. За официални цели се използват три инструментални аранжимента (за пиано, за духов оркестър и за симфоничен оркестър), изготвени от Херберт фон Караян.

Съдържание

[редактиране] История

Световноизвестният композитор на химна на Европа Лудвиг ван Бетховен, един от тримата виенски класици.
Европейският химн звучи на всеки Ден на Европа. На снимката това се случва в Брюксел.
Портрет на Фридрих Шилер, който пише стихотворението Ода на радостта (An die Freude). Този текст бива използван от Бетховен като основа за написването и на музиката. Текстът на Шилер не е официален поради многото езици в ЕС.

Фридрих Шилер пише поемата "Одата на радостта" (немски: An die Freude). Тя изразява неговото идеалистично виждане за човечеството, неговата мечта хората да се обединят и да станат братя. Тази поема става текста на Деветата и последна симфония на Лудвиг ван Бетховен и единствената дотогава симфония с текст, защото симфонията по начало е инструментален жанр.

[редактиране] Химн на Европа

През 1971 година Парламентарното събрание на Съвета на Европа решава да приеме въведението на Одата на радостта от деветата симфония на Бетховен за европейски химн. Съветът на Европейските министри официално обяви това на 19 Януари 1972 г. в Страсбург.

Маестрото Херберт фон Караян бил помолен да напише три инструментални преработки - за соло пиано, за духов инструмент и за симфоничен оркестър, а той самият дирижирал изпълнението, което било записано като официален вариант.

[редактиране] Статус и употреба

Химнът е избран поради огромна информационна кампания на Деня на Европа през 1972. През 1985 той бил признат от главите на ЕС като официален химн на Европейското общество - от 1993 - Европейски съюз. Чрез химна никой не се опитва да замени химните на останалите страни членки, а по-скоро да отпразнува единството и братството, това че всички държави споделя равностойност. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: свобода, мир и солидарност.

Химнът е добавен в Европейската Конституция наред с други европейски символи.

[редактиране] Неофициален Текст

Вижте Ода на радостта

Поради многото различни езици в Европейският съюз химнът е изцяло инструментален, а текстът на немски от Фридрих Шилер, на които Бетовен основава мелодията, нямат официален статус.

Австрийският композитор Петер Роланд е написал и предложил текст на латински, но той също не получава официален статус и не се използва от Европейския съюз. Романо Проди, италианският министър-председател, изразява своето мнение, че желае тази версия да стане вторият национален химн на всички европейски граждани. Латинският текст е пян на много пъти извън официалните случаи на ЕС, най-вече от испанският певец Мигел Риос през 1970.

[редактиране] Медия

Ода на радостта
Изсвирване на йоника на Одата на радостта на Лудвиг ван Бетховен


[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти